BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Когато говори Невена

Невена Коканова е най-забележителната българска актриса. Нейните думи се помнят, защото лекуват. Още отеква гласът ѝ в ушите ни, още помним нейната загуба.

Невена от първо лице:

Мразя да говоря за моите трудности. Срамота е да приказвам за тях, когато обичта на толкова хора ме придружава от първото кокиче до последните хризантеми.

Любовта има толкова много лица! Можеш да я откриеш навсякъде, ако очите на душата ти са отворени…

Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен.

Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява!

Да напиша книга за живота си? Не. Това биха били страниците на моята душа, а нямам ли още бели (страници), върху които искам да пиша? Това ли е причината… не знам и аз.

Онова, което е моят свят, моята душа, никой няма право да се докосва до него!

Разочарованието винаги идва от човека, към когото храня особено доверие.

Такава е структурата на моето съзнание. Аз съм доверчива, но не в глупашкия смисъл, а в моралния. Мисля, че след като аз се отнасям доверчиво към ближния си, трябва да има отговорност. Когато има разминаване, го преживявам тежко. Боледувам. И като го изболедувам, този човек вече го няма за мен. Изчезва. Това е нещо като смърт.

Говори се, че женствеността е застрашена, че намалява. Природата ще се погрижи да я опази. Женствеността трябва да се развива. Трябва да се мисли повече за правилата на общуване, за емоционалната култура. Хубаво е мъжът дълбоко да се вглежда в очите на жената. Дори само от желание да я запази. Жената може всичко. Като доказва това обаче, прави лоша услуга на мъжа. Нося у себе си женското подчинение. Големия поклон пред мъжа. Защото съм жена в плътния смисъл на думата. Обичам да бъда подчинена, но без да губя своето аз. Имала съм и винаги ще имам любовта. Ако тя не ме придружава, сигурно няма да съществувам нормално.

Аз съм артистка, животът е моето хоби.
https://artday.bg/index.php/about/3867-2019-12-12-17-33-04

Съдбата не бе твърде благосклонна и предпочете актрисата да не остарява. Родена е на днешния 12 декември 1938 година в Дупница и напусна видимия свят на 3 юни 2000 г., покосена от рак на гърдата.

Първите актьорски стъпки на Невена са на сцената на Ямболския театър, който носи нейното име, а също и театърът в родното ѝ място. Хиляди неща са се изписали за Коканова, приживе и след смъртта ѝ.

През 2008-а бе представен филм за Невена Коканова, наречен „Аз коя съм” с продуцент и сценарист Георги Тошев, оператор Виктор Попов, режисьор Мария Арангелова. Един филм, направен с много любов и уважение към актрисата, в който участват нейни колеги и близки.

Цветана Манева споделя: „Това сияйно лице, което притежаваше, безупречните ѝ черти и едно наглед спокойствие, което изпълваше цялото пространство и те караше да стоиш… по-мирен, по-смирен. Това е моето възхищение. Незабравимо”.

Покойният Атанас Свиленов – кинокритик, разказва във филма „Аз коя съм”, че Невена не е обичала да говори за себе си, да показва себе си извън ролите, в живота: „Беше човек , който очевидно можеше да изтръгва много от своята дълбока душевност и да го вплита, да го вгражда в своите роли. Това не е само много красивата Невена. Това е Невена, която можеше да усети болката, трагизма, самотата, защото Невена Коканова беше всъщност един самотен човек. Грижеше се за дъщеря си, след като почина майка ѝ, мъжът ѝ рано почина, красавицата на България ходеше с едни големи торби, които мъкнеше по улиците, грижеше се за бита… Тя беше един много достоен човек и това достойнство, което излъчваше е вградено в нейните роли, то присъства навсякъде, във всичко, което тя прави”.

Преди 90-те години Невена Коканова два пъти отказва на журналиста Атанас Свиленов да напише биографията ѝ: „Не ме ли разбра, че аз не мога и не искам да допускам чужди хора до душата си. Не за теб става дума, а за ония, които ще четат книгата с воайорско любопитство. Нещо от душата си съм изляла в своите роли, това е важното, нека другото си остане само за нея. То с болките и с радостите си е само мое, нека си го запазя и да си го отнеса от този свят“.

Невена Коканова има десетки роли в театъра и близо 60 в киното. Познаваме я като Ирина от “Тютюн”, Лиза от “Крадецът на праскови”, Неда от “Отклонение”, Невена от “Спомен за близначката”, Тинка в „Момчето си отива”, Ганета в „Матриархат”. Неин съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланджиев.

В някои от филмите, като че ли Невена играе себе си. А „Спомен за близначката“, режисиран от съпруга ѝ, се доближава до собствената ѝ съдба. Героинята страда от рак на гърдата и отива на село, където прекарва последните дни от живота си. 25 години по-късно, след снимките на филма, актрисата напуска този свят, покосена от същата коварната болест.

„Отклонение” е създаден по сценарий на Блага Димитрова, писан специално за Коканова и с мотиви от едноименния романа на писателката. А музиката е на Милчо Левиев. Ленатата получава златен медал от фестивал в Москва.

Филмът „Крадецът на праскови” е по сценарий и режисура на Въльо Радев. Сниман е през 1964 година по повеста на Емилиян Станев и разказва за невъзможната любов, която се случва във времето на Първата световна война, между българката Лиза и сръбския военнопленник Иво Обренович. В ролята на военопленника е Раде Маркович, който се влюбва в Невена по време на снимките.

Раде Маркович разказва: “Въльо се оказа умен човек. Остави всичко на нас двамата. Искаше да водим някакъв тайнствен, любовен разговор без думи. Така започна всичко и …после никой не можеше да го спре. Ние измисляхме, създавахме една любов, макар с думи да не говорихме нищо за това. Просто говорихме за всичко, включително за мъртвите. И вече не се върнахме от там…” Лентата печели специалната награда на журито и наградата на публиката на фестивала „Златната роза“ във Варна, а Раде и Невена са отличени като най-добри актьори. „Крадецът на праскови“ представя страната ни на фестивала във Венеция. Маркович също вече не е между живите, умира 2 години след участието си в документалния филм „Аз коя съм”.

По значимите награди, които получава Невена Коканова са: „Златна камера” за значителен принос в българското кино, за цялостно творчество и изключителен принос в българската филмова култура; награда за цялостно творчество на Съюза на българските филмови дейци; голямата награда и орден „Стара планина” първа степен получава през 1999 година. Варненският конкурс за българско кино „Златна роза” през 2000-та година учреди награда на името на Невена Коканова, която се връчва за обещаващ филмов дебют на млада актриса.

„Не е нужно да пътувам надалеч,
за да търся моя рай.
Целия го имам тук, около себе си.
Към този рай не е нужно да пътувам, защото той е в мен самата.
Точно по тази причина пътуването е особено трудно.
Изминавам целия път само в сърцето си.“ – Невена Коканова

„Говори се, че женствеността е застрашена, че намалява. Природата ще се погрижи да я опази. Женствеността трябва да се развива. Трябва да се мисли повече за правилата на общуване, за емоционалната култура. Хубаво е мъжът дълбоко да се вглежда в очите на жената. Дори само от желание да я запази. Жената може всичко. Като доказва това обаче, прави лоша услуга на мъжа. Нося у себе си женското подчинение. Големия поклон пред мъжа. Защото съм жена в плътния смисъл на думата. Обичам да бъда подчинена, но без да губя своето аз. Имала съм и винаги ще имам любовта. Ако тя не ме придружава, сигурно няма да съществувам нормално.“ – Невена Коканова

https://artday.bg/index.php/spots/movies2/2388-2017-12-12-07-46-371