BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
август 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Освобождението на Шумен

Ако 3 март 1878 г. е Великият ден на България, то Шумен прибавя към него своя Велик ден – 18 юли – денят, в който през същата година градът окончателно се избавя от турското иго.

В навечерието на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., турското командване съсредоточава своите главни сили в крепостния четириъгълник Русе – Силистра – Варна – Шумен. Главнокомандващият турската армия Абдул Керим паша се ръководи от идеята да привлече руската армия в крепостта като капан, в който като я разедини и изтощи, да я разгроми на части. Тази тактика осигурява на Турция редица победи във водените от нея войни. Но събитията се развиват не по тази схема, добре позната на руското командване. След десанта на руската армия при Свищов, нейното командване не се поддава както по-рано на този турски план. Като доразвива и прилага тактиката на ген. Дибич Забалкански от 1828 г., то заслонява крепостта с Източния отряд на ген. П. Вановски, към която е и българското опълчение, и настъпва по Главното направление: Търново – Габрово – Стара Загора – Одрин. Така крепостният четириъгълник е заобиколен, при което Шумен остава извън бойните действия до края на войната, зад стените на който е обречен на бездействие 40-хиляден турски гарнизон. При опита да напуснат крепостта, турците са разбити в епичните битки край Аязлар и Зараево от района на Търговище. Именно този ход на руската армия осигурява успеха и в Главното направление. През януари 1878 г., когато по-голяма част от територията на България е освободена и руската армия се насочва към Цариград, нейният Източен отряд настъпва към Шумен. Но на 19/31 януари 1878 г. между воюващите страни се подписва примирие и руските войски спират настъплението на достигнатата линия около 20 км от Шумен – в момент, когато са освободени Русе, Разград, Омуртаг, Търговище, околностите на Преслав и други райони. Така завършва войната, в която Турция е победена. Шуменската крепост е в руска блокада, но отвътре тя е в турски ръце. Съгласно Сан-Стефанския мирен договор от 19 февруари/3 март 1878 г., турските войски следвало да се изтеглят от градовете крепости Шумен, Варна, Батум. Портата обаче не бързала, а и не желаела да стори това, въпреки напомнянето ѝ от страна на Русия. В завързалия се спор ангажират пряко руския император и турския султан. Спор, в който се намесват всички западноевропейски правителства; факт – показател за важността на проблема. По този начин Шумен влиза в международната политика.

На 29 март руският военен министър, генерал-адютант Д. Милютин се обръща към императора със записка, в която го моли да утвърди проект за телеграма, с която се иска от турците да предадат горепосочените крепостни пунктове, защото нееднократните напомняния по този въпрос не водят до никакъв напредък. В резултат на това, на същия ден Главнокомандващият руските войски на Балканите, Великият княз Николай Николаевич, получава от императора следната телеграма: „ Защо турците досега не са очистили Шумен, Варна и Батум? Поискайте настоятелно незабавното изпълнение и назначи срок за влизане на нашите войски в тези крепости. За това какъв срок ще бъде определен, телеграфирай ми, за да се отдаде съответната заповед на Кавказките войски. Да се отлага по-нататък е невъзможно”.

В изпълнение на императорската заповед, на 31 март Великият княз Н. Николаевич посетил султана и поискал опразването на крепостите. Турците отново дали неопределени обещания и ответ, че в мирния договор няма срок за очистване на крепостите. На основата на този досаден пропуск в договора, Портата, подкрепяна от Англия, Австрия и други европейски държави протака окончателното решение на въпроса до Берлинския конгрес.

Под натиска на Англия, Турция дава пълна подкрепа на всички политически комбинации, които подготвят голямата игра в Берлин. Там се настоява дори за сметка на Варна и Шумен, България да бъде лишена от София. Така се вижда важността на тези градове – крепости. Благодарение настояването на Русия, конгресът постановява Шумен и Варна да бъдат в границите на Княжество България. И след конгреса турското командване отново не иска да изтегли войските си от Шумен по мирен път. А е било съвършено ясно, че руската армия има пълна възможност да овладее града – крепост със сила, но нейното командване проявява мъдрост и решимост за освобождение на Шумен по мирен път.

Заслугата за това се дължи главно на ген. Аркадий Дмитриевич Столипин, който в преговорите с турците в Шумен, проявява завидни качества на държавник и дипломат, като между двете страни се постига споразумение за мирно разрешаване на проблема. В резултат на това на 6/18 юли 1878 г. дивизията на ген. С. Д. Белокопитов влиза тържествено в града, посрещната с радост от неговото българско население.

И така, на 6/18 юли 1878 г., след 490 годишно робство (1388-1378 г.), Шумен е вече свободен. Още на следващия ден, при специална церемония, комендантът на града Фазлъ паша предава официално властта и ключа на града в ръцете на руския комисар по завзетите територии, ген. Пьотр Вановски. Шумен и неговите жители започват нов живот. „На 17/29 юли – отбелязва Стефан Желев в записките си – се избраха членове 24 на Българското правителство. На 18/30 того, секи на къщата си и на дюгеня си накачи знаме…” Създава се местен съд, полиция, пълнолетните младежи се отправят с радост към наборните комисии за войници в създаващата се нова българска войска. При едно свое пътуване по-късно, ген. Тотлебен изпраща от Шумен до император Александър II телеграма:

„Местното население ни посрещна възторжено, навсякъде са поставени портрета и герба на Ваше Величество. По сведение на местните власти, турците са по-голямата част от населението, но безпрекословно изпълняват разпорежданията на нашите власти.”

След като в града настъпва известно спокойствие, ген. Белокопитов вече има време да обърне внимание на българското население в Шумен. Естествено, първата му среща е с най-влиятелния духовник сред християните в региона – Варненски и Преславски митрополит Симеон. Между тях се завързва приятелство и общо желание по подходящ начин да бъде отбелязан за поколенията денят на освобождението на града. На 20 октомври 1878 г., от името на ген. Белокопитов в митрополията до църквата „Възнесение Господне” в Шумен при митрополит Симеон пристига делегация, която му поднася икона с образите на светите братя Методий и Кирил, придружена с писмо от генерала.

Съдържанието и начинът по който се прави това дарение показва, че то не е инцидентно, а предварително обмислено и подготвено. Иконата е едно признание на руския народ, че писмеността и културата на славянските народи, а днес и на редица неславяни води началото си от България, по-точно от земите на Шуменския край, че най-заслуженото място за тази икона е точно в Шумен. В писмото се казва: „ Тя да бъде осветена и да се съхранява в черквата „Възнесение Господне” за вечното възпоминание на датата 6 юлий 1878 г.” В потвърждение на това, в долния край на иконата е прикована неръждаема пластинка с калиграфски надпис: „Тази икона посвещава за споменъ на Церквата Вознесение Господне Сергий Димитриевичъ Белокопитовъ – Началникътъ=тъ на втората пехотна Дивизия, която влезе въ Шуменъ на 6-и юлий 1878 г.”

Чрез този надпис, иконата се превръща в единствен оригинален веществен писмен паметник за влизането на руските войски в Шумен и неговото освобождение от турско иго на 6 юлий 1878 г.

Шуменци не забравят повелята на ген. Белокопитов. Пример за това е инициативата на местната интелигенция и решението на общинската власт майстори шивачи и художници да изработят възпоменателно знаме, посветено на първата годишнина от Освобождението – 6 юлий 1879 г.

СПОМЕНИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО

Царевна Миладинова:

„Докато в града влязат русите, шуменци и всички ние преживяхме страхотиите на една дълга обсада: всеки ден, всяка нощ очаквахме нападение от башибозука. Чувствахме нашето безсилие, виждахме мизерията на бягащото от селата турско население. Казарми, здания, улиците даже бяха препълнени със страдащи за кора хляб жени, деца и старци….свити, голи, гладни…През тези дни на страх и неизвестност за утрешната съдба, шуменци се държаха достойно….”

Илия Р. Блъсков:

„В нашите молитви участваха и освободителите ни – руските офицери и солдати, които тогава бяха между нас. Чувството на умиление, чувство на необикновена радост обземаха душата на благочестивия и до висша степен благодарен българин. Поглежда той към своите освободители, сън ли е, наяве ли е, не може да се начуди. Как? До вчера неговият живот е висял на конец; неговите деди и прадеди в кърви обляни, дигали са богу ръце, споменували са руския цар, руския народ, очаквали са, поглеждали са за него и не са имали честта да го изчакат, а сега сам той – днес щастливий българин, лично е помежду храброто победоносно руско войнство.”

Стихотворение – песен от Харалан Ангелов

Слушай български народе

Слушай български народе,

глас победен веч ни вика.

Време дойде, време дойде,

Веч доста толкоз сън.

Ти си веч народ свободен

И с зари животворни

Иска мрака да развее

Из българско навън.

Виж, че ясно слънце грее,

черно робство не гнетите,

тържествувай,тържествувай

за този светъл нов живот.

Спомени на Жечо Павлев:

„ОСВОБОЖДЕНИЕ? СЪН? Настава една голяма и рязка промяна. Шумен е свободен! Само съвременникът и преживелият този велик момент може да даде истински образ на невъобразимата радост, която обладава душата при такава промяна в положението да се видиш от ВЧЕРАШЕН РАЯ и подтиснат роб – СВОБОДЕН ГРАЖДАНИН на своя родна страна, на своя държава.

Заедно с окупационните войски, в града пристигна и шефът на новата власт – капитан Недзведски, поляк по произход и офицер в руската армия, назначен временно от върховното окупационно управление на свободната страна, за окръжен началник на Шуменски окръг – днешната Шуменска околия. Той отправи нареждане да се съберат градските първенци в читалище „Архангел Михаил” и си изберат подходящи за новата власт хора, по всички клонове на управлението. След дълги съвещания, събранието на първенците в читалището завършва успешно своята задача. Урежда се на първо място – управата на града – общинската власт. Посочени и признати са: кмет на града – Ради Железов Гьокчеренли, помощници – Никола Българов и Никола Попов, а за секретар Никола Ранчев – опълченец. За помещение на новата община се отстъпва доброволно къщата на шуменеца, виден търговец Д. Фесчиев – днес къща на запасния подполковник Бучевинов, на „Арастата”…….”

Освобождението на Шумен