На 10 май е роден Хаджи Димитър, на 11 май – Стефан Караджа. Да почетем паметта на двамата славни синове на България, отдали живота си за нейната Свобода.

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по–силно тече!

Жътва е сега… Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак… Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят…

Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо нагазят трева зелена

и при юнакът дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

третя го в уста целуне бърже, –

и той я гледа, – мила, зесмена!

„Кажи ми, сестро де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!“

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата…

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли – пече!

Христо Ботев

Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър, е роден в Сливен на 10 май 1840 г., в семейството на търговеца Никола Асенов. След поклонение на семейството в Йерусалим, когато Димитър е едва две годишен, става хаджия. Израства сред спомени за хайдути и разказите за подвизите на чичовците си и вуйчо си Желязко, също хайдутин. Още от дете е буен и непримирим. По време на Хаджиставревото въстание през 1862 г. Хаджи Димитър излиза в Балкана и броди цяло лято в планината. През пролетта на 1864 г. се включва в четата на Стоян войвода като знаменосец. Четата се състои от 12 души и има задача да убие търновския гръцки владика. Преди влизането в Търново четата се разпада. Командването се поема от Хаджи Димитър, който ги отвежда в Сливенския балкан. През месец август се връщат в Румъния.
На 21 май 1865 г. Георги Раковски сформира чета, в която участват Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 13 юни 1865 г. четата преминава Дунав и отива към Котленския Балкан, където действа в Агликина поляна, където е района на хайдушкото сборище. Пролетта на 1866 г. от Румъния идва чета от 20 човека, ръководена от Желю войвода, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския Балкан и се разделя на три, където действа до есента и се връща в Румъния. Пролетта на 1868 г. в Румъния Хаджи Димитър и Стефан Караджа сформират чета, която на 5 юли 1868 г. преминава Дунав и води сражение с потеря, наброяваща 1000 души. Достига до Карапанова кория в землището на с. Горна Липница, където на 7 юли води ново сражение и нанася поражения на противника. На 8 юли води сражение около Вишовград, а на 9 юли в Канлъдере, четата е разбита. Стефан Караджа е ранен и пленен. Останалите четници, начело с Хаджи Димитър продължава към Балкана.
На 18 юли 1868 г. при връх Бузлуджа е последното сражение на четата. Смята се, че в тази битка загива и Хаджи Димитър.