BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
юли 2020
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Варна отбелязва 120 години от смъртта на Капитан Петко Войвода

120-та годишнина от кончината на Капитан Петко Войвода отбелязваме днес – 7 февруари, припомня Moreto.net

Тракийско дружество „Капитан Петко Войвода“ и Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва организират поклонение пред паметта на Капитан Петко войвода във връзка със 120 години от кончината му.

Събитието ще се състои днес, 7 февруари от 11 часа и ще бъде на старите варненски горбища със заупокойна молитва и поднасяне на венци и цветя.

От 14 ч. в Музея на Възраждането се открива изложба „Памет за Капитан Петко войвода“.

Организаторите канят обществеността на Варна да се присъедини и да почете личността и делото на Капитан Петко войвода, живял 20 години във Варна до кончината си през 1900 г.

Петко Киряков Калоянов (Петко Каракирков), известен като Капитан Петко войвода, е български хайдутин и революционер. Роден е на 6 декември 1844 г в Доган Хисар (днес Гърция). Посвещава живота си на освобождението на българските тракийски земи и обединението им с България. Спечелва прозвището си „капитан“ на о.Крит заради организаторските си качества и храбростта.

През месец май 2011 година Петко Кирков Киряков – Капитан Петко Войвода бе удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Варна“.

За живота му във Варна:

В края на Руско-турската война Капитан Петко войвода гостува в Русия на ген.Скобелев – по негова покана. Там генералът го представя ня император Александър II, като императорът му дава още веднъж званието капитан за участието във войната и го награждава с Георгиевски кръст за храброст му подарява имение в Киевска губерния.

Около година се повъртял в губернията, след което я продал и се върнал в България. Но когато стъпил на българска земя, не му позволили да продължи към целта му – Източна Румелия, затова остава за малко уж във Варна

Самият той се определя като „заточеник във Варна“

През 1892 г. бива заподозрян, че развива антистамболовска дейност и готви покушение срещу министър-председателя. Бива арестуван и изтезаван лично от варненския градоначалник в подземията на Римската кула. Не е бил изкаран пред съд и без присъда е заточен в стария турски участък до Римската кула до 1894 г. След като излиза, става учредител и член на настоятелството на тракийското дружество „Странджа“, което 56 години след смъртта му ще изпрати искане за създаване на паметник в негова чест. Във Варна живее 20 години, ръководи дружеството до последните си дни. На 7 февруари 1900 г на 55-годишна възраст почива от рак на стомаха. Погребват го в старите варненски гробища.

http://www.moreto.net/novini.php?n=413465