Часовниковата кула в Добрич

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
февруари 2021
П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728

Часовниковата кула в Добрич

Един от символите на Етнографския комплекс в Добрич, а и на самия град е часовниковата кула. Тя е строена най-вероятно през първата половина на 18 в. За съществуването й споменават в пътните си бележки редица учени пътешественици, минавали през Хаджиоглу Пазарджик. Повече за историята на тази бележита за добричлии сграда ни разказва етнографът Лена Кирилова.

Както знаем от историята през този период е съществувала забраната да се изграждат много високи монументални църкви, разрушени са манастирите, но тъй като часовниковите кули не са имали ярко изразена религиозна насоченост и на тях не се е обръщало особено внимание. Поради тази причина през периода 17 – 18 век в България се появяват часовникови кули и камбанарии, които със своята извисена снага, със своята монументалност стават символ на българския дух и българщината в този труден за българите период по време на османското владичество.

Подобна роля е изпълнявала и една от 17-те часовникови кули в България, която се намира в Добрич, в някогашния Хаджиоглу Пазарджик.

Първите сведения за нашата часовникова кула са от 1762 година като дубровнишкия учен Роджиер Бошкович в своя дневник на едно пътуване описва тази дървена кула, която му прави изключително впечатление със своята извисеност над останалите постройки в тогавашния малък град. По късно при пожар тази дървена кула изгаря и следващата информация, която имаме е едва от 1867 година, която е открита в османски извори, като се каза, че часовникът е подарен от тогавашните занаятчийски еснафи. Тъй като Добрич е известен занаятчийски център, тази прослойка на занаятчиите е имала, освен отношение към българското и традицията, тя е имала и финансовата възможност да го направи. Следващият период е през 1922 година – времето на румънския период. Тази часовникова кула е била реставрирана във формата на гъба, а самата оригинална часовникова кула, която е била в центъра ма града, е съборена през 60-те години на 20 век.

Днешната кула, която е изградена в Стария Добрич е по снимков материал, по описания и документи и тя най-много се приближава към първообраза на някогашните възрожденски часовникови кули.

Обикновено часовниковите кули са били от зидано масивно каменно тяло, отгоре се намира настройката на часовника и най-отгоре – задължително камбана. Часовниковите кули, изградени в чаршията обикновено са отмервали времето на труд и отмора. Съответно в самата кула е имало специален човек, който трябва да бие камбаната в началото, в края на работния ден и съответно в почивките. Освен за тази цел часовниковата кула е служила и като наблюдателница за пожари. Тя е имала подобни функции, но най-важната е била пластичното присъствие и символа на българщината, т.е. вече забогателият българин, който има повече финансови възможности показва и своя български дух и желанието да отстоява себе си в една подобна Османска империя.

Часовниковият механизъм е изграден от известния майстор – Илия Ковачев, който идва тук от Габрово. Самата кула е дело на майстори от с. Българево.

Кулата е висока 21 метра, като самият механизъм се задвижва от речни камъни, които тежат между 9 и 10 килограма. Самият механизъм трябва да се навива ръчно и след едно навиване той работи около 36 часа. Тогавашния майстор Илия Ковачев дава гаранция столетия за този механизъм. Самата камбана е 320 килограма и е изработена тук в Светия Синод.

Първият си камбанен звън отбелязва на 28 юни 1985 година и можем да кажем, че тя е възродения символ на любовта на добруджанеца към традицията и всичко българско.

https://www.dobrichonline.com/novini/62909/chasovnikovata-kula-v-dobrich-simvol-na-lyubovta-na-dobrudzhanetsa-km-traditsiyata-i-vsichko-blgarsko