BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
януари 2020
П В С Ч П С Н
« дек.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Ивайло Петров

Ивайло Петров е роден на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, област Добрич. Завършва гимназия в Добрич през 1942 г. След това е изпратен да служи в териториите под българска окупация в Сърбия в Нишка Баня. Там на 28 август 1944 г. цялото свързочно поделение, в което той служи, е арестувано от дотогавашните ни германски съюзници. Това става след промяната на ориентацията на България във войната, като няколко дни по-късно всички са освободени. На 9 септември се прибира в Шумен, но след няколко месеца е мобилизиран от новите ОФ власти и е изпратен на фронта срещу германците в Унгария, където на два пъти се разминава на косъм от смъртта. Както споделя писателят, може би под влияние от тези спомени е написал „Преди да се родя и след това“, което после излиза от печат под друго име: „Преди да се родя и след смъртта ми“. През 1947 – 1949 г. е учил няколко семестъра право в Софийския университет. Учил е и графика в Художествената академия при Александър Бешков. Работил е в списание „Пламък“ и вестник „Литературен фронт“.

Творчество

Първият му сборник е „Кръщение“ (1953 г.), а с повестта „Нонкина любов“, която излиза на следващата година, Ивайло Петров става изключително популярен. През 1949 г. е редактор в Радио София. Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 г. и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор.

Автор е на повече от 20 книги, повечето от които преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след смъртта ми“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романът „Хайка за вълци“ (1982), който за броени години се превръща в класика и получава наградата на Съюза на българските писатели за 1986 година.

Творбите му са преведени на белоруски, китайски, монголски, немски, руски, японски, румънски, френски, полски, словенски и др.

Признание и награди

Петров е лауреат на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култура „Христо Г. Данов“ за 2002 г., на наградата „Златен век“ за принос в българската култура, на наградата „Йордан Йовков“ за 1990 г., на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2002) и много други.

На столичната улица „Солунска“ №35 върху фасадата на дома, в който писателят Ивайло Петров е живял от 1978 г. до 2005 г. е поставена негова паметна плоча барелеф. Инициативата е във връзка с 85-ата годишнина от рождението му.

През 1994 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на град Добрич.

През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.

Удостоен посмъртно със званието Почетен гражданин на Балчик на 24 май 2011 г.

Посмъртно признание

През 2006 г. Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Добрич, която е завършил Ивайло Петров, учредява награда на неговото име. Всяка година носител на наградата е възпитаник на гимназията, постигнал най-високите резултати в областта на науката. Връчването ѝ е на 11 май – патронен празник на учебното заведение.

През 2008 г. издателство „Литературен форум“, съвместно с фондация „Бъдеще за България“ учредява Национална литературна награда „Ивайло Петров“. Неин пръв носител става писателят Георги Мишев за романа „Патриархат“. В наградата, освен парична сума, влиза и издаването на романа. По повод 85-годишнината от рождението на Ивайло Петров издателството му посвещава специален брой на вестник „Литературен форум“, организира изложба в СГХГ галерия от картини на писателя и издава том с негови автобиографични текстове и спомени за него, онасловен „Преди и след“. Изложбата, заедно с премиерата на „Преди и след“ и наградения роман, същата година гостува в Добрич и Балчик.

Библиография

1956 – „Нонкината любов“, повест;
1961 – „Мъртво вълнение“, роман;
1968 – „Преди да се родя и след това“, повест (дописана: „Преди да се родя и след смъртта ми“;
1971 – „Объркани записки“, новели; Български писател
1973 – „Лъжливи хора“, повести; изд-во на Отечествения фронт
1978 – „Есенни разкази“. Български писател
1981 – „Три срещи“, разкази. Профиздат
1982 – „Хайка за вълци“, роман – първа част. Български писател
1987 – „Хайка за вълци“, роман. Профиздат (пълен вариант)
1983 – „Избрани произведения“ в 2 тома; Български писател
1989 – „Цветът на мечтите“, разкази; Факел
1989 – „Объркани записки. Втора книга“, Български писател
1991 – „Присъда смърт“, роман;
1997 – „Баронови“, роман. Крида Арт.