Свети Киприян Българин – от монах в Килифарево до митрополит на цяла Русия

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
април 2021
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Свети Киприян Българин – от монах в Килифарево до митрополит на цяла Русия

Непознатият в наши дни Киприян е сред най-влиятелните българи в цялата световна история. Напускайки родината си, този наш сънародник се заселва в друга страна, където започва да ръководи милиони човешки съдби. Близо тридесет години (от 1375 до 1406 г.), с кратки прекъсвания, Киприян оглавява Руската православна църква.

Изпълнявайки длъжностите на Киевски митрополит, а после митрополит на Москва и на цяла Русия, Киприян Българин се заема с амбициозната задача да обедини в духовно отношение руските земи и да стане духовен водач на всички руснаци. Минава през безброй изпитания, но накрая успява. И важното в случая е не толкова, че един наш сънародник „взема“ църковната власт в Русия, а че този българин се справя с междуособиците и дрязгите между християните в руските земи. Успява да обедини същите тези земи по силата на своя висок авторитет и големи способности.

Св. Киприян – метрополит Киевски

Киприян произхожда от знатния търновски род Цамблак. Роден е през 1330 г. Той е чичо на друг голям български книжовник – Григорий Цамблак. Племенникът му пише за него, че е „откърмен от България, дарен на Русия“. Киприян е сред най-видните личности, способствали за „втория златен век“ на българската писменост и култура, от времето на цар Иван Александър (1331 – 1371 г.). Още много млад, Киприян постъпва в школата на Теодосий Търновски, в Килифаревския манастир край столицата Търновград. Негови духовни братя от манастира са Евтимий, бъдещият патриарх Търновски и Дионисий Дивни.

Под въздействието на учителя си Теодосий Търновски, Киприян възприема духовното учение на исихазма. Киприян Цамблак се превръща в едно от светилата на Търновската книжовна школа. Даровитостта му не остава незабелязана. През 1363 г. Теодосий Търновски завежда учениците си Киприян и Евтимий на посещение при цариградския патриарх Калист I в манастира Парория. След смъртта на учителя си (27-ми ноември 1363 г.) Евтимий и Киприян отиват заедно в Студийския манастир, после Киприян поема към Светогорската обител „Св. Павел“. Монахът Киприян се прочува и в Света гора със способностите си. Славата му достига до ушите на цариградския патриарх Филотей Кокинос, който го вика в Цариград, за да го направи свой „приближен инок“.

През 1373 г. Киприян отива в Русия като пратеник на патриарх Филотей, за да изпълни много важна обединителна мисия. Кое движи Киприян по този път? Киприян е следовник на Григорий Палама – голям радетел за единството на православната църква. За да се опазят православните народи от вражески нападения и разкол – те трябва да са единни.

Не такова е обаче положението, което Киприян заварва в руски земи. Западът и Изтокът на Русия са по-скоро врагове, отколкото приятели. На 2-ри декември 1375 г. Киприян е ръкоположен за Киевско-литовски митрополит, като след смъртта на Московския митрополит Алексей се очаква да заеме и неговия престол, обединявайки двете части на Русия в духовно отношение. Господарят на Киевско-литовското княжество княз Олгерт обаче е в твърде лоши отношения с владетеля на Московското княжество Дмитрий Донски. Това е причината, която твърде възпрепятства мисията на Киприян. Дмитрий Донски не се съобразява с желанието на Цариград Киприян да бъде и Московски митрополит. След смъртта на Алексей през 1378 г. Дмитрий назначава на негово място друг митрополит, свой приближен.

Случват се редица премеждия, докато Киприян става всерусийски митрополит. Междувременно московският княз Димитрий Донски разгромява татарите в прочутата Куликовска битка (1380 г.), с която дава сериозна заявка да обедини в политическо отношение Русия. Чак след смъртта на този княз (1389 г.) Киприян най-сетне влиза във владение и в източните руски земи. Още в края на 1387 г. на църковен събор пък е официално решено именно той да бъде „митрополит Киевско-Литовски и на цяла Русия“ до края на живота си.

Как действа на духовното поприще Киприян? Той се занимава с уеднаквяване на литургичните практики в руските епархии. Преследва се следната, полезна за източнославянските земи, цел. Разпокъсаната в политическо отношение Русия, която дълго време е раздробена на множество малки княжества, най-накрая да бъде обединена в духовно отношение. Така тя да укрепне и да се обедини около най-силното руско княжество – Московското, където е и резиденция на духовния глава на цяла Русия – митрополит Киприян Българин.

Българската книжовна традиция дължи много на Киприян Български, защото той съхранява книжовния език на Второто българско царство (среднобългарския), пренасяйки го на руска почва. Така нашият книжовен език, българският от Второто царство, става официален (църковен и държавен) не само за южните славяни (сърби и българи), но и за източните (руси).

Какви други полезни дела върши в Русия митрополит Киприян? Изпълнявайки задълженията си на глава на Руската православна църква, Киприян се отдава и на книжовни занимания. В своите творби (например известния Киприянов псалтир с последования) той запознава руската общност на вярващите с южнославянските (български и сръбски) светци. Преди Киприян руските ръкописи не съдържат посвещения на български светци. В Киприяновия псалтир се срещат памети за Иван Рилски, Иларион Мъгленски, Петка Търновска и Константин – Кирил Философ.

От една страна, Киприян въвежда в руската книжовна традиция среднобългарския правопис, а от друга – почитанието към българските светци. В период, когато Българското средновековно царство е заличено от политическата карта, вследствие на османското завоевание (1396 г.), Киприян пренася българския дух и култура зад граница. Българското наследство „държавата на духа“, е съхранено в Русия благодарение усилията на Киприян Българин.

Киприян въвежда в Руската православна църква култ и към някои местни, руски светци. Емблематично е, че по негова инициатива през 1381 г. в Русия започва да се чества паметта на свети Александър Невски. След Освобождението катедралният ни храм в София получава името на тъкмо този светец (Александър Невски), но трябва да се знае, че българинът Киприян утвърждава името му в православната традиция.

Като руски митрополит Киприян се прочува с едно чудо, което впоследствие заляга в култа му като светец, познат в руската традиция, като свети Киприян Цамблак Чудотворец. Преданието разказва следното:

Великият завоевател Тимур Ланг, по-известен в историята като Тамерлан, организира поход срещу Москва, където по това време се намира и митрополит Киприян. Татарите на Тамерлан спират да стануват край града, радостно подготвяйки се за предстоящите грабежи. Тогава Киприян нарежда да донесат в Москва Владимирската икона на Светата Богородица. Всички граждани се събират тържествено да посрещнат иконата, молейки се на Богородица да ги спаси от татарите. През нощта Богородица се явява в съня на Тамерлан и го кара да пощади Москва. На другия ден чудото се случва и татарите заобикалят града. А Киприян е запомнен като спасител на Москва от ордите на Тамерлан.

Канонизиран е от Руската православна църква за светец и чудотворец през 1472 г. През 2006 г. в Русия честват 600 години от успението на свети Киприян Българин. В литургията участват и български митрополити. Руският патриарх подчертава ролята на Киприян, не само в обединението на църквата, но и на руската държава.

Киприян Цамблак е една от историческите личности, с които България може най-много да се гордее. Благодарение на него през Средновековието „българин“ е синоним на умен и достоен човек.


500-летие кончины митрополита Киприана (16 сентября 1406-1906 гг.)
Гробница над мощами св. Киприана в Успенском соборе.
На рубеже двух веков (XIX—XX) : Бесплатная премия к газете «Московский листок» за 1910 г. — Москва: Тип. и цинкография газеты «Московский листок», 1910. — С. 9. — 184 с.

Юго-западная сторона собора. Окно – с западного фасада. Палатка над гробницей устроена в 1624 году. Кроме могилы Киприана в палатке разместили с 1624 г. Реликварий собора. В 1912/13 гг. палатка частично переделана, частично отреставрирована. Рядом с мощами Киприана поместили раку св. митрополита Гермогена.

В статье есть интересный момент – описаны палаты св. Киприана в Троицком-Голенищеве у реки Сетунь, возле Каменной плотины. В 1990-е при строительстве комплекса Золотые ключи, остатки описываемого двора (пустыни) были найдены. Над фрагментами обнаруженной древней церкви к 1997 году возвели часовню св. Георгия Победоносца.
Автор:К. Фишер Источник: Московские Епархиальные ведомости, №3 1906 год. Статья протоиерея П.А.Соловьева „500-летие представления святителя Киприана. Кремлевский скрипторий и Митрополичия пустынь в Троицком – Голенищеве“

Свети Киприян Българин – от монах в Килифарево до митрополит на цяла Русия