Честваме 135 години от Съединението на България. Честит празник!

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
ноември 2020
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

Честваме 135 години от Съединението на България. Честит празник!

нес честваме 135 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Тази сутрин в катедралния храм „Успение Богородично” в Пловдив се проведе благодарствен молебен по случай 135-ата годишнина от Съединението. 6 септември е двоен празник за Пловдив. Освен Съединението, те отбелязват и празника на града.

Днес по случай Съединението точно в 12:00 часа се извърши почетна смяна на караула пред президентството.​ А пред Мавзолея-костница на княз Александър І Батенберг днес бяха поднесени цветя и венци.

„Преди 135 години българите взеха в свои ръце съдбата на родината си“, с тези думи президентът Румен Радев се включи в началото на честванията в пловдивското село Брестовица, където присъства на историческа възстановка и откри барелеф на Васил Левски.

Празникът в Града под тепетата

В 10 часа програмата на празника започна с благодарствен молебен, отслужен от пловдивския митрополит Николай в катедралния храм “Успение Богородично“. Като честити празника, владиката припомни, че през последните години в словото си е говорил за мир, любов и солидарност, както и колко е важно Съединението на България. И отбеляза:

„Всяка година сред народа ни е имало недоволство и някакво неудовлетворение. Всяка година сме констатирали, че има дефицит на единство. Защо ни се случва това? Защо живеем в най-красивата и благодатна страна на света, а сред народа има толкова насъбран гняв?“.

В знак на признателност след молебена бяха положени венци и цветя пред паметника на Захарий Стоянов в Дондуковата градина и на паметната плоча на майор Рачо Николов.

Програмата на тържествата продължава от 19 часа, когато пред Военния клуб на пл. „Централен“ комитет „Родолюбие“ ще представи традиционната възстановка на събитията от 1885-та година. В празничния ден експозициите „Българско възраждане“ и „Съединение на България от 1885 г.“ на Историческия музей са отворени с вход свободен, а на откритите сцени в центъра на Пловдив има празнични концерти.

Кулминацията на честването е тържествената заря – проверка, която ще започне в 20.30 часа на пл. „Съединение“ с участието на представителни роти от Сухопътни войски, ВВС, Съвместното командване на специалните операции и Представителният духов оркестър на ВВС. Слово ще произнесе президентът Румен Радев.

Тази вечер от 19 часа ще потегли „Национален поход за Съединение“

Преди тържествената заря-проверка ще се състои и “Национален поход за Съединение”, в който се очаква да се включат родолюбиви българи от цялата страна. Целта е да се покаже, че въпреки разделенията обществото е способно да се обединява около националните каузи, уточняват организаторите му, цитирани от БНР.

Шествието ще потегли от площад „Централен“ и ще премине през бул. „Цар Борис III Обединител“, моста на Панаира, бул. „България“ и по бул. „Руски“ до бул. „Шести септември“. По целия маршрут участниците ще носят 50 метров национален флаг, изработен специално за събитието.

Единствена в четата: жената, която уши знамето на Съединението
История на Съединението

6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на България. Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 г. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).

Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885 г., подкрепен от българския княз Александър Първи.

Българският народ отхвърля една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. С този акт и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор. Берлинският конгрес от 1878 г. разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.

Първите опити за осъществяване на тази задача

се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен.

Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г. Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през 1876 г.

През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция.

Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център.

В Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.