На гости при потомци на граф Игнатиев. 2008г.

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
август 2021
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

На гости при потомци на граф Игнатиев. 2008г.

Спомените на праправнучката на граф Игнатиев.

На 8 март 2009 в България пристигна праправнучката на граф Н. П. Игнатиев – Олга Чевская, за 110-годишнината на 6-о СОУ, чийто патрон е прочутият й роднина.

Видната наследница разказа спомени за своя прапрадядо, които знае от своята баба Магдалина, доскоро единствената жива потомка, която го е познавала лично. Тя е била на 8 години, когато той почива.

„Той бил строг, но изключително добър с внуците си, които учел на български песни. Всяка вечер ги карал да му пеят „Шуми Марица“, разказва тя. Граф Игнатиев бил изключително принципен човек, много религиозен, каквато била впрочем цялата фамилия.

Олга Чевская често споменаваше своята баба Магдалина, която имала тежка съдба. След 1917 г. тя бяга от семейното имение край Киев и отива да живее в Ростов на Дон със сестра си и брат си.

Потомствената дворянка пренаписва изцяло биографията си, за да не попадне под ударите на новата революционна власт. Издига се до главен счетоводител на местната банка. Когато към града настъпват германците, тя отива в банката и заварва всичко захвърлено – ценности, пари, документи.

Успява да намери каруца, натоварва всичко, увива знамето на банката през кръста си и успява да се измъкне под носа на германците. Но няма време да се върне вкъщи и да вземе личните си вещи.

Затова нямаме почти нищо останало от граф Игнатиев. Но тя не е могла да постъпи по друг начин. Така беше възпитана – за нея дългът пред родината е бил над всичко. Затова се записва като доброволка – медицинска сестра, и преминава през цялата Втора световна война заедно с брат си и сестра си, допълва Олга Чевская.

Кой е прочутият дипломат

Роден е на 29 януари 1832 г. в Санкт Петербург. Родната му къща се намира близо до „Ермитажа“, сега е паметник на културата и в нея се помещава Централният обреден дом. Завършва с отличие военното училище и генерал-щабна академия.

Участва в рисковани мисии в Азия и на 26 години става най-младият генерал в Руската армия.

Дипломатическата му кариера започва като военен агент в Лондон, военен експерт в Парижката мирна конференция (1856 г.) в края на Кримската война, началник на руската мисия в Хива и Бухара (Средна Азия), посланик в Пекин.

От 1861 до 1864 г. е директор на Азиатския департамент в Министерството на външните работи.

От 1864 г. до 1878 г. е посланик в Цариград. 14-те години в столицата на Османската империя се смятат за връхна точка на неговата дипломатически кариера. Той предприема енергична политика за подпомагане на културното и просветното движение на българите.

Руската легация оказва негласна подкрепа на движението на българите за независима българска църква. След разгрома на Априлското въстание организира международна комисия за разследване на кланетата и създава канал за подпомагане на близките на загиналите.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) той се намира в главната руска квартира. За малко да загине при преминаване на прохода Шипка. Каляската му се обръща, но той успява да се задържи за един храст над пропастта.

Само благодарение на него на картата на Европа се появява санстефанска България, граничеща с три морета. Игнатиев подписва Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г.

„Моят идеал беше свободна България. Аз мечтаех за това още от 1862 г. и в душата си съм благодарен, че можах да го видя осъществен. Моето сърце принадлежи на българите и аз желая на българския народ да процъфтява в тези мои мечти“, казва той.

През 1881 – 1882 г. е министър на вътрешните работи.

1902 г. – посещава България по повод 25 години от Освобождението й. У нас е посрещнат като национален герой. Председател е на комитета по издигането на храм-паметника край с. Шипка.

Умира на 3 юли 1908 г. в имението си в с. Круподеринци, Украйна. Погребан е в криптата на семейната черквата в селото, построена от него

Едва 50-годишен граф Игнатиев се оттегля далеч от столичната суета, в Украйна. В разцвета на силите си той е отстранен от държавна служба, в резултат на политически промени.

Последните 20 години от живота си ексдипломатът живее в имението си в. Круподеринци, в Киевска област. Там той разгръща с пълна сила енергията си, като строи черква, захарен завод, мелница, училище за селските деца, лазарет и казарми.

Неговите дъщери – Екатерина и Мария (Мика) – правят кампания за набиране на средства за построяване на лазарета, издигнат и с личния труд на синовете му. В болницата пристигат ранени от Балканските войни и Първата и Втората световна война, а в мирно време там се лекуват безплатно бедните.

Въпреки че обикновено Катя и Мика не стоят във фокуса на историята на Игнатиевия род, защото те така и не се омъжват, не може да не споменем, че двете били забележителни жени.

Екатерина участва като милосърдна сестра в 4 войни, като се записва доброволка и преминава по фронтовете на цялата Балканска война, разказва нашата изследователка на фамилията Калина Канева. За Екатерина  искал да се ожени един от великите князе и претендент за престола, но бракът им не е разрешен, тъй като тя нямала царска кръв.

След избухване на Октомврийската революция един ден идват мъже в шуби и изнасят цялото имущество от дома граф Игнатиев. Разпродават го по битаците. Днес наследниците на граф Игнатиев полагат огромни усилия да съхранят паметта за прочутия си прародител в с. Круподеринци. Те не се надяват да си върнат имението, защото нито в Украйна, нито в Русия има реституция. „И слава Богу, защото тя носи много неприятности и обиди. Прекалено много време е минало оттогава и трябва да се отнасяме към това философски“, разсъждава праправнучката на графа Олга Чевская. Една от главните им грижи е да реставрират семейната черква „Рождество на Пресвета Богородица“, построена по проект на архитекта на храм-паметник „Св. Ал. Невски“ – арх. А. Померанцев. Това е бил и първоначалният вид на храма, но по-късно този проект е отхвърлен и на негово място в София се издига по-голям храм. Вече е сложена паметна плоча на фасадата й, като желанието им е да има и такава на дома на граф Игнатиев, в който в момента е настанено местното училище. Доскоро мелницата още е работела, сега в нея се намира музей на блините. До наши дни се е съхранило описанието на къщата на граф Игнатиев в с. Круподеринци, което показва колко близко той е бил свързан с България. „Грамадна библиотека в шкафове, дори по коридорите, една старинна колекция от картини, стотици портрети в рамки красяха коридорите и салона. В една от витрините посетителят можеше да види най-скъпия спомен, на който графът и семейството му държаха. Едно стъкло от половин килограм розово масло, една трета от него раздадена на скъпи гости, беше поставено като спомен от Казанлък между десетина други български предмети. Там видях български шевици от разни краища на България, копринени отрезки и платна, кустарни изделия. А в другия! Там бяха черновите на всички проекти за Санстефанска България. На преден план – в една кутия от зелено кадифе, със сребърни орнаменти, лежеше писалката, с която граф Игнатиев подписва свободата на България“. Свидетелството е на дипломата Димитър Йоцов, който бил негов чест гост. След избухване на Октомврийската революция един ден идват мъже в шуби и изнасят цялото имущество на графа. Натоварват го във вагон и дълго време потомците му смятат, че е безвъзвратно загубено, защото на битпазарите в Киев се появявали скъпите портрети от дома му. Но изследователката Калина Канева открива, че целият му архив се съхранява в Държавния архив на Руската федерация. Потомък на посланика е сочен за премиер на Канада „Явно Игнатиевите имаме силна кръв, защото носим някои родови черти, които се пренасят от поколение в поколение“, разказва праправнучката Олга Чевская. Ярко сиво-сините очи е първият техен отличителен белег, както и плешивината при мъжете, посочва тя. Веднъж в разгара на сталинизма баща й среща непознат мъж на улицата в Москва. Той се вглежда в него, спира го и го пита: „Извинете, вие не сте ли от графовете Игнатиеви?“ Стъписан и уплашен да не бъде разкрито неговото аристократично родословие, той категорично отрича. И бърза да отмине. „Но все пак виждате как сред тълпата можем да бъдем разпознати“, добавя тя. Нашата събеседничка проявява скромност, но красотата на жените в рода също е впечатляваща. Особено хубава била съпругата на дипломата Екатерина Леонидовна Голицина. Наследничка на един от най-известните аристократични родове, внучка на маршал Кутузов, тя притежавала финес, съчетан с необикновено силна воля, достойнство и благородство. „У нея има нещо магнетично, съдбовно“, твърди изследователката Канева. От нейния чар е впечатлен турският султан Абдул Азис, приятел на Игнатиев. При откриването на Суецкия канал той моли руския посланик неговата съпруга да бъде в ролята на домакиня и тя да посрещне скъпата гостенка – британската кралица Виктория. Двете дами се срещат в открито море на палубата на кораб. И тогава откриват… че са облечени в един и същи тоалет. От това можело да произлезе страхотен дипломатически скандал, защото кралицата можела да помисли, че конфузът е нагласен предварително. Само благодарение на такта на Екатерина Леонидовна недоразумението се изяснява. Оказва се, че и двете си били поръчали тоалетите при един и същи парижки моден шивач, който решил да си спести труда – единият тоалет бил поръчан за Лондон, другият – за Цариград, и той ги направил еднакви, без да може да предположи, че дамите ще се срещнат. Канева казва за Екатерина Леонидовна, че имала не по-малки заслуги към България от своя съпруг. Когато избухва Руско-турската освободителна война, тя остава в имението край Киев, грижи се за многобройното си семейство, управлява другите имоти. Остава й време да обикаля за помощи за ранените войници и да създаде в Киев склад за превързочни материали. Организира доброволки, които посрещат санитарните влакове, хранят ранените с топла храна, превързват ги. Граф Н. П. Игнатиев има 8 деца: Павел (умира рано), Леонид, Павел, Николай, Алексей, Владимир, Екатерина и Мария. Октомврийската революция (1917 г.) разпръсква многобройната фамилия по целия свят. Един от тях – Николай, се озовава с отстъпващата царска армия в Турция, после отива в Лондон. Там го издирва българският посланик Стоян Данев, чийто тъст Тодор Бурмов, първият министър-председател на България, е бил личен приятел на граф Игнатиев. Данев предлага на Николай Николаевич да дойде да живее в България. Много скоро той идва у нас, отначало е учител, после е назначен за каталогизатор в Народната библиотека, тъй като е знаел много езици. Там той работи почти до края на живота си, до 90-ата си годишнина. В София се жени повторно за сестрата на Георги Стаматов и живее на ул.“Венелин“. Погребан ев Централните софийски гробища. Днес потомците на граф Игнатиев живеят в Москва и Киев. В Шотландия правнукът проф. Паул Игнатиев дълги години работи в системата на УНИЦЕФ, у него се пазят черновите на Санстефанския мирен договор. В Канада живее голяма клонка от рода. Проф. д-р Майкъл Игнатиев е лидер на Либералната партия и сочен за бъдещ премиер на Канада. Николас Игнатиев е помощник на министъра на социалната политика. Андрю Игнатиев е директор на благотворителната организация „Спасете децата – Канада“, неговият баща Джордж е бил преподавател и през 1988 г. е идвал в България за празника на столичното 6-о училище „Граф Игнатиев“. Има наследници в Швейцария и Германия. Мариана Първанова, в. „Монитор“.

Мариана Първанова, в. „Монитор“. Следва част втора – П.П.