Албена – преди началото на историята

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
юни 2021
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Албена – преди началото на историята

За туризъм в Добруджа и дума не е ставало до далечната 1965 година. Дотогава в този район се е говорило само за селско стопанство. На море са ходили малко хора, с каруците си и то през есента, защото през другото време е топло, а не е прилично да се разсъбличаш…

За това, когато Желю Стайков се появява на едно събрание на хората от новосъздадената община Оброчище, включваща селата Оброчище, Рогачево и Църква, и им разяснява що е то туризъм и какво предстои, малко от присъстващите са доволни от настъпващите промени. На срещата на населението с партийната власт се обяснява как ще се разместят собственостите на нивите и лозята, как ще се отчужди земята в зона Фиш-Фиш, която е неплодородна и безстопанствена и се е превърнала в змиярник, къде ще мине пътят, как ще се организира работата на мината и кога ще съборят Ленената фабрика.


Албена 1965 г. – с коне на на море

За тези събития и за много други интересни факти от онова време от първо лице разказва Ненчо Попов, назначен за пълномощник на партията и координатор на дейностите в строителството на курорта, в книгата си „Жар за нестинари“.

По това време мястото, където сега са хотелите и кипи живот, е било пусто. Може с дни да не видиш никой. Само краденето на пясък и образуването на дълбоки ями не спира. Циганите косят със сърпове камъш за рогозки, а заведението от винкел и ламарина „Бадема“ с управител бай Жеко Бадема предлага бобена чорба, леща и някоя риба. Това място е избрано за изграждането на новия курорт.

След успеха в строителството на Русалка, която е доказателство, че и добруджанецът става за строител, на държавно ниво е взето решение за изграждането на нов комплекс. Всичко започва много преди датата 18 януари 1968 г. – деня на първата копка, с поготовка на земята и хората за новото начинание.

Строителството започва от обект №211 (сегашния хотел Калиакра) с бигадата на Стефан Балкански. За ръководител и координатор на всички дейности, имащи отношение към обекта, инвеститори, проектанти, строители и подизпълнители е назначен инж. Диаманди Радев. „Истински строителен инженер. Невероятно бърз и точен в преценките. За него нямаше нерешими проблеми!“ – спомня си Ненчо Попов.

С наближаване на откриването зачестяват и посещенията на висшестоящи и всичк питат, дават указания и поставят срокове, дори такива от рода на “Днес засявате семената за цветя, утре да са цъфнали, а райграсът да става за косене!“ Наред с работниците цялото ръководство на Албена, начело с Желю Стайков и зам.- директорите, както и цялата инвеститорска дирекция, носят легла, килими и мият с маркучите. Няколко дни преди откриването е и първия банкет за строителите. Генералният директор и заместниците му – Лъчезар Тодоров, Петър Апостолов, Атанас Сотиров и Росен Георгиев хванали маркучите и метлите и мият мозайката, защото чакат строителите да дойдат. Всички очаквали банкет с отрупани маси, но такъв нямало. Желю Стайков се появил с два кашона коняк „Плиска“ под мишница, тогава той бил на мода, вдигнал тост с думите „Удържахте!“ и това било празненството, че на другия ден работа ги чака.

В деня на откриването 24 август 1969 г., спомня си Ненчо Попов, веднага след официалната част и „Благодарим ви!“, строителите опъват канапите за следващия етап и забиват колчетата на обект 815 от втория етап на строителство, който завършва на 30.06.1970 г.

Много и прелюбопитни истории разказва в книгата си Ненчо Попов за онова време. Понякога с носталгия, понякога с ирония, но винаги с голяма гордост от построеното и с голяма благодарност към хората, съградили курорта. Само за Балата съжалява. Смята, че е било голяма греша, че пътят е минал през нея, а не я е заобиколил. Съжалява за времето, в което в резервата е кипял живот. Имало е елени, лисици, диви прасета, кристални езера с много риба и огромни поляни с блатни кокичета. През нея е минавал само един път, предназначен за каруцата на единствения човек, имащ право да минава през резервата – пазачът на Балтата бай Вельо. Разказва как булдозерът е трябвало да проправи път през резервата, но стигнал до една поляна с блатни кокичета и машината спряла. Булдозеристът слязъл от нея, хванал се за главата „как да мине през тази красота“, откъснал от поляната най-малкото и крехко кокиче и го сложил в горния джоб на дрехата си с утехата, че поне едно ще се спаси…

В тази малка книжка е запечатан един отрязък от времето и историята на Албена, за нейното начало и за ентусиазма при създаването й. Ненчо Попов се е старал да разкаже всичко точно и безпристрастно и да спомене поименно всеки, когото е запомнил с участието му в строителството. Затова и книгата му се каза „Жар за нестинари“, защото „Българинът през огън преминава, върху жарта хоро играе, но не спира и затова не изгаря!“

Благодарим на Светлана Попова – дъщерята на автора, за предоставеното копие на книгата!

Албена – преди началото на историята

Диана СТЕФАНОВА