BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

170 години Вазов: Аз пях за България, защото обичах! Възпях нейните идеали, защото бяха свещени…

Днес се прекланяме пред Патриарха на българската литература, народния поет Иван Вазов.

Творчеството на Вазов се е превърнало в неразделна част от българската история, в неразделна част от българската култура, в неразделна част от българската народопсихология, в крайна сметка – в неразделна част от българското национално самочувствие.

„Аз пях за България, защото я обичах; аз насаждах в младите души добри чувства, аз будех съзнанията, вливах в сърцата вяра и обич към своето, защото бях син на България; аз прославих нейната божествено хубава природа, защото бях очарован от нея; аз се вглъбявах в историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот…, възпях
нейните идеали, защото бяха свещени.
Свидетел очевидец на страшните й борби, на големите й страдания, на безкрайната й слава, увенчала челото й чрез нечуваните и геройски усилия на нейните здрави духом и физически синове, аз не можах да остана хладен, аз се радвах, аз плаках, аз трептях с душата на целия народ.
И всичко това изразих в моята песен.“

Това са думи на патриот, чиято душа скърби със скърбите на народа и се
радва с неговите радости. Опнати са струните на сърцето и те зазвучават
при всеки допир до него. Безкрайно бедни бихме били, ако
нямахме Вазов, превърнал се в духовен знак на Родината.

Името му е символ на национална гордост и на българщина. Неговите творби носим в сърцата си от люлката до гроба, те са неизменната
благословия, с която Вазов е белязал всеки от нас открай време и завинаги, озарил е и е помилвал духа ни.
Великият поет на България е безрезервно отдаден на Отечеството си,
той е живата връзка между поколения, времена и епохи, той е част от
националната ни митология.
С огромен талант и със сърце, което отеква на всяко събитие в българския живот, Вазов не се изморява да възпява и с примери на героизъм и нравствено величие да защитава България, да пише с любов до несвяст, да съхранява нейната историческа памет и да напомня патриотичния дълг на всеки българин.

Животът на поета – това са едни възторжени очи, взрени в България,
и едно безценно перо, което от мечтата прави явност, от късовете
книжовност – литература. А литературата превръща в свое
единствено призвание и съдба!

Цяла България се прекланя пред своя поет , чествайки 170 години от

неговото рождение

МОИТЕ ПЕСНИ

Иван Вазов

И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.

И много имена и лесна слава
годините без жал ще изметат
ил ще покрие плесен на забрава,
но мойте песни все ще се четат.

В тях зов се чуй за правда, за свобода,
любов и благи чувства ги красят
и светлий лик на нашата природа,
та мойте песни все ще се четат.

В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармоний му звучат,
и гръмът на народните ни слави,
та мойте песни все ще се четат.

Във тях душата ми изля се цяла
с най-скъпите си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
във тях живей, звънти и тръпне тя.

Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.

Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.

Януари 1913

Поклон!