BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
юни 2020
П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

Православната църква почита Св. цар Борис І Михаил

Българската православна църква днес почита Свети цар Борис I Михаил Покръстител. Той налага християнството като официална държавна религия. Въвежда славянската писменост в България, след като приема учениците на Кирил и Методий през 885 г.


Канонизиран е за светец скоро след смъртта си.

Борис, синът на кан Пресиан I (836-852), бил роден през тридесетте години на IX в. най-вероятно в столицата Плиска. Възможно е като канар-тикин (престолонаследник) да е управлявал част от днешна Македония – твърди се, че при смъртта на баща му Борис „приел царството на [река] Брегалница“.

Борис водил активна външна политика, като в началото на управлението си воювал неуспешно с Немското кралство и хърватите, а през 862-863 г. в съюз с немците против Великоморавия и Византия. Узрял за Христовата вяра, Борис търсел контакти със Западната църква, но в крайна сметка приел кръщението от Византия през 864 г. За негов официален кръстник бил смятан император Михаил III, а в страната дошло многобройно византийско духовенство. През 865 г. владетелят, подкрепян от водещите сили в столицата, потушил жестоко избухналия в провинцията антихристиянски метеж.

Верен на идеята, че България е третата „велика сила“ в тогавашна Европа, опасяващ се и от чуждо проникване, Борис се стремял към създаването на самостоятелна българска църква. Контактите с патриарх Фотий, израз на които е и прочутото фотиево послание до българския княз, не дали резултат, след което Борис изненадващо установил преки връзки с Рим. „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите“, както и действията на римската мисия в България (866-869 г.), не решили основния въпрос – за статута на българската църква. С ловка дипломация Борис-Михаил постигнал учредяването на автономна архиепископия на заключителното заседание на Вселенския събор (4 март 870 г.), а пръв български духовен глава станал Йосиф (Стефан).

Архиепископията имала собствен диоцез, макар че йерархично била подчинена на Цариградската патриаршия. През 886 г. далновидният държавник взел под своя закрила побягналите от Великоморавия Климент, Наум и Ангеларий, а след тях и други ученици на светите братя – така делото на св.св. Кирил и Методий не само било спасено, но се превърнало в основа на старобългарската християнска цивилизация. В духа на новата вяра, страдащ и от болест, св. Борис-Михаил се оттеглил в манастир (889 г.). Действията на неговия първороден син Владимир-Расате (889-893) били схващани като заплаха за Христовата вяра – оставащият в „старото време“ Владимир се опирал на консервативните среди, които имали резерви към политиката на княза-покръстител. Борис напуснал манастира, свалил и ослепил Владимир. Короната била дадена на Симеон, а столицата – преместена от Плиска във Велики Преслав. Това окончателно скъсване с предхристиянското минало станало по решение на „народен събор“ във Велики Преслав (893 г.). Приема се, че на този събор е било решено в администрацията и църквата да бъде официално въведен старобългарският език.

Старият княз се завърнал в манастира, където останал до смъртта си (2 май 907 г). Скоро след това св. Борис-Михаил бил канонизиран от църквата. Може би най-известният му средновековен стенописен портрет е от манастира „Св. Наум“ на Охридското езеро.

На този ден празнуват всички с имена: Борис, Борислав, Борислава, Богорис, Боряна.

http://epicenter.bg/article/Pravoslavnata-tsarkva-pochita-Sv–tsar-Boris–Mihail/215725/2/0

Св. Синод на БПЦ-Българска патриаршия

днес св. Църква ни приканва да си спомним и за равноапостолния цар Борис, благодарение на когото в далечното девето столетие българският род възприе спасителните истини на християнската вяра. Да си спомним за богоблажения Борис, приел в кръщелния купел името Михаил, когото Бог бе видял като достоен съсъд за Своята благодат, просвещавайки ума и сърцето му с истинската вяра и определяйки му жребия на равноапостолството. И така, отново да прославим заедно с цялата Църква владетеля, определил както с личния, така и със своя държавнически избор приобщаването на нашия народ и държава към християнската цивилизация.

Преданието на Църквата е запазило за нас образа на равноапостолния св. Борис като истински отдаден на християнската вяра владетел, в когото изобилно е действала Божията благодат. За него, неговият съвременник – Константинополският патриарх св. Фотий, пише, че той е бил „озарен душевно с блясъка на Божествения Дух“ и „възведен към светлината на благочестието“, че е извършил такова дело, с което се е издигнал до „деянието и подражанието на великия Константин“, че е бил наистина „от Бога княз на България“. Столетие по-късно, друг велик светец на Църквата – Константинополският патриарх Николай Мистик, казва, че „блаженият“ Борис „сега се намира при светците на небето… и стои пред Бога, удостоен с голяма похвала за делото, което с помощта на Бога е направил за българите, а именно за това, че е положил основата на вярата, заради което и справедливо се почита“. Този образ допълва и Охридският български архиепископ Теофилакт, определяйки св. Борис І Михаил като „Божи наместник“ и „осветен княз на България“, чиято душа „познала Божията воля“, така че управлението му „преминало в трайно спокойствие и немалко народи му се покорили, защото сигурно се уповавал на истинския Бог“. А след отминаването си от този свят „бил прославен от Господа с чудеса и изцеления, които боголепно се извършвали чрез мощите му“.

Днес – 1155 години след покръстването на българския народ – тези и множеството други свидетелства от миналото отново ни припомнят, че само следвайки заветите на нашите, родили ни за Господа предци, бихме могли и ние да се надяваме на Божията помощ и закрила. Че ако искаме и днес нашият народ и държава да се радват на мира и благоденствието, които дарува Божията благодат, трябва да сме твърди и непоколебими в изповядването на спасителната православна вяра, завещана ни веднъж и завинаги от живота и делото на първия български християнски владетел и винаги пазена от нашия благочестив народ като най-скъпоценно съкровище и залог за нашето пребъдване във вековете.

Делото на покръстването на нашия народ беше увенчано още приживе на светия цар Борис-Михаил и с учредяването на светата Българска православна църква. Св. цар Борис бе и първият, който се погрижи поместната ни църква и православната християнска вяра да проникнат най-здраво в нашето народностно битие и култура, въздигайки храмове на Живия Бог и усърдно подпомагайки делото на църковната просвета. Пример, който е достоен за следване особено днес, когато православният ни народ живее в условията на духовни изпитания и нерядко се увлича по съмнителни ценности и идеали, които, вместо към тесния път на вечния живот и наследяването на Царството Божие, го тласкат към широкия път на греха (Мат. 7:13-14). Затова нека помним нашите наставници, които са ни проповядвали словото Божие, и, имайки пред очи свършека на техния живот, да подражаваме на вярата им (Евр. 13:7).

„Блажени царю Борисе, като стоиш пред престола на Всевишния, моли Христа Бога да дарява на народа ни мъдрост и сила, а на нас, които ти се молим – спасение на нашите души“ (Кондак, гл. 2).

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† Н Е О Ф И Т

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

ЧЛЕНОВЕ:

† ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ КАЛИНИК

† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ

† ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ДОМЕТИАН

† НА САЩ, КАНАДА И АВСТРАЛИЯ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ

† ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ

† ПЛЕВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ИГНАТИЙ

† СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ ГАЛАКТИОН

† ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ

† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ

† ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АМВРОСИЙ

† ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ

† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН

† НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ

† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НАУМ