180 години от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
На 10 май е роден Хаджи Димитър, на 11 май – Стефан Караджа. Да почетем паметта на двамата славни синове на България, отдали живота си за нейната Свобода.
ХАДЖИ ДИМИТЪР
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
Жътва е сега… Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак… Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, зесмена!
„Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!“
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата…
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!
Христо Ботев
Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър, е роден в Сливен на 10 май 1840 г., в семейството на търговеца Никола Асенов. След поклонение на семейството в Йерусалим, когато Димитър е едва две годишен, става хаджия. Израства сред спомени за хайдути и разказите за подвизите на чичовците си и вуйчо си Желязко, също хайдутин. Още от дете е буен и непримирим. По време на Хаджиставревото въстание през 1862 г. Хаджи Димитър излиза в Балкана и броди цяло лято в планината. През пролетта на 1864 г. се включва в четата на Стоян войвода като знаменосец. Четата се състои от 12 души и има задача да убие търновския гръцки владика. Преди влизането в Търново четата се разпада. Командването се поема от Хаджи Димитър, който ги отвежда в Сливенския балкан. През месец август се връщат в Румъния.
На 21 май 1865 г. Георги Раковски сформира чета, в която участват Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 13 юни 1865 г. четата преминава Дунав и отива към Котленския Балкан, където действа в Агликина поляна, където е района на хайдушкото сборище. Пролетта на 1866 г. от Румъния идва чета от 20 човека, ръководена от Желю войвода, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския Балкан и се разделя на три, където действа до есента и се връща в Румъния. Пролетта на 1868 г. в Румъния Хаджи Димитър и Стефан Караджа сформират чета, която на 5 юли 1868 г. преминава Дунав и води сражение с потеря, наброяваща 1000 души. Достига до Карапанова кория в землището на с. Горна Липница, където на 7 юли води ново сражение и нанася поражения на противника. На 8 юли води сражение около Вишовград, а на 9 юли в Канлъдере, четата е разбита. Стефан Караджа е ранен и пленен. Останалите четници, начело с Хаджи Димитър продължава към Балкана.
На 18 юли 1868 г. при връх Бузлуджа е последното сражение на четата. Смята се, че в тази битка загива и Хаджи Димитър.