Жени Живкова

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
май 2021
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Жени Живкова

– Жени, осъзнавате ли колко сте заприличали на майка си – на снимките от последното ви ревю изглеждате точно като Людмила Живкова?
– Да, когато съм с вдигната коса. Но обикновено не си я вдигам.
– Да не би да е нарочно, за да избягате от приликата?
– Не, просто се харесвам повече с пусната.
– В други неща, не само визуално, приличате ли на нея?
– Може би по борбеността. По това, че не се предавам пред трудностите.
– Кой е най-дразнещият, да си го кажем – най-тъпият въпрос, свързан с Людмила и с Тодор Живков, който са Ви задавали през всички тези години?
– Въпросите, свързани със смъртта на майка ми, са най-дразнещи.
А за дядо ми най-тъпите въпроси са какво е научил от Тодор Живков Бойко Борисов и по какво си приличат. Бих отговорила по нищо. А какво е научил, той трябва да каже.
– Вашите момичета вече са големи. Върху тях по-малко ли тегне фамилията Живкови, искат ли и опитват ли се вече да се измъкнат от тази сянка?
– Те знаят кои са. Не се притесняват от това.

ТРИУМФ: Жени приема поздравления след последното си ревю миналия месец.

Но не мисля, че може да се каже, че някаква сянка тегне върху тях.
– Не в негативния смисъл, а като чувство на задължение към тази фамилия.
– Мисля, че си знаят отговорностите, начина на поведение в обществото – това, че все пак трябва да защитават произхода си.
– Твърдо ли ще са ваши последователки в модата? Людмила вече учи сериозно в тази област.
– Да, тя следва вътрешен дизайн и архитектура. Допълнително учи и моден дизайн в университета. Прехвърли се в "Юнивърсити оф ди артс" в Лондон, догодина трябва да завърши там бакалавърска степен и вероятно ще продължи с магистратура.
– Беше приета в САЩ, но се прехвърли, нали? Кой не издържа – вие да не я виждате, или тя настоя да е по-близо?
– Тя
не издържа
да е далече,
дори сега казва, че би искала да се върне в България. Но преценихме заедно, че няма смисъл по средата на образованието да го прекъсва и да се мести в България.
– Държите ли и по-малката ви дъщеря – Андреа, да получи образование в чужбина?
– Зависи какво точно ще иска да учи. Засега е решила да е моден дизайн, затова сигурно ще се насочи някъде в чужбина.
– И дъщерята на вуйчо ви Владимир – Елизабет, се е насочила в тази област. Вие ли сте вдъхновителката на цялата дамска част от фамилията?
– Доста е вероятно. Тя
беше на стаж
миналата година
в "Маккуин", после
и в "Жени стил"
Сега учи в института "Марангони" в Лондон и буквално преди дни пак беше при нас да се обучава.
– Замисляла ли сте се, че ако се бяхте ориентирали по-рано към модата, можехте да получите специално образование на най-високо ниво и дори може би да пробиете навън?
– Не съм предполагала, че имам талант за дизайнер, въпреки че винаги точно това съм искала да уча.

АРХИВ: Людмила Живкова и Иван Славков с Жени и малкия Тошко.

Имахме много добри предприятия, които произвеждаха модерни, интересни и качествени облекла и текстил. Много хора може би са го забравили или пък не го знаят, защото се работеше повече за чужбина, но се пускаха дрехи и на вътрешния пазар. Много от фабриките бяха приватизирани.
Голяма част от тези, които още шият, сега правят ишлемета, произвеждащите текстил също работят главно за чужбина. На българския пазар продават по-малки серии, защото той е много стеснен. Голям проблем например е да се намери в България кой да печата върху коприна, защото закриха предприятията, които я изработваха. От години търся такава възможност, но се налага да поръчвам в чужбина.
– Скъпо удоволствие ли е да се занимаваш у нас с авторска мода, или наистина може да се печели от този бизнес?
– У нас има няколко дизайнери, които са се задържали през годините, и те започнаха заедно с мен – в началото на 90-те.

ПРАЗНИК: Със съпруга й Андрей и дъщерите Людмила и Андрея на абитуриентския бал на Люси (в средата).

Но без продажби в чужбина никак не е лесно да се просъществува, защото българският пазар е изключително затворен. Разбрах го почти веднага, когато започнах да се занимавам с този бизнес, затова и не направих верига от магазини. В началото отворих магазин и извън София – в Пловдив, но го закрих. Имах идея за магазини и в други градове, но се оказа, че не е рентабилно.
– Вие успявате ли да реализирате модели навън?
– По малко, някои неща. За да се успее, трябва да се участва в панаири. От Агенцията за малките и средните предприятия подпомагат чрез участия в панаири фирми, които искат да се представят на европейския пазар. Проблемът обаче е, че тези панаири не са най-популярните.
Доколкото знам, е имало предложения от експерти в министерството на икономиката към ръководството му да се отиде на по-големи панаири като "Прет-а-порте" в Париж – това е начинът да се помогне на бизнеса, а и парите идват от ЕС. Аз също получих покана, но още не съм участвала, защото опитът ми от началото на 90-те ме настройва скептично. Ако на съответните панаири няма търговци, които да направят поръчки, подобно начинание е излишно.
– Като споменахте министерството – имате ли доверие в управлението на ГЕРБ?
– Много малки и средни предприятия се закриват, съкращават се хора, в моята сфера колеги споделят, че работниците им отиват на борсата. Това е голям проблем за икономиката ни. Потреблението изключително много се е свило, което се усеща първо по различните видове магазини.
– Иван Славков разказваше, че Симеон Дянков е пратен да учи във Виена през 1989 г. от фондация "Людмила Живкова". Познавате ли се с него, знаете ли за този старт, който му е даден?
– Не се познавам със Симеон Дянков и не знам подробности, вероятно е така.
– Познавате обаче премиера Борисов много отдавна и в различно негово амплоа. Той стана ли политик през тези години?
– Опитва се да бъде. В негова полза е това, че е много комуникативен, общува с различни хора. Пряко не мога да наблюдавам работата му, впечатленията ми са от това, което виждам по медиите. В крайна сметка човек се учи и в процеса на работата. Всеки има грешки естествено.
Мога да го критикувам,
мога и да го похваля
– А можете ли да го сравните със Станишев като негов предшественик и лидер на партията, с чиито листи бяхте депутат?
– Станишев доста по-задълбочено вършеше работата си като министър-председател. Изучаваше според мен проблемите в различните сфери, съветваше се с експерти. Имаше много добри контакти и извън България.
– Съжалявате ли, че се оттеглихте от политиката?
– В момента не съжалявам, напротив – чувствам се по-спокойно и по-добре. Може след време да не е така, защото човек си променя вижданията.
– Май не сте затворили вратата?
– Не искам да обявявам, че съм я затворила, защото, както казах, човек се променя и
не знам дали
след време няма
да реша да се върна
в политиката
Но на този етап не мисля да го правя.
– Остана ли някакво огорчение у вас? Когато обявихте преди 2 г., че не искате да сте в листите, признахте, че сте останали разочарована от начина, по който те се редят?
– Тези боричкания ги има при всяко приближаване на изборите. Няма огорчение, сама си взех това решение. Знаеше се, че имам предложения за място в листите, но 8 години в Народното събрание никак не са малко.
Казвам, че това ми е второ основно образование. И в един момент човек се замисля дали иска да продължи в тази сфера, или е по-добре да обърне внимание на това, което сам е създал.
– Сега, когато имате и политически бекграунд, но и 2-годишната дистанция, как гледате на процесите вляво? Връщането на Първанов ще разтърси ли БСП?
– Всеки сам преценява, Желю Желев например избра да остане безпартиен, след като приключи мандата му на президент. Първанов има много голям потенциал да помогне на БСП и въобще да бъде под някаква форма в обществения живот. Има и опит в работата с партийните организации, умее да общува с хората. Не знам дали ще разтърси БСП връщането му.
– Добре ли би било пак да е председател на партията?
– Е, вече е бил председател, очевидно е подходящ, но не мога да прогнозирам ще има ли сблъсък за председателския стол със Станишев. В крайна сметка в момента Станишев е на един изключително висок пост, което е признание и за него, и за страната ни, добре е и за БСП. Независимо дали става въпрос за ПЕС или ЕНП, дори няма толкова голямо значение – важното е, че българин е на толкова висока позиция в Европа. Така мисля аз. Оттук нататък той трябва да си прецени дали ще се кандидатира за редовен мандат като президент на ПЕС.
– Търсят ли Ви бившите ви колеги от БСП?
– Чуваме се с някои от време на време по различни поводи, не само за политика.
– Още ли обличате депутатки, или тази мода отмина с новата вълна на ГЕРБ?
– Новата вълна от ГЕРБ не, но дами от по-отдавна в политиката се обличат с мои дрехи.
– А дамите от управляващото мнозинство избавиха ли се от някои по-неубедителни визии – ако се изразим учтиво, за външния си вид, с които влязоха в политиката?
– Боя се, че не.
– Празнувахте ли Коледа в детството си, или идваше само Дядо Мраз на Нова година?
– Имахме си Дядо Мраз, и то бяхме доста големи, когато продължаваше да идва. Говорят се какви ли не неща, но
ние си празнувахме и
Бъдни вечер, и Коледа
На Бъдни вечер имам имен ден и тогава бях измислила като наша традиция всеки да закачва поне по 1 играчка на елхата, а после подреждахме масата със седемте ястия.
Дядо ми също слагаше играчки на елхата и винаги е присъствал на празника. Понякога ходех на Бъдни вечер и при баба ми Евгения, майката на баща ми.
– Тодор Живков какво обичаше от традиционната трапеза?
– Чушки с боб му беше любимото ястие от трапезата на Бъдни вечер. Също и баницата с тиква.
– Кой ви пишеше късметчетата за баницата?
– Аз и брат ми. Даже още пазя някои от тях, също и монети, които са ми се падали от питката.
– Какво ви се падаше?
– Здраве, любов – такива неща.
– Сега какво наричате за семейството си?
– Да си призная, купуваме от готовите кори с късметчета вътре и използвам тях. През последните години монетата се пада на малката ми дъщеря.
– На себе си какво пожелавате за новата година?
– Късмет и здраве.