140 години от смъртта на Фьодор Достоевски

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
юли 2021
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

140 години от смъртта на Фьодор Достоевски

9 февруари 1881 – УМИРА ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИ, РУСКИ ПИСАТЕЛ (роден 1821г.). Най-известен е със своите романи „Престъпление и наказание“ и „Братя Карамазови“. Смятан от мнозина за основоположник или предшественик на европейския екзистенциализъм. Определян и като един от най-значимите психолози в историята на световната литература.


На 26 януари 1881 г. Достоевски претърпя две белодробни кръвоизливи в бърза последователност. Когато Анна се обадила на лекар, прогнозата била много мрачна и Достоевски получил трети кръвоизлив скоро след това. Той призовал децата си да го видят преди смъртта си и настоял притчата за блудния син да им бъде прочетена – притча за греха, покаянието и прошката. Достоевски умира на 9 февруари 1881г.

Достоевски е погребан в гробището Тихвин в манастира „Александър Невски“ в Санкт Петербург, в същото гробище като любимите му поети Николай Карамзин и Василий Жуковски. Точният брой на скърбящите на погребението му е неясен, тъй като различни източници съобщават, че цифрите варират от 40 000 до 100 000. Неговият надгробен камък е вписан с цитат от Евангелието от Йоан: „Истина, истина ви казвам: освен ако царевицата от пшеница не падне в земята и умре, тя пребъдва сама; но ако умре, тя дава много плод. “


Завещание

Конкретната марка на Достоевски за фокусиране върху човека, духовно и психологическо писане играе роля в вдъхновяването на широк спектър от съвременни културни движения, включително сюрреализъм, екзистенциализъм и дори поколение Бийт, и той се смята за основен предвестник на руския екзистенциализъм, експресионизъм и психоанализа.

Като цяло Достоевски се смята за един от големите автори на руската литература. Подобно на повечето писатели, той в крайна сметка беше приет с големи похвали, наред с остри критики; Владимир Набоков беше особено критичен към Достоевски и към похвалите, с които беше получен. От обратната страна на нещата обаче светила, включващи Франц Кафка, Алберт Айнщайн, Фридрих Ницше и Ернест Хемингуей, всички говореха за него и неговото писане с пламъци. И до ден днешен той остава един от най-четените и изучавани автори, а творбите му са преведени по целия свят.

10 мъдрости, изречени от Фьодор Достоевски

1. Ако искаш да победиш целия свят, победи самия себе си.

2. Да спрете да четете книги означава да престанете да мислите.

3. От жалките истини безброй по-скъпа е лъжата, що ни възвисява.

4. Ако един народ не вярва, че истината е единствено в него, ако не вярва, че единствено той е способен и призван да възкреси всички със своята истина – той тутакси престава да е велик народ и тутакси се превръща в етнографски материал, а не във велик народ.

5. Който иска да направи добро, може да го стори дори и със завързани ръце.

6. Предприемането на нова стъпка, изричането на нова дума, от това се страхуват хората най-много.

7. Тайната на човешкото съществуване е не само да се живее, а да има за какво да се живее.

8. Само едно: учете се и четете! Четете сериозни книги. Животът ще направи останалото. И още, трябва да вярвате. Без това, нищо няма да излезе.

9. Понякога се говори за “зверската” жестокост на човека, но това е страшно несправедливо и обидно за зверовете. Животното никога не може да бъде толкова жестоко като човека. Толкова артистично и художествено жестоко.

10. Искам с един човек поне да мога да говоря за всичко, както със себе си.