BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
юни 2020
П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

Стефановден е! Венец на старата година и ден за равносметка

На третия ден след Рождество, 27 декември, православната църква почита паметта на първия християнски мъченик – Свети Стефан. Името на светеца е старогръцко (stefanos – венец), затова някои изследователи считат, че е от еврейската диаспора, но според други името е старогръцки превод на арамейското Kelil (kelila – венец, корона).

Тази теза се основава на преданието, според което при откриването на мощите на светеца в гроба е намерена плоча, на която е изписано името Келил. Именно този факт кара мнозина изследователи да считат, че това е рожденото име на светеца.

Кой е Свети Стефан? Свети Стефан е един от учениците на Исус, и Църквата го счита за първия мъченик, жертвал живота си в името на християнската вяра. Именно поради това е наричан Първомъченик. Той бил сред първите разпространители на християнското учение в Палестина. В резултат на все по-нарастващия брой последователи на християнството юдеите усетили заплаха от страна на проповедника и настроили множеството срещу него. Свети Стефан бил осъден на смърт от старейшините, поради клеветата на юдеите, че скверни Бога и Мойсеевия закон. Богоизбраният дякон загинал под ударите на връхлитащите от разярената тълпа камъни по него. Според преданието, преди последното си издихание, той коленичил и с поглед, отправен към небето, изрекъл думите: „Господи, не им зачитай този грях“.

Ето какви са обредите и обичаите за последния празничен ден от годината:

– Според народните вярвания Стефановден заключва цикъла на отминаващата година и отваря пътя на новата. Както казахме вече, в превод от старогръцки език Стефан означава „венец“ и именно тази символика е една от основните причини празникът да се приема като В

– Младите семейства отиват на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини.

– В някои краища на страната ни със Стефановден се свързва и празникът Ладуване, наричан още “топене на пръстени“ или дайлада. Гадае се за женитба и се пее. Вечeрта срещу празника неомъжените жени потапят китки цветя, привързани с пръстен или друг личен предмет, в чист бял бакър пълен с „мълчана вода“, донесена от извора. Покриват го с червена или бяла кърпа и го оставят да пренощува под трендафил или овощно дръвче. Сутринта на празника една от момите, облечена като булка, изважда пръстените и китките, а останалите припяват: „Ой ладо, ладо, момиче младо“ – думи, с които наричат за скорошна сватба и щастлив брак.

– В други краища на страната девойките поставят ечемик под възглавниците си и вярват, че мъжа, който сънуват същата нощ, ще бъде техният бъдещ съпруг.

– Според народните предания от Стефановден се поставя началото на т.нар. от народа „мръсни дни“, които свършват на Богоявление. През този период хората се пазят от злите сили. Не трябва да се излиза през ноща, а жените стриктно спазват редица обичаи, за да предпазят домовете си от зло.

– Стопанката на къщата става рано призори, за да приготви традиционните за Стефановден месни ястия – свинско с кисело зеле или месни зелеви сарми, прясно изпечен обреден хляб и баница с месо.

На този ден трябва да почерпят всички с името Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Стоян, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоянка, Таня.