АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ ПУШКИН (1799—1837)

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
ноември 2020
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ ПУШКИН (1799—1837)

АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ ПУШКИН (1799—1837)

Александър Сергеевич Пушкин според общото признание е родоначалник на руската класическа литература и на съвременния руски литературен език. Той е не само велик поет, а и един от първостроителите на новата руска култура изобщо. Творчеството на Пушкин обединява в себе си всичко положително, създадено в руската литература през изминалите вече години и векове, и го издига на ново качествено равнище. В своите творчески търсения поетът се обръща изцяло към съвременността е нейните най-важни проблеми и делнични грижи, навлиза дълбоко в недрата на народния живот от епохата. Той търси скритите пружини, които движат големите и малките събития в настоящето и миналото. Вникването в същността на нещата го кара да търси съвсем нови форми на изображение, довежда го до реалистичния метод. Бележитият руски критик демократ Висарион Григориевич Белински пише: „Наистина Пушкин принадлежеше към числото на ония творчески гении, на ония исторически натури, които, работейки за настоящето, подготвяха бъдещето и поради това не могат вече да принадлежат само на миналото.“ Пушкин не само изобразява социално-историческите процеси. Той е велик художник психолог и навлиза дълбоко в сложните душевни изживявания на човешката личност. В неговото творчество има извънредно много теми и мотиви, той е засегнал големи проблеми, имащи значение за човека и за неговия живот.

Творческата личност на Пушкин се формира в сложната обстановка на първите десетилетия на XIX в. Атмосферата тогава е наситена с бунтовните идеи на буржоазнодемократическата революция. В редица страни на Европа, особено в южните й райони (Испания, Италия, Сърбия и Гърция), се разгъват националноосвободителни борби срещу местните феодални режими с участието на милионни народни маси. В самата Русия след всенародната война срещу Наполеоновото нашествие от 1812 година се засилва националното и социалното самочувствие на руския народ, нарастват стремежите му за живот, свободен от крепостна зависимост. Появяват се и първите организирани руски революционери — декабристите.

Творчеството на Пушкин не може истински да бъде разбрано, ако не се познава връзката му с движението на декабристите. Това е време на политически оптимизъм, на висок духовен подем изобщо. Творчеството на Пушкин не може да бъде разбрано и извън органическите му връзки с европейското литературно развитие, като се започне от античността и се стигне до неговото време.

Събитията в обществено-политическия живот влияят върху естетическите вкусове, върху появяването и отмирането на литературните методи и направления. Пушкин започва поетическата си дейност в годините, когато окончателно изживяват дните си класицизмът и сантиментализмът. Тогава бурно и противоречиво се развива руският романтизъм. Пушкин надживява влиянието на първите две направления и е един от основателите на третото. Той става родоначалник на руския реализъм, превърнал се в главно направление в руската литература за целия XIX в.

Пушкин работи във всички литературни родове — лириката, епоса и драмата, и прави извънредно много за разнообразяването на жанровете. Благодарение на него се разбиват границите, издигнати като стени между тях от поетиката на класицизма, изникват нови жанрове.
Пушкин е оставил голямо творческо наследство: около 800 стихотворения, около 15 поеми, между които „Цигани“, „Полтава“, „Медният конник“; забележителните „Малки трагедии“ („Скъперникът рицар“, „Пир по време на чумата“, „Моцарт и Салиери“ и „Каменният гост“) и историческата трагедия „Борис Годунов“. На неговото перо принадлежат редица бележити прозаични творби, като „Повести на Белкин“ (сред тях е „Станцион-ният надзирател“), „Капитанската дъщеря“ и „Дубровски“. Най-значителната от всичките му творби, положила основата на класическата руска литература, е романът в стихове „Евгений Онегин“.

Живот и творчество.

Александър Сергеевич Пушкин е потомък на старинни дворянски родове. Роден е в Москва на 6 юни 1799 г. Семейната среда е изиграла дълбоко положителна роля за формирането и израстването му, тъй като имала сериозни литературни интереси. Чичо му Василий Пушкин бил един от известните но онова време поети сантименталисти. Баша му пишел светски стихове на френски език и имал една от най-големите лични библиотеки, съставена почти изцяло от френски автори — Волтер, Молиер, Бомарше и др. писатели от XVII и XVIII век. Той имал също много книги от преведени на френски език автори. Сред тях малкият Пушкин особено често четял старогръцкия писател Плутарх. Още от най-ранна детска възраст Пушкин имал ньзможност да вижда у дома си видни писатели и поети, като Н. М. Карамзин, В.А. Жуковски, К. Н. Батюшков, да се заслушва в разговори на литературни и общокултурни теми. Семейството, както и почти всички руски аристократически семейства тогава, се прекланяло пред всичко френско. И Пушкин бил обучаван отначало на френски език. Родния руски език малкият Пушкин учел от непретенциозни, но забележителни учители, оставили следа по-късно в творчеството му. Това са баба му по майка Мария Алексеевна, бавачката му Арина Родионовна и слугата Никита Козлов.

Важен етап в развитието на личността на поета е шестгодишното му обучение (1811—1817) в лицея на Царское село (сега гр. Пушкин), недалеч от Санкт-Петербург. Лицеят бил основан от император Александър I с цел да подготвя ограничен брой младежи от видни дворянски семейства за висши административни, дипломатически и военни служби. Пушкин постъпил в него в годината на откриването му, когато там още царял прогресивен дух. В лицея Пушкин се отърсва от франкоманските настроения на семейната среда, сродява се още повече с руския дух, език, култура. За това съдейства също приятелското обкръжение, от което излизат трима декабристи, и Отечествената война срещу Наполеоновото нашествие през 1812 г.

Лицейският период е първият от творческите периоди на Пушкин. От него са се запазили около 120 творби, предимно лирически стихотворения. Между тях са първото му дошло до нас стихотворение „Към Наталия“ (1813), първото му напечатано стихотворение „Към приятеля стихотворец“; „Възпоминания в Царское село“, редица стихотворни послания до приятели, творби на пейзажната лирика, малките поеми „Градчето“ и „Сянката на Фонвизин“ и др.

След завършването на лицея Пушкин не се връща в Москва, а остава в Петербург и в продължение на три години (1817—1820) работи в Министерството на външните работи. Там са неговият съученик — поетът В. Кюхелбекер, и писателят А. С. Грибоедов. По време на работата си в дипломатическото ведомство Пушкин се запознава с братята Тургеневи, с Лунин, Якушкин и други членове на тайната организация на декабристите, оказали благотворно влияние върху него като личност и поет. Именно през този период възникват стихотворенията, известни под обединителното название „Ранна свободолюбива поезия“. Свободолюбивите стихове на Пушкин се разнасят десетки години в ръкопис. За тях обаче императорът узнава веднага след написването им и това дослужва като пряк повод за решението авторът им да бъде изпратен в Сибир. Царят бива „омилостивен“ и изпраща поета на принудителна служба в наскоро присъединената към империята Бесарабия.

Южното заточение на Пушкин трае от 1820 до 1824 г. През първите три години той е в центъра на Бесарабия — гр. Кишинев, а през последната — в Одеса. Целта на царя била да откъсне поета от прогресивните среди в столицата, да го пречупи духовно и да го превърне във верен свой поданик. В действителност Пушкин получава нови стимули за творчество. На юг действа силна тайна декабристка организация, с чиито членове Пушкин се сприятелява. Там кипи многонационална, разноезична, обхваната от бунтовни пориви народна маса. Пушкин влиза в пряк допир с нея и това е фактически първото му истинско сближаване с народа. Кръгозорът му се разширява, въображението преживява нов полет, никнат и се осъществяват редица нови творчески замисли. Наред с такива забележителни стихотворения, като „Загасна дневното светило“, „Кинжал“, „Затворник“, „Към морето“ поетът създава своите южни поеми — „Кавказки пленник“, „Бахчисарайски фонтан“, „Братя-разбойници“ и „Цигани“. В Кишинев през пролетта на 1823 г. той започва и своята най-голяма поетична творба „Евгений Онегин“.

Непокорното и самостоятелно държание на Пушкин в Одеса става причина властите да го изпратят през лятото на 1824 г. на ново заточение в семейното имение на Пушкин в с. Михайловское, Псковска област. Двете години, прекарани в принудителна изолация от света, пак не успяват да сломят духа на поета. Усамотен в селската тишина, той изучава отблизо бита на народа, навлиза в дълбините на историческите събития, мисли по много и големи въпроси на човешкия и народния живот. Неосъщественото на юг се осъществява в Михайловское. Тук Пушкин довършва поемата „Цигани“, след която скъсва вече с романтизма; написва поемата „Граф Нулин“ и голям брой лирически стихотворения. Интересува се и от материали за живота на народния водач Степан Разин. През годините, прекарани в Михайловское, се появява трагедията „Борис Годунов“, с която Пушкин прави крачка напред в сравнение с декабристите в руското социално-политическо мислене, като вече изтъква ролята на народа в историческите събития.

Провалът на декабристкото въстание се отразява тежко върху моралното състояние на поета, но не го отклонява от пътя, избран през юношеските години. Пушкин остава верен на идеалите на най-добрите представители на своето поколение, на идеалите, които вдъхновяват най-хубавите му произведения. Той обаче търси по-други пътища за тяхното претворяване. Пряко насочената гражданска поезия отстъпва мястото си на поезия с философска и историческа тематика или с тематика, свързана с ролята на изкуството в духовния живот на човека и обществото. За това свидетелстват стихотворения като „Пророк“, „ Анчар“, „Поетът и тълпата“, „На поета“ и др., а също и поемите „Полтава“ и „Медният конник“. Интересен момент в развитието на Пушкин са песните за Степан Разин, стихотворните приказки и романите „Капитанската дъщеря“ и „Дубровски“, засягащи теми из народния живот и из бунтовната история на руското селячество. Изобщо през следдекабристкия период Пушкин се насочва към „грубата проза“ на живота и поради това става още по-поетичен, с най-голяма сила проличава човечността и мъдростта му. Стихотворения като „Зимен път“, „В степта човешка, тъжна и безбрежна“, „Предчувствие“, „Моето родословие“, „Есен“ са съвсем различни помежду си и едновременно с това са много близки по дълбоката си и проста човешка мъдрост. Пушкин остава верен на себе си и на напредничавите идеали на своята епоха. Само месеци преди смъртта си той написва стихотворението „Паметник“ — прекрасна равносметка на изминатия творчески път, каквато малцина поети са оставяли. В него Пушкин подчертава народностния характер, интернационалното значение на делото си, обявява се отново за свобода от всякакви предразсъдъци, за дълбок хуманизъм и защита на падналите в достойни борба.

И паметта за мен в народа ще е свята че с лирата си светли чувства будех аз, че в моя век жесток възславих свободата за падналите вдигнах глас.
(превод Е. Багряна)

Накрая на стихотворението поетът издига отново мисълта за свобода на твореца от реакционните среди и за ролята на поетическия талант.
Пушкин загива на дуел от ръката на реакционния френски емигрант Жорж Лантес на 10 февруари 1837 г. Смъртта му предизвиква дълбок отзвук в най-широки литературни и обществени кръгове, на нея откликват със стихове най-големите руски поети.

Георги Димитров Германов 1989г.