Царица Иоанна – един живот, посветен на другите

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
май 2021
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Царица Иоанна – един живот, посветен на другите

Иоанна

Крехка жена с воля в погледа – така старите снимки са запечатали Джованна Савойска. Образът е верен, но непълен. Защото тя не е само нежна дама, а историческа личност, чиято съдба следва завоите в съдбата на България. Утре стават 104 години от рождението на Иоанна – ­незабравимата царица майка. Родена в семейството на принц Виктор Емануел Савойски и принцеса Елена през 1907-а, тя кръстосва пътя си с българския цар Борис III на 25 септември 1927-а в Италия, когато е първата им среща.

Три години по-късно любовта на принцеса Иоанна я води в България, която до края на живота си тя нарича моето отечество.

През цялото време на Втората световна война царица Иоанна провежда акции на милосърдието. Те не спират и след смъртта на обичния съпруг. За да подпомогне бедните си сънародници, младата вдовица редовно организира благотворителни базари във Военния клуб. Благодарение на личната й намеса много талантливи младежи са изпратени да следват в чужбина. Един от тях е прочутият в цял свят оперен певец Борис Христов.

Нейно Величество не изоставя дълга си и по време на масираните англо-американски бомбардировки над София в началото на 1944 г. Царицата нарежда да се организира мащабна акция за подпомагане на пострадалото население. По този повод министър-председателят Константин Муравиев пише:

„Една жена, една майка трябваше да научи българските политици на мъжество

Това беше царица Иоанна.” Години наред гледката на чудовищните разрушения и безбройните жертви не напускат спомените й.

С огромна тъга тя си спомня: „Черквата „Свети Седмочисленици” беше полуразрушена. Тя беше пълна с трупове, наредени за идентификация… Не бях виждала в живота си толкова кръв, пролята и разпръсната по улиците, върху вещите, по най-невероятни места… Сякаш беше валяла от небето”.

Запазени са и спомените на много обикновени българи, които свидетелстват за неотклонната грижа на царицата в тези тежки дни. Елка Боянова си спомня за една болнична визитация: „Беше вечер, когато изведнъж царица Иоанна влезе в стаята. Беше цялата в черно, много слаба и уморена. Спираше се при всяко легло. Намери за всекиго добра дума, ръкува се с всеки. Тъй като бях с гипсирани ръце, тя помоли една от сестрите да ме нахрани с донесените от нея сладкиши… Беше оставила децата си, мъката си, за да дойде при нас, при пострадалите.”

По традиция и в късното лято на 1944 г. царското семейство е в двореца в Чамкория. В тези смутни дни Нейно Величество отново доказва своята вродена смелост. На 10 септември, ден след комунистическия преврат и въпреки предупрежденията за намиращи се наблизо партизани, тя слиза в Самоков, придружена само от шофьора и от своя близка придворна. След като лично се запознава с обстановката (все още спокойна), тя се завръща в „Царска Бистрица” при децата си. На 14 септември, имения ден на цар Симеон, в двореца пристигат новите регенти, за които Нейно Величество си спомня: „Изглеждаха превзети и объркани. Аз се надявах да получа известия за изчезналите Кирил и другите двама регенти. Но и тримата твърдяха, че не знаят абсолютно нищо. А Павлов ми каза: „Не се страхувайте. Бил съм помилван три пъти от цар Борис.”

Следващите две години са едни от най-тежките и тревожни за царското семейство. Царстващата вдовица, децата и неколцината близки преживяват последователно ужасяващи събития: „касапницата” (както царицата нарича масовите убийства на т.нар. Народен съд); постоянната опасност от „случаен инцидент”; оскверняването на гроба на цар Борис в Рилския манастир и препогребването му във „Врана”; незаконното премахване на монархията. Допълнителни притеснения за самата царица са и тревожните съобщения за семейството й в Италия – последвалата абдикация на крал Виктор Емануил и крал Умберто; свалянето на монархията и там; изгнанието на кралското семейство в Египет; смъртта на принцеса Мафалда в Бухенвалд; неизвестността около принцеса Мария и семейството й, интернирани от германците. Независимо от всички тези обстоятелства обаче царица Иоанна съхранява своя стоицизъм, вдъхва кураж на близките си и дори продължава да се движи без охрана, като заявява:

„Аз съм царица и моят щит ебългарският народ”.

В четири часа следобед на 16 септември 1946 г. царското семейство напуска двореца „Врана”, за да поеме пътя на изгнанието. Регентът Венелин Ганев, изпращайки царица Иоанна, успява да є прошепне: ”Благодарете се, че не ви убиха!” Продължилата две години реална опасност от физическо унищожение – особено на децата, оставя зловещ спомен до края на живота й.

Въпреки несгодите и притесненията в първите месеци и години на изгнанието царица Иоанна неотклонно следва своя дълг както на родител, така и на закрилник на нуждаещите се. Още в Египет, в първия си изгнанически дом, Нейно Величество започва да организира ежегодни благотворителни базари, посветени на българската кауза. Събраните средства се предоставят на многобройните емигранти, бягащи от окупирана България. Най-често молбите на сънародниците са за работа или за парични средства. Когато през 1950 г. е разкрит и осуетен заговор за убийството на цар Симеон ІІ, царица Иоанна решава да премести изгнаническия си дом в Европа, където вече са и най-близките й роднини. Скоро след установяването в Мадрид домът на „Авенида дел Вайе” се превръща в „Дворецът – Мадрид” – гостоприемното средище за прокудените по света българи.

Маркиза Жозефина де Калдерон си спомня: „Тя дори купуваше обувки и дрехи, които дискретно изпращаше на близки семейства в България. За да не ги излага на опасност, тя се подписваше „Виолета”. Както и през военните години в родината, царицата не престава да плете пуловери, ръкавици и чорапи за бедните деца, ушива и извезва няколко комплекта църковни одежди в знак на благодарност към Бога.

След сватбата на цар Симеон ІІ и царица Маргарита на 21 януари 1962 г., царицата майка предоставя дома си на младото семейство и се мести в Португалия в красива къща в Ещорил. Според португалската традиция тя дава символно име на новия си дом – „Янтра”. Както и къщата в Мадрид, и „Каза Янтра” се превръща в български дом. В Португалия царица Иоанна продължава неуморно да изпълнява християнския си дълг на милосърдие и закрила на нуждаещите се. На 5 януари 1975 г. са открити детска градина и училище в бедния квартал „Розарио” в околностите на Кашкаиш. Теренът, върху които те са построени, е купен от царицата, а средствата за строежа и обзавеждането са събрани чрез многобройните благотворителни акции, организирани от нея. В началото на 80-те години, пак изцяло с дискретната й помощ и съдействие, в Ещорил е построен и енорийският социален център „Св. Антоний” към енорийския храм, в който се черкува Нейно Величество. Тя подпомага усърдно и социалния център „Богородица от Фатима” в Гализа, където се заселват много португалци от бившите колонии в Африка, както и много африканци. Царица Иоанна започва да плаща и месечна издръжка на няколко крайно бедни африкански деца и поема разходите по следването в Лисабонския университет на младеж от Гвинея.

Цялата тази благотворителна дейност на Нейно Величество продължава неизменно до началото на 1990 г., когато става възможно царицата да помага без пречки на своите сънародници в България. Започват да пристигат помощи и средства в „нейната” болница в София, в санаториума в Трявна, в болницата в Провадия, в Искрец или другаде. Тези свои изключително дискретни милосърдни акции царица Иоанна провежда до самия ден, преди да се разболее в края на март 1999 г.

Дарява параклис на българите

Един благороден жест надминава житейския път на царица Иоанна, завършил на 26 февруари 2000 г. По нейно желание параклисът „Св. Иоан Рилски” в „Каза Янтра” е дарен на българския народ. Храмът е успешно преместен от Ещорил в Лисабон, реконструиран е изцяло според православните канони и на 3 март 2001 г. е тържествено осветен в присъствието на Н. В. цар Симеон II, Н. Ц. В. княгиня Мария-Луиза и много гости.