BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
август 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Цветна заря от морето за празника на Варна

За първи път многоцветната заря по случай празника на Варна – Свето Успение Богородично, ще бъде изстрелвана от морето. За целта във водите са монтирани 3 понтона – на 120 метра от брега. Успоредно с това пироефекти ще има и от кея на военноморската база.

Празникът на Варна ще започне в 9.00 часа с тържествената архиерейска Света литургия в Катедралния храм „Успение Богородично“. В 10.30 часа ще бъде тържествено издигнат флагът на града, след което ще тръгне литийно шествие с чудотворната икона на Света Богородица.

За децата на сцена „Раковина“ от 10.00 е предвиден интерактивният спектакъл „Балон като Слон!“, с участието на Коле Китанов. На същото място в 11.00 ще бъде открито специално ателие за изработване на кукли, с водещ Мария Банова. От 15.00 до 19.00 часа до Аквариума ще има образователни игри за водния свят, организирани от световната природозащитна организация WWF. От 18.30 часа Богдан Томов ще пее за децата на сцена Раковина в Морската градина.

По традиция в 20.00 часа в Летния театър ще започне церемонията по връчване на почетни звания и отличия. За настроението на зрителите ще се погрижат ансамбъл „Варна“, камерният ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласния“, квартет „Светоглас“, Донко Марков и група „Вакали“. В 20.30 на пл. „Независимост“ е началото на традиционния концерт със солисти и оркестър на Държавната опера – Варна, с диригент Кръстин Настев.

Събитията са организирани от Община Варна, със съдействието на Военноморските сили и Варненската и Великопреславска митрополия.

Според ранни писмени сведения Одесос /днешна Варна/ е основан от изселници от малоазийския град Милет през втората четвърт на 6-ти век преди новата ера. Това е периодът на т. нар. Велика Гръцка колонизация. Името на града / Odessos – селище, разположено на вода, „Воден“/ не е гръцко, а е от един по-ранен езиков пласт, което подсказва, че тук навярно има и по-древно селище. Градът се развива като селище от класически полисен тип град-държава, със самостоятелно управление. За кратко време Одесос става един от най-значителните пристанищни и търговски центрове по Черноморието. Вносната керамика, намирана на територията на античния град, подсказва и основните насоки на търговските връзки. През първите десетилетия те са насочени предимно към града-майка-Милет и неговите близки територии по западния бряг на Мала Азия, а от началото на 5-ти век пр.н.ера приоритетно място в търговския внос заема Атина.

Включен за няколко десетилетия в границите на Македонската империя на Александър Велики /336-323 г. пр.н.ера/, след смъртта на неговия намесник в Тракия – Лизимах /281 г. пр.н.ера/, градът възстановява независимостта си и става най-големия търговски център по Западното черноморие. Свидетелство за неговото икономическо въздигане е сеченето на собствени монети – отначало от сребро и бронз, а през втората половина на 3-ти век пр.н.ера – и статери от злато. Одесос се превръща в един от важните центрове за производство на теракотови статуетки. През този период в религиозния живот на Одесос настъпва съществена промяна – като върховно божество в пантеона на града се издига тракийския бог Дарзалас. Тази промяна в организацията на религиозния живот на античния град е резултат от засиленото присъствие на тракийското население в града.

В 15 г. от н.ера със създаването на Мизия Одесос окончателно е включен в пределите на Римската империя. Той не загубва предишното си значение на пристанищен, търговски, производствен и културен център. За широките мащаби на търговската дейност са показателни бронзовите везни, теглилки и други. Културният живот и спортът са засвидетелствани от лампи – театрални маски, сребърна статуетка на актьор и спортни принадлежности. В края на II век са построени на площ 7000 кв. м. терми – най-големите на Балканите. Те стават център на обществения живот в града. След края на IV век, Одесос изживява нов икономически подем, получава нова планировка, изграждат се нови терми и крепостна стена, която огражда увеличената му територия. Търговията се оживява и Одесос става притегателен център за преселници от Мала Азия, Сирия и Егейските острови. Постоянните нахлувания на племена, идващи северно от Дунав през късната античност, довеждат до промени в етническия облик на вътрешността на древнотракийските земи, а от там и в културата на населението.

От IV век насетне, наред с исконното тракийско население сега се появяват и отделни групи население, проникнали на юг от Дунав в резултат на т.нар. варварски нашествия. В този процес през VI век участват и големи славянски маси, които се настаняват трайно в древнотракийските земи. През 681 г. прабългарите начело с Хан Аспарух достигнали до „Варна“, близо до „Одесос“. Това е и първото споменаване на новото название на Варна, което по-късно ще стане и име на града, възникнал на мястото на стария Одесос.

След продължителни войни през 1018 г., българските войски били завладени от Византия, с което се сложил край на Първото българско царство. През първата половина на XI век, на мястото на античния Одесос, възникнал град с крепост, добил старобългарското название Варна. През периода на Византийското владичество, Варна се превръща във важен пристанищен и търговски център. Това се доказва от златните вносни амфори, трапезни съдове със сграфито и рисувана украса, донасяни от Константинопол.

През 1201 г. българският цар Калоян окончателно присъединил града към България. Значителен подем в икономическия живот настъпил през последните десетилетия на XIII век. Той се свързва с налагането на Венеция и Генуа в търговията в Черно море. След 1366 г., Варна е преотстъпен от българския цар Иван Александър на добруджанския владетел Добротица, който го превръща в своя столица. Варна е бил митрополитски център. Построени са църкви с характерната керамопластична украса. Открити са останките на три от тях – „Св. Атанас“, „Св. Георги“ и „Св. Тодор“.

Варна е била завладяна от османските завоеватели през 1389 г. Градът не загубва предишното си пристанищно и търговско значение за земите на север от Стара планина. През XVIII век започва българското Възраждане и през XIX век във Варна възниква богат културен живот в българското читалище – изнасят се сказки, пиеси, провеждат се различни религиозни и народни тържества. След освобождението на България през 1878 г., Варна става един от културните центрове на България – тук е основано Медицинско дружество, създадена е музейна сбирка, отварят врати редица книжарници и издателства, идват на гастроли чужди артисти.