30-Януари – Ден на Свети Три светители

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
юни 2021
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

30-Януари – Ден на Свети Три светители

На 30 януари църквата почита паметта на светите Три Светители – това са тримата велики отци и учители на православната вяра и стълбове на богословието – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст. Безценните им трудове ги утвърждават като класически автори в християнската книжнина, изразяващи с точност богоучението

Свети Василий Велики и св. Григорий Богослов принадлежат към плеядата на кападокийските отци, завещали на поколенията безценно писмено наследство, а третият – свети Йоан Златоуст е бил епископ на Константинопол. Всеки от тримата светители има свой ден в църковния календар.

Празникът Свети Три светители е определен след бурен спор, възникнал през 11-и век по въпроса кой от тримата е по-достоен и с по-голям принос за утвърждаването на християнската вяра. Дебатиращите се разделили на „василиани“, „григориани“ и „йоанити“.

Този ден за свой празник са избрали висшите православни богословски школи – факултети и духовни академии.


Свети три светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст

Като въздава равночестна прослава на св. три светители Василий Велики (379 г.), Григорий Богослов (390 г.) и Йоан Златоуст (407 г.), светата Църква свидетелствува, че те са равни пред нейния съд по дарования, заслуги и светост.

Тези великани на светостта, благовестието и богословието, които Сам Бог подарил на Своята Църква в тежките дни на нейните противоеретически борби, засияли с безсмъртна светлина след своето блажено отминаване от света. Пред техните ослепителни дарования и нетленни приноси продължавал да се прекланя свещеният сбор на вселенската православна общност. Растящият възторг на вярващите християни още от V век за мнозина се превърнал в опасно увлечение на неуместни предпочитания. В Цариград през XI век се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за „василиани“, „григориани“ и „йоанити“.

Наложила се благодатната намеса на самите трима светители, които целия си живот посветили на църковното единомислие и общохристиянския мир. Те се явили във видение на св. Йоан Евхаитски († ок. 1095 г.), който станал митрополит на Евхаита през времето на византийския император Алекси I Комнин (1048–1118 г.). И от вечността великите светители проявили любвеобилна грижа за Църквата, която била застрашена от смущения поради неразумната любов към тяхната памет. Те поръчали на евхаитския светител Йоан да каже в Цариградската патриаршия тя да обяви един календарен ден за общото им чествуване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога.

За такъв ден през 1076 година бил обявен 30 януари. За новоустановения празник Йоан Евхаитски съставил тържествена служба. В последно време той е също така и празник на православните богословски факултети и духовни академии.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).