BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
август 2020
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

27 ЮЛИ 1878 ГОДИНА* ИЛИ ТРУДНИЯТ ПЪТ КЪМ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ВАРНА

27 ЮЛИ 1878 ГОДИНА* ИЛИ ТРУДНИЯТ ПЪТ КЪМ
ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ВАРНА

Грешките на руската дипломация при съставянето на Санстефанския прелиминарен договор от 19 февруари (3 март) 1878 г. и Берлинския договор от 1 (13) юли 1878 г., в които не е определен краен срок за предаване на крепостите Шумен и Варна (останали непревзети по време на войната), водят до дълги и мъчителни преговори за предаването на двете крепости. Шуменската крепост е напусната от турските войски на 6 (18) юли 1878 г., а руските войски влизат във Варненската крепост на 27 юли (8 август) 1878 г.
На 24 октомври (5 ноември) 1878 г. турците окончателно напускат Варна.
Протоколът за примирие между руската и турската армии (по време на Руско-турската (Освободителна) война от 1877-1878 г.), подписан в Адрианопол (Одрин) на 19 (31) януари 1878 г., заварва руския XIV армейски корпус (действащ в Добруджа), под командването на генерал-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман, между Хаджиоглу Пазарджик (Добрич) и Варна. Зад демаркационната линия остават Шумен, Провадия, Девня, Козлуджа, Гебедже, Варна [1].
На 19 февруари (3 март) 1878 г. е сключен в Санстефанския прелиминарен договор [2]. Условията му предизвикват острата реакция на великите сили, които се страхуват от засиленото влияние на Русия на Балканите. Най-силно е противодействието на Австро-Унгария и Великобритания. За да предотврати пълния разгром на Турция и превземането на Константинопол (Истанбул) министър-председателят на Великобритания Бенджамин Дизраели заповядва на 23 януари 1878 г. на командващия английската ескадра в Средиземно море вицеадмирал Джефри Хорнби (Geoffrey Hornby) да навлезе в Мраморно море и да се насочи към Константинопол [3]. Страхът от нова война с Великобритания и Австро-Унгария, която заплашва сухопътните комуникации на руската армия на Балканите, принуждава Русия да преразгледа Санстефанския прелиминарен договор и той всъщност е заменен с Берлинския договор от 1 (13) юли 1878 г. [4].
Мечтата на българите за голяма и силна България е попарена още с Лондонското споразумение за промяна на Санстефанския прелиминарен договор. То е сключено между Русия и Великобритания на 18 (30) май 1878 г. в лицето на граф Шувалов, посланик на Русия в Лондон и лорд Солсбъри, министър на външните работи. Лондонското споразумение е предшествано от Райхщадското споразумение от 26 юни (8 юли) 1876 г. и Будапещенската тайна конвенция от 3 (15) януари 1877 г. сключени между Русия и Австро-Унгария [5]. Те са част от „голямата игра“ на Русия, Австро-Унгария и Великобритания за подялбата на Османската империя. Целта им е да се премахнат европейските ангажименти от Парижкия мирен договор от 18 (30) март 1856 г., който слага край на Кримската война и защитава целостта на Османската империя. Споразуменията са секретни, антибългарски, и никой в България тогава не знае за тях [6]. …

* 27 юли 1878 г., датата на която отбелязваме освобождението на Варна от османско владичество, е по „стар стил“. Тази дата е останала в паметта ни, но годишнините и събитията обикновено се празнуват по „нов стил“. По „нов стил“ датата на освобождението на Варна е 8 август 1878 г.

Пълният текст на статията на Анастас АНГЕЛОВ

http://morskivestnik.com/compass/news/2020/072020/072020_46.html