BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

169 години от рождението на Иван Вазов

България отбелязва 169-тата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов.

В столицата годишнината ще бъде почетена пред паметника на писателя в градинката на храм „Света София“ и в къщата му в центъра на града.

В родния Сопот тържествата ще започнат със света литургия в църквата „Св.св. Петър и Павел“ и ще продължат с рецитал на ученици в къщата музей „Иван Вазов“.

Сопотчани ще имат шанса да се срещнат и с тазгодишния носител на Национална литературна награда на името на Вазов – Милен Русков. Веднага след това авторът ще засади традиционното иглолистно дръвче в парка до къщата музей.

Интересно

Един селянин от село Охрид се жалва от съселяните си, които му направили „натамия“ – струпване на купчина камъни, хвърлени със заклинанието „Проклет да е!“

Вазов е дълбоко впечатлен от тоя оригинален обичай и започва да събира сведения за него. Оказва се, че с такъв нравствен линч селяните в Берковско наказвали по турско време ония потисници и влиятелни изедници, срещу които иначе били безсилни. „Натамията“ /от „анатема“ – проклятие/ обикновено се струпвала на границата на селските землища, до самите пътища или близо до тях. Най-първо свещеник тържествено произнасял проклятието, а сетне всеки минаващ го повтарял, хвърляйки камък.

Такава грамада имало в местността Столове, близо до пътя за с. Еловица. Тя била натрупана за чипровския чорбаджия и кмет Гого Мицкин, чест ортак на турците в безчинствата им. По негов донос след изтеглянето на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю 40 чипровчани прекарали няколко месеца в берковския кауш. На връщане, за да си отмъстят, те забили кол с надпис „Проклет да е Гого Мицкин, всеки камък да хвърли и „Проклет!“ да каже, кой не каже, сам проклет да бъде!“ И тъй като тоя път бил доста оживен, грамадата бързо растяла. Така местните хора дамгосали изедника, който дочакал Освобождението презрян и отчаян. По-късно той поставил голям каменен кръст над с. Железна, та минаващите да се кръстят Бог да прости греховете му. Ала на тоя кръст никой никога не се прекръствал.

Впечатлен, Вазов пише поемата „Грамада“, в която чорбаджията Цеко си докарва хорското проклятие, задето разделя дъщеря си Цена с любимия й Камен. Младите забягват в Балкана, ала той ги застига с турска потеря. Цена е дадена в турски харем, а Камен става хайдутин. Тоя сюжет поетът заимства от няколко народни песни, популярни в Берковския край. Те разказват историята на Дзанка и Стефан от село Гушанци, днес Замфирово, които се залюбили напук на Дзанкиния баща, чорбаджията Христо Цекин. Веднъж право от хорото двамата забягнали в Балкана, но ги застигнала потеря, изпратена от бащата.

Затворили Стефан в Берковица, но като разбрал, че женят севдата му, той избягал и я грабнал направо от сватбата. Но не им било писано да са заедно – нова потеря ги настигнала в гората и успяла да вземе момата.

Омъжили я насила за един берковски вдовец, а Стефановата дружина се разраснала и взела да мъсти на изедниците. Все пак войводата не могъл да прежали Дзанка – често оставял на прозореца й или на стъпалата бяла кърпа като знак, че мисли за нея.

Краят на тая драма се разиграва пред очите на самия Вазов. След Освобождението двамата влюбени почват да се срещат тайно в хана на гагаузина Витан, който поетът често посещава. Стефан продължава да скита из Балкана – няма вече за него живот долу. Скоро обаче четата му е разгромена, а той – заловен и затворен в Русе.

Свидетел на Дзанкината мъка, Вазов й дава пари да се добере до затвора и се види с изгората си. Стефан свършва трагично – пронизан е с нож при сбиване на съкилийниците му конекрадци. Във Вазовата поема „Грамада“ обаче романтичната любовна история има щастлив завършек.

Вазов с майка си, братята и сестрите си, от ляво на дясно: прави – Владимир, Кирил, Въла, Георги, Борис; седнали – Анна, Иван Вазов, баба Съба, Никола, 1906 г.

Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот, в семейството на Съба и Минчо Вазови. Иван Минчов Вазов е български поет, писател и драматург, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. от Народната партия. Иван Вазов завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с оригинална и преводна българоезична литература. С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към рускоезичната поезия. През 1866 г. учи гръцки и турски език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник даскал. Там намира богата библиотека от френскоезични и рускоезични книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1870 г. в „Периодическо списание“ на Браилското книжовно дружество излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“. През 1870 г. Вазов се връща в Сопот. По-късно учителства (1872 – 1873) в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия Цариград – Белово (Баронхиршовата железница), усъвършенства френския език, учи немски език, опознава бита на българския селянин. През 1875 г. се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет. След началото на Априлското въстание през 1876 г. Вазов заминава за Румъния и става секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин) и „Тъгите на България“. През Руско-турската война от 1877 – 1878 г., на която откликва със стихосбирката „Избавление“, Вазов е писар в Свищов при губернатора Найден Геров, откъдето е командирован до 6 март 1879 г. в Русе. В Берковица той е назначен за председател на Окръжния съд (18 март 1879 – септември 1880 г.). Случай от съдебната му практика в града го вдъхновява за написването на поемата „Грамада“. От 6 октомври 1880 г. Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия, и се включва в политическия живот като част от Народната партия. Той е назначен от генерал-губернатора за депутат в Областното събрание, след което на 12 октомври е избран и в Постоянния комитет и става негов секретар. През следващата година е избран само за запасен член на Постоянния комитет, но през януари 1882 година заема мястото в него на избрания за директор на финансите Иван Евстратиев Гешов. През 1881 – 1885 г., заедно със своя приятел и съратник от този период Константин Величков, Вазов участва в редактирането на вестник „Народний глас“, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Конституцията от княз Александър Батенберг. През 1884 – 1885 г. е подпредседател на Областното събрание. В началото на 1881 г. Иван Вазов е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ – първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878 г.). През 1885 г. Вазов и Величков основават списание „Зора“ – първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори. Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите ѝ върхове – цикълът от 12 оди „Епопея на забравените“, стихотворенията „При Рилския манастир“, „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др. След провала на проруския преврат през 1886 г. Вазов, който е активен русофил, заминава през Цариград за Одеса. Там той пише романа „Под игото“, публикуван след завръщането му в България в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“.

https://blitz.bg/obshtestvo/kultura/otbelyazvame-169-godini-ot-rozhdenieto-na-ivan-vazov_news684301.html