На 5 февруари 1878 г. в Бяла умира баронеса Юлия Вревская

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
май 2021
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

На 5 февруари 1878 г. в Бяла умира баронеса Юлия Вревская

Точно преди 143 години, на 5 февруари 1878 г., почина Юлия Петровна Вревская – медицинска сестра доброволка в Действаща руска армия по време на Руско-турската война 1877-1878 години. Подвигът на тази руска жена, която безкористно се е посветила на работата в Червения кръст по време на войната, остава в сърцата на много жители не само на град Бяла, където тя работила, но и на цяла България. Стотици спасени хора – това е резултатът от благородната дейност на тази жена, първоначално родена да бъде муза на художници, музиканти, „царица“ на балове и приеми.

Преди войната баронеса продава имението си в Орловска област, дава парите на нуждите на Червения кръст и отива на фронта за да окаже медицинска помощ на ранени руски войници и български опълченци. Тя присъства при тежки операции, превързва и се гриже за бойците. Ангел на милостта – така я наричат всички.
През 1878 г. е заразена от коремен тиф и след двуседмично страдание затваря очи на 5 февруари в град Бяла. Погребана е в стария църковен двор близо до часовниковата кула. През 1907г. паметникът и костите на баронеса Юлия Вревская са преместени в двора на музей „Освободителна война”, където се намират и до днес.

Сценарий: Семьон Лунгин, Стефан Цанев, Никола Корабов

Режисьор Никола Корабов

Оператор Вадим Юсов

Музика: Тончо Русев, Владимир Василиев

Художници: Валерий Филипов, Мария Иванова, Никола Николов

В ролите: Людмила Савелиева, Стефан Данаилов, Регимантас Адомайтис, Коста Цонев, Анатолий Солоницин, Юрий Яковлев, Лидия Терлецка, Владислав Дворжецки, Алексей Петренко, Емилия Радева и др.

Една от видните петербургски красавици, на която Тругенев посвещава едно от своите стихотворения в проза, спасява живот по време на Руско-турската освободителна война. Рано овдовяла, графиня Вревская влага всички свои средства в организацията на доброволчески санитарен отряд и самата тя помага като милосърдна сестра на фронта.