Човеколюбецът Чехов и чувството му за хумор

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
юни 2021
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Човеколюбецът Чехов и чувството му за хумор

161 години от рождението на Антон Павлович

Приносът на Антон Павлович Чехов, роден на днешния ден преди 161 години, не е само към литературата и драматургията. Той е от хората, наложили в света човеколюбието като житейски избор. В това е истинското наследство на този лекар, който наричал медицината своя съпруга, а литературата – своя любовница. Чувството му за хумор и фината ирония, които всеки читател познава от разказите и пиесите му, личат и в писмата на Чехов, които носят истинско литературно преживяване.

По повод годишнината ви предлагаме едно от писмата на Антон Павлович, публикувани през 2019 г. в сборника „За писането“ (изд. „Лист”). Писмото е адресирано до брат му – Александър Павлович Чехов.

До Ал. П. Чехов
3 февруари 1886, Москва

Дългуч*, известна печалба**, рушветчия, изнудвач и всичко друго пакостно, което още ми идва на ум! Смъркам тютюн, за да ти кихна три пъти на главата, и отговарям на всичките ти писма, които „четох, за да те упреквам в нехайство“.

1) На куция дявол не вярвай. Ако в Светото писание дяволът се нарича баща на лъжата, то нашият редахтур е неин чичо. Работата е в това, че в изпратеното от теб лейкинско писмо няма нито капка истина. Не той ме замъкна в Питер; ходих по своя воля въпреки желанието на Лейкин, за когото присъствието ми там в много отношения е неизгодно. Той ти обещава пред свидетели увеличение не по-късно от 1 януари (а не от 1 март). Обеща на мен и тия дни му припомних това обещание. Освен това той цени псевдонимите, макар че стане ли дума за увеличение, си дава вид, че плюе на тях.

Изобщо – лъжец, лъжец и лъжец. А ти плюй на него и продължавай да пишеш, като помниш, че пишеш не за болните, а за здравите.

2) Не разбирам защо ме съветваш да се пазя от Билибин? Той е душа човек и аз се учудвам как при цялата си меланхолия и склонност към сантименталност още не се е сближил с теб в Питер.

Познанството ми с него и писмата, които ми пише, едва ли ме лъжат… Не се ли мамиш ти? Твоя разказ „Нов-новеничък“ го преправяше пред мен Лейкин, а не Билибин, който никога не е пипал разказите ти и винаги се е възмущавал да ги гледа изцапани от ръката на глупака. Голике също е великолепно момче… Нима ако го познаваше, ни веднъж нямаше да пиянстваш с него? Не ми се вярва… Впрочем ето извадка от писмото на Билибин: „Помолих Лейкин за увеличение от 10 рубли на месец, но получих отказ. Посрамих се!“. Значи – не само ти се ругаеш… Късметлия е този Лейкин! По една щастлива случайност всичките му служители са твърде възпитани – вежливи, та чак киселеят, говорят за хонорари деликатно, предпазливо, а в същото време самият Лейкин със зъби и нокти се бори за своето.

3) Худеков още не съм виждал, но скоро ще го видя и ще обсъдим сътрудничеството ти в „Петербургская газета“.

4) В „Будильник” материалът предаден***. За изпращането на списанието – говорих.

5) За това, че си нарекъл сина си Антон, ти изпращам презрителна усмивка. Гледай ти каква смелост! Че да беше го нарекъл Шекспир! Нали на тоя свят има двама антоновци: аз и Рубинщайн. Другите не ги признавам… Ами ако твоя Антон Чехов след време го изтипосат във вестниците затуй, че е буйствал в кръчмата? Няма ли да пострада от това моето реноме?.. Впрочем трогнат съм и архиерейски благославям кръщелника си, като му дарявам сребърна рубла, която Маша ще скрие до неговото пълнолетие. Обещавам му също така протекция (във висшите кръгове), книга с мои съчинения и безплатно лечение. В случай че забогатея, може да разчита да му плащам и обучението… Обясни му какво ми е званието…

6) Твоето поздравително писмо е дяволски, проклетнически, божествено художествено. Разбери, че ако пишеше разказите си така, както пишеш писмата си, отдавна вече щеше да си велик, голям човек.
Адресът ми е: Якиманка, къщата на Клименкова. Още не съм се оженил. Сега имам отделен кабинет, а в кабинета – камина, около която често седят Маша и нейният Ефрос – Реве-хаве, Нелли и баронесата****, девиците Янови и прочие.

Домът ни е пълен със студенти от консерваторията – музицират, врещят като козли и ухажват Маря.

Сега прилагам писмото на поета*****, един от най-симпатичните хора, които познавам… Той те обича до безобразие и заради теб е готов да си избоде очите. Николай все така мечтае за невъзможни неща и от нямане какво да прави си протрива гащите.

Не бъди баба, пиши и вярвай в моята преданост. Поздрави дома и чедата твои! Питай ме как още не съм банкрутирал? Утре ще нося в бакалничката 105 рубли – събрани за един месец. Прощавай… Бъди сигурен, че ще се видим по-рано, отколкото очакваш. Ще те изненадам като крадец в късна доба… наложи си лико******!

Твой А. Чехов

* Висок, слаб като върлина. – Бел. пр.

** Прозвище на таганрогско момче, което спестява дребни пари, повтаряйки: „Все пак известна печалба“, влиза в разговорния речник на семейство Чехови. Използвано е в повестта „Моят живот“. – Бел. пр.

*** В бр. 7 на списание „Будильник“ за 1886 г. е поместена сценката на Ал. П. Чехов „На обяд“ („Монолог на бащата”). – Бел. пр.

**** М. К. Маркова, по мъж Спенглер. – Бел. пр.

***** Писмото на Л. И. Палмин е неизвестно. – Бел. пр.

****** Израз от детството на Чехов: „Наложи си лико на задника“ – да не боли при наказание: удари с камшик, пръчка или ремък.

ploshtadslaveikov.com/chovelkolyubetsat-chehov-i-chuvstvoto-mu-za-humor/