Нов разкол е по-страшен от ДС

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
май 2021
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Нов разкол е по-страшен от ДС

От 9,00 ч в неделя в ремонтирания храм „Св. Марина“ в Пловдив митрополит Николай ще отслужи молебен за мир и единство в Църквата. За поклонение ще бъдат поставени светините на епархията – частицата от св. Кръст Господен, която се съхранява в манастира в Кръстова гора, както и чудотворните икони и мощи от областта. В проповедта си дядо Николай ще отправи към клира и паството си послание по най-актуалните проблеми в Църквата. Специална покана да участват молитвено в богослужението владиката отправя към 18-те интелектуалци, подписали се срещу ремонтирането на храма „Св. Марина“, съобщават от митрополията. За тях щяла да бъде отправена молитва за вразумление.

– Ваше Високопреосвещенство, 11 от 15 митрополити са били сътрудници на комунистическите тайни служби. Как се отрази излизането на досиетата на отношенията в Синода? Без „пагони“ са патриарх Максим, вие и събратята ви Амвросий Доростолски и Гавриил Ловчански…

– Първият благотворен резултат е, че църквата ни в момента е плътно сплотена около своя предстоятел Негово Светейшество българския патриарх Максим. В момента неговият морален и духовен авторитет е по-силен от всякога. С разкриването на досиетата отпаднаха всички ехидни и подли клевети и инсинуации около личността на нашия патриарх. Доказа се, че ключовите решения за църквата, включително изборът на патриарх, се вземат не от ЦК и ДС, а от Светия животворящ Дух. Аз, който имам щастието на късно родения и поради това нямам право да съдя, ви признавам, че искрено благоговея пред подвига на Негово Светейшество. В негово лице имаме здрав темел, духовен стълб, който ще държи църквата здраво и няма да позволи тя да бъде повредена. Нима това е малко?

– Как църквата ще излезе с достойнство от този проблем? Чуха се гласове на миряни „агентите“ да се оттеглят, активирал се е и т.нар. алтернативен синод на Инокентий…

– Моля ви, не разглеждайте православната църква като абстрактна институция, в която някакви хора в раса имат някакви техни си проблеми. А останалите седят отстрани, коментират, одобряват или не одобряват. Църквата сме всички ние, клирици и миряни, народът Божий. Църквата е Богочовешки организъм, църквата е кораб за всички, които плават в житейското море. В стихиите на живота в този кораб може да се появят пробойни, но той няма да претърпи крушение, защото кормчия е сам Господ Исус Христос. Църквата ще излезе с достойнство, ако всеки един мирянин, вие включително, почувствате своя личен ангажимент към нея, като жива част от нея, дойдете в нея и с духовно съзнание й помогнете. Истински вярващият човек никога не е креслив. Истеричността не му е присъща. Той не споделя тезата, че злото се премахва с насилие. Когато някой призовава към революция, изпитвам дълбоки съмнения в искреността на вярата му. В ситуация като тази е добре да си припомним принципите на общуване в ранните християнски общини. Когато всички вярващи са се събирали в църква, в обща молитва и единомислие и с Божия помощ са преодолявали изпитанията. В съответствие с евангелските принципи: вяра, надежда, любов, солидарност, покаяние и прошка. И със съзнанието, че сме се събрали в името на Христа. В името на Онзи, който победи смъртта и промени хода на човешката история. Моментът е такъв, че трябва да се върнем дълбоко към корените и източниците на нашата вяра. А всеки един от нас, клирик и мирянин, да си зададе въпроса: „Как би искал Христос да постъпя?“. Ако въпросът бъде поставен с искрена вяра, ще се получат верните отговори и ще се радваме на плодовете на Духа.

– Изправена ли е църквата пред нов разкол?

– Всички трябва да отправяме непрестанна, усърдна и искрена молитва към Господ Бог да ни пази и да преведе кораба цял през това изпитание. Подчертавам, всеки един от нас, митрополит, клирик и мирянин трябва да направи всичко, което зависи от него, за да не се разцепи спасителният кораб на светата Българска православна църква. Вярвам, че Исус Христос, с чиято помощ беше преодолян разколът, няма да допусне нов. Ако някой човек допусне това, ще извърши смъртен грях спрямо Бога, църквата и българския народ. Смирено се моля това да е просто само още едно изпитание пред родната ни православна църква. От което тя да излезе още по-укрепнала, пречистена и силна.

– Дядо Натанаил и дядо Галактион не са искали да се отворят досиетата на свещениците в епархиите им. Защо?

– Моля за вашето разбиране, че каноните не ми позволяват да вземам отношение по въпроси, отнасящи се до управлението и вътрешните дела на други епархии, освен на Пловдивската.

– Духовниците от Пловдивска епархия поискаха в аванс проверка от комисията по досиетата – какво показа тя?

– Решението да бъде отправено такова искане беше взето още през септември единодушно от епархийска свещеническа конференция в Пловдив. Знаете ли колко е радостно и колко е пречистващо да видиш Христовото духовно войнство, което е готово да се освободи от всеки товар и единно и със спокойна съвест да се посвети на грижата за спасението на душите на нашия народ? Като цяло проверката показа, че Бог е промислил и е поверил свещенослужението в нашата епархия в добри ръце. Разкритите сътрудници на ДС в нашата епархия се броят на пръсти. Доброволният характер на нашата инициатива беше стимул за очистителна изповед, покаяние и прошка. Тези неколцина вече са свободни хора. Аз им вярвам и съм сигурен, че с бъдещите си дела ще се наредят измежду най-примерните ни и ревностни свещеници.

– Св. синод ще излезе ли със становище по досиетата? Ще има ли покаяние – това бе сторено вече от дядо Калиник, дядо Йосиф преди време поиска прошка от народа. Останалите защо мълчат?

– Моля да имате предвид, че Светият синод е събрание на митрополити, които по силата на свещено ръкоположение са приемници на апостолите. Както всички апостоли са били равни помежду си, така и митрополитите са равни по достойнство и права. Дори и патриархът е пръв сред равни. Каноните препоръчват решенията да се взимат с консенсус, защото тогава има гаранция, че те са осветени от Светия Дух. Боя се, че в конкретния случай Светият синод като колективен орган не би могъл да формулира единно, окончателно становище, защото казусите са абсолютно различни и индивидуални. Да, в Светия синод протича интензивен обмен на мнения, които със сигурност помагат за изкристализирането на най-правилните индивидуални решения. Но решенията наистина би следвало да са индивидуални. Както всеки от нас сам отговаря за поверената му от Бога част от Божия народ, обединен в епархийска църква.

– По искане на интелектуалци тръгна проверка в църквата „Св. Марина“ в Пловдив. Наистина ли сте я облепили с тапети?

– Позволявам си да ви поправя: проверката беше поискана не от интелектуалци, а от нас. Още през ноември лично аз изпратих писмо до министъра на културата, с което помолих да бъде назначена комисия от неутрални и независими специалисти, които да проверят извършените от нас ремонти в някои пловдивски църкви и да дадат компетентно становище. С това дадохме много ясен знак, че нямаме какво да крием, няма от какво да се притесняваме и че съвестта ни е спокойна. Комисията дойде в Пловдив в началото на тази седмица. Експертите, изпратени от Министерството на културата, имаха възможност спокойно да посетят всички храмове, да се запознаят със състоянието им, да направят нужните им снимки и анализи и да разговарят с председателите на църквите и членове на църковните настоятелства. Надявам се, да са се убедили, че което е направено, е направено с добри намерения и чисти помисли.

На територията на нашата епархия има близо 800 църкви. Някои измежду които, макар и обявени за паметници на културата, са в много тежко състояние. Когато започнах служението си в Пловдив, църквата „Св. Марина“, която е и митрополитски храм, беше разцепена през средата, с течащ покрив и пропадащ под. През миналото лято църковното настоятелство ни предупреди, че необходимостта от ремонт е форсмажорна. Друг паметник, „Света Неделя“, най-старият православен храм в Пловдив, се разпада от години пред очите на цялата общественост. Интересно, че докато се разпадаше, всички мълчаха. Никой не дойде да предложи помощ и подкрепа. Сега, когато църковното настоятелство поправи покрива, за да спаси тази духовна и историческа светиня, неколцина души се провикнаха: „Ама те защо не са ни питали?“
Канонът задължава църковните настоятелства да се грижат за поддръжката и благолепието на храмовете, а мен – да ги благославям и насърчавам. Още повече пък, когато парчета от тавана падат върху главите на вярващите. Свикнали сме да се грижим за храмовете си сами и с подкрепата и даренията на вярващите. Така е по българските земи от над 1000 години, така ще е и занапред. Ако не ни се помага, поне молим да не ни се пречи. Ако някъде, поради прекомерна ревност и прибързаност, не е спазено някое административно изискване и не е попълнен и подаден в срок някой документ, сме готови да си понесем отговорността. Чуха се, впрочем, гласове, че заради тези ремонти, трябвало да ни вкарват в затвора. Казал съм на свещениците: ако някой бъде подкаран към затвора заради това, че е ремонтирал или украсил храма си, аз ще отида в затвора заедно с него. Не мога обаче да разбера защо някой смята, че църквата не разбира от изкуство. Та нали нашите предшественици са тези, които са поръчвали на Захарий Зограф, Станислав Доспевски и всички други талантливи иконописци и резбари да изпълват църквите с благолепие. Защо смятате, че не знаем каква е стойността на техните произведения и бихме ги унищожили? Използваната от нас съвременна технология, за която говорите, е такава, че позволява едновременно храмът да изглежда благолепно, което е нашето задължение, а същевременно всички стари културни пластове, ако има такива, да бъдат напълно съхранени. До момента, в който ще има възможност за тяхната реставрация. Експертите на НИНКН със сигурност могат да са ни полезни с компетентни съвети, например по прилагането на още по-добри технологии. А ние да им помогнем да видят църквата през нашите очи – не като мъртъв музеен експонат, а като жилище на спасителния и животворящ Свети Дух.