В Северна Добруджа, Румъния, в крайдунавския град Тулча се намира българската църква „Св. Георги“ или Biserica Bulgara Sfântul Gheorghe, по известна като „Biserica cu ceas“ – „Църквата с часовника“.

До началото на руско-турската война от 1827-1828 г. българите са имали само една малка дървена църква в лозята извън Тулча. Духът на изгубеното време е запечатан в пожълтелите фотографии:

Православните християни пробивали дупка в леда на р. Дунав за честването на празника Богоявление:

В Тулча в православно българско семейство е родена мъченицата Недялка. Красивата и кротка девойка е отвлечена от варненски турски бей и посечена за вярата си. Мъченицата е почетена с чешма в двора на църквата Малката Богородица във Варна.

Бесарабски българи, завърнали след Кримската война 1854 г. от Русия, се заселили в града. Нашите стават мнозинство сред различните етноси в османска Тулча.

Братските отношения между различните етноси в делтата на Дунава се описват така:

Влиза един влах в кръчмата и пита рибарите:

– Кой спаси моя син от удавяне в Дунава?

– Аз!

Влахът го пита още:

– А къде му е капата?

Възрожденските българи се организират в еснафи и издигат голямата белокаменна църква „Св. Георги“ към Българската екзархия.

От 1874 до 1878 г. в храма служи Браницки еп. Климент – известният държавник и писател Васил Друмев.

Новите сребърни кръстове върху глобуси блесват на покрива на храма след освобождението на Тулча през 1878 г.

Високата 27 м. камбанария е издигната по-късно, защото в Османската империя минарето на джамията е трябвало да е по-високо от църквата.

Тържествен молебен на българската войска пред храма на 22 декември 1916 г.:

След Крайовската спогодба (1940 г.) българите се изселват от Тулча. Българската църква с целия си богослужебен инвертар остава под грижите на православните румънци.

Църквата с часовника в центъра на Тулча днес е на булевард „Pacei“ (Мир):

Надписът над входа гласи: „Тулча. 1857 май 20 бе съзидан този храм на великомъченика Георги със средствата на Народното Българско Общество“.

Списък на българите, дарили пари за изографисването на храма, изписан на румънски:

Част от иконите са дело на известния художник от Самоковската школа Станислав Доспевски:

Гимназията е основана през 1859-1862 г. от богатия български търговец Думитраче бей Теодоров. Мъжката гимназия „Светла България“ е била отляво. Това е първото българско училище в Добруджа. Тук са учителствали възрожденските ни просветители Сава Доброплодни, Тодор Икономов, Кръстьо Мирски.

Иконите от царския ред в храма са дело на зографите Софроний монах и Павлов. В доукрасяването на църквата взимат участие и румънски художници. В църквата има 98 български икони.

Часовникът в храма още работи. Той е дар от българска гилдия:

От Възрожденската ни Тулча има малко запазени следи.

Къщата на Стефан Караджа в Тулча е на 150 м. от църквата на съседната улица „24 януари“. Войводата е живял тук в периода 1854-1862 г., бил е обущарски калфа при чичо си. През 1866 г. в Тулча е имало комитетска среща с Левски. Паметната плоча за това е била поставена от кмета на града. Тя беше свалена вероятно заради ремонта на къщата. Стефан Караджа е учил в бившата Българска мъжка гимназия, намирала се отляво на църквата „Св. Георги“

Монументът на Независимоста в Тулча, издигнат върху тепето Хора до река Дунав. Паметникът, с височина 22 м., е посветен на румънските опълченци (доробанци), загинали в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.

Снимки: Инж. кап. Цветан Димитров и приятели.

dveri.bg/component/com_content/Itemid,99/catid,64/id,70182/view,article/