BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
юли 2020
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Пловдив отбелязва 142 години от Освобождението си от турско робство

На 14 януари (2 януари по стар стил) руските сили излизат от освободения град Пазарджик. Според разузнавателни сведения доставени им от българи, групировката на Сюлейман паша, който трябвало да защитава Пловдив, отстъпила към града и се окопала край село Кадиево, на около 10 км. западно от Пловдив. Част от групировката, в състав от около 12 000 души, започнала да се изтегля в безредие към селата в подножието на Родопите. През нощта на 15 януари колоната на генерал-майор Шувалов преминава река Марица през брод до село Айрене (днес Оризари), а едновремено с нея кавалерийската част командвана от генерал-майор Даниил Краснов, по левия бряг на река Марица, доближава Пловдив. Османската отбрана на Кадиевската позиция е пробита за минути.

Сюлейман паша решава да отстъпи с цялата си сила към Родопите, а за прикритие оставя 40 табура в района селата Дермендере (днес Първенец) и Караагач (днес Брестник). В Пловдив по заповед на Сюлейман паша в полето между ж.п. гарата и днешния квартал Остромила са зверски изклани 132 българи-затворници, участвали в Априлското въстание и националосвободителните борби, затворени дотогава в пловдивския зандан „Таш-капия“, сред които е и насеченият на парчета Душо Хаджидеков. Частта на генерал-майор Краснов успява да премине река Марица по моста до Кемера за село Катуница, източно от Пловдив, а колоните на генерал-майор Шувалов и генерал-майор Веляминов настигат и помитат османския ариегард прикриващ отстъплението между селата Цалапица и Първенец югозападно от града. Втори Драгунски ескадрон (в състав от 63 драгуни, с командир капитан Александър Бураго) от Лейбгвардейския Драгунски полк успява да се вмъкне в Пловдив. Малък разезд научава от тукашните българи в квартал Кършиака, че в града има повече от 1000 низами, около 3000 души башибозук и 350 – 400 единици черкезка конница. Сержант Пономарьов успява да залови в района на ж.п гарата пленник и с действието си предизвиква уплаха, прераснала в паника и изоставяне на позициите. Капитан Бураго незабавно атакува и увлича руските сили. Превземат квартал Мараша, хълма Бунарджик и сградата на пощата. Мълнееносната руска атака предотвратява разграбването и опожаряването на града, планувано от турците. Капитан Бураго изпраща донесение за превземането на Пловдив.

Сутринта на 16 януари (4 януари по стар стил) в града влиза генерал-лейтенат Йосиф Гурко с целия си щаб и обявява освобождението на Пловдив. Отслужен е молебен. Главните руски сили незабавно се отправят за атака на прикриващите османски сили в района южно от Пловдив, така бягащата групировка на Сюлейман паша е отклонена от направлението Пловдив-Одрин и е насочена към Родопите, където се разпада като организирана военна сила.


Тържественото отбелязване на 142-та годишнина от Освобождението на Пловдив ще се състои днес от 09.00 часа с поклонение пред паметника на капитан Бураго в Дондуковата градина (зад централния Дом на младоженците/.

Във военната церемония, включваща полагане на венци и цветя, ще участват Военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци, представители на комитет „Родолюбие“. Слово по повод годишнината ще произнесе доц. д-р Петър Ненков, военен историк, преподавател във Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) гр. Пловдив, водещ ще е актьорът Петър Тосков.

На поклонението ще присъстват кметът на Пловдив, народните представители от град Пловдив в 44-то НС, областният управител, председателят на Общинския съвет, началникът на гарнизон Пловдив, почетни консули, общински съветници, зам.-кметове, районни кметове, представители от Общината, общественият посредник към община Пловдив, представители на армията, църквата, политически и обществени организации, граждани, медии.

Битката за Пловдив е последното от големите сражения в историята на Руско-турската война 1877 – 1878. Победата отваря пътя на руските войски към Беломорието и Одрин, към победния край на войната. На 14 януари дивизиите от отряда на ген. Гурко настъпват към Пловдив от север и запад. Срещу тях е последната боеспособна турска армия на Сюлейман паша. На 15 януари ген. Дандевил заема северната част на Пловдив – „Каршияка“, но е спрян от горящият мост на Марица и турските батареи по тепетата. Заедно с руските войски са и българите разузнавачи Георги Цариградски, Петър Гатев и още десетки безименни герои.

От щаба на руските войски, разположен на запад от Пловдив, наблюдават огромни пламъци и десетки огнени петна по тепетата. Чуват се глухи гърмежи, последвани от острия звън на камбаните по християнските църкви. Започва опожаряването на града. В тези часове чуждите консули правят опити да спасят един от най-красивите градове на Ориента. Тяхната намесата пред османските власти завършва с думите на турския валия на Пловдив: „По-добре да напуснете града, който вече е във властта на черкези и башибозуци“. Тогава френският вицеконсул Боасе осигурява оръжие за християните, които се организират в отряди за защита.

Съдбата отрежда мисията на освободител на Пловдив на капитан Александър Бураго, който с 63-ма драгуни навлиза в града от запад, използва изненадата и заема централната част. Заедно с въоръжените отряди от българи, кап. Бураго превзема железопътната станция и започва прочистването на кварталите от черкезите. В ранните часове на 16 януари 1878 г. ген. Гурко получава донесение, че Пловдив е освободен и по обяд е посрещнат от българското население на ул. „Съборна“ под тържествения звън на камбаните по Трихълмието.

Турските войски бягат от Пловдив, но в своята злоба на победени воини извеждат от затвора „Ташкапия“ 123 българи – участници в освободителното движение, за да ги избият в местността „Остромила“. Сред тях е големият родолюбец Душо Хаджидеков.

На 16 януари 1878 започва свободният летопис на Пловдив – най-големия български град, стопанско и духовно средище на българските земи. Българите в Пловдив показват своята политическа зрялост и поемат управлението на града.