BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
август 2020
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Историята на химна „Върви, народе възродени“


Знаете ли, че музиката към училищния химн „Върви, народе възродени“ е създадена 9 години след написването на текста? И това се случва съвсем случайно, само за няколко минути в час по музика…

Текстът е написан от преподавателя по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски на 15 май 1892. Тогава той пише стихотворението „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“от 14 куплета.

Химнът обаче става известен едва 9 години по-късно. На 11 май 1901 преподавателят по музика Панайот Пипков написва музиката към химна в ловешкото училище. Това се случва в час по пеене, след като забелязва как негов ученик съсредоточено чете стихотворението на Михайловски. Вдъхновен от текста, Пипков пише музика с тебешир върху черната дъска за по-малко от 15 минути. Още преди да свърши часът, мелодията е готова и учениците започват да я учат. В същия ден химнът е изпълнен на училищното тържество за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета и култура. От следващата година – 1902, химнът започва да се изпълнява на празника от децата във всички български училища.

През 1944 с идването на тоталитарната власт текстът претърпява някои промени – определени думи са заменени, а някои куплети отпадат изцяло. Едва през 90-те години на 20-ти век, след демократичните промени в страната, е възстановен оригиналният текст. Но по традиция продължават да се изпълняват само първите 6 куплета от общо 14-те на стихотворението.

Ето и оригиналния текст на химна:

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!

http://www.rodnoto.bg/2016/05/blog-post_24.html?fbclid=IwAR1MknlkaM0cuxj_jHmtputr0cA80Ci4r9WXob-681ChR9e6hy2J09QSdkE