По стъпките на Вазов из стара Варна

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

По стъпките на Вазов из стара Варна

Георги Милков

На тази стара картичка от Варна вдясно се вижда табелата на хотел „Русия”, в който Иван Вазов отсяда при първото си посещение в града. Там сега са руините на отворената през 1922 г. търговска банка, в които аз се вмъкнах нелегално онзи ден, за да надзърна какво е останало от милостта на времето.


Входът към бившата банка от 1922 г., построена на мястото на хотел „Русия“

На върха на сградата все още се крепи скулптурата на Меркурий, яхнал орел, дело на Кирил Шиваров. Същият, на когото дължим статуите пред Софийския университет на братята Евлоги и Христо Георгиеви и много други символи. Той работи и по скулптурата на лъва на паметника на връх Шипка, но навремето при официалното откриване, естествено, забравили да го поканят. Той все пак решил да иде и проправяйки си път сред множеството, за да стигне по-напред, разгневил един байчо, който му креснал: Какво се буташ бе, серсем, да не си го правил ти тоя паметник! Една не толкова българска, колкото човешка история.

Но да се върнем към Вазов и неговото първо посещение във Варна, защото обикаляйки тия дни по улици и места, необходени преди, аз също имах чувството че правя прощъпулник в този град.

Пристигайки, Вазов се настанява в хотел „Русия”, където пише, че въпреки името там нямало нищо руско, ни славянско, ни българско. Домакинът бил маджарин, слугите гърци, келнерицата немкиня, а гостите италианци. После излиза на разходка, опитвайки се да стигне до Морската градина и там из пъстрите махали, които преливат една в друга – турска, арменска, гагаузка, еврейска – започва неговото лутане.


Входът на хотел „Русия“ (вдясно), в който отседнал Вазов по време на първото си посещение във Варна.

Това не е български град, тук няма българи, мисли си той. И уточнява в разказа си защо се създало това впечатление у него: „Улицата, магазините, дюкяните имаха български надписи, но когато попитвах за пътя, отговаряше ми се на турски, на гръцки или на непонятен български език… Продължавам към едно кафене, което има надпис на вратата: Неутрално кафене! Питам пак за приморската градина дебелия почтен кафеджия, който седи на пейка до вратата, гологлав в едно положение неутрално, тоест ни буден, ни заспал. – Приморска градина? – Бу сокак тут! – и ми сочи тясната улица. Познавам, гагаузин.”

Вазов продължава диренето още известно време, пита един турски хамалин, а после и едно дрипаво хлапе, което най-накрая го упътва към входа на градината. Зарадван той любопитства да разбере арменче ли е, гърче или гагаузче и то му отговаря: Булгар!

Вазов, както сам пише в разказа си, е така изненадан, сякаш като да е срещнал българско дете някъде насред Нагасакu
или Рио де Жанейро и пита защо то не му говори на български. А ти защо не ми говориш на български, пита на свой ред хлапето ухилено и лукаво.

Къде е вървял Вазов, какво си е мислел за Варна преди 130 години – за мен бе като разходка във времето, само дето тръгнах по обратния път – от Морската градина към хотел „Русия”.

Не се загубих нито по улиците, нито във времето благодарение на местния изследовател на историята на града Християн Облаков. Този човек, освен енциклопедични познания и дълбока любов към Варна, явно живее повече в друго летоброене, защото няма ни сайт, ни фейсбук, ни инстаграм. Добе е, че може да бъде намерен все пак по телефона. Той знае всичко. Дори къде са калдъръмите, запазени още отпреди Освобождението.


Къщата на Амалия Стефаниди от 1862 г., около която и до днес е запазен калдъръм отпреди Освобождението.

Минахме по един такъв край къщата от 1862 г. на Амалия Сефаниди – наследницата на богат гръцки род от Варна, която се омъжва за Венедикт Попов – опълченец от Шипка, по-късно народен представител във Великото народно събрание и варненски окръжен управител. Техен син е известният архитект Стефан Венедикт Попов. Къщата е срещу Римските терми – четвъртите по големина в Европа след тия на Каракала и Диоклециан в Рим и в Триер, Германия.


Римските терми във Варна са четвъртите по големина в Европа след две в Рим и една в Германия.

Вървяхме край арменската църква и ешкеназката синагога, за да излезем покрай бившата арабска сладкарница на египтянина Абут Халбуни при католическата църква, чиято първа копка е направена от княз Александър Батенберг.


Арменската църква във Варна и училището.

После аз се върнах да пия едно ориенталско кафе „Мехмед Ефенди” с шамфъстък баклава в кафене „Буров” на изящно възстановения хотел „Роялъ” от началото на миналия век. И днес хотелът е с вид на „комфортно мобилиран от Виена”, както при първия си собственик Али Хаджи Рашидов, който имал магазин за колониални стоки малко по-надолу и складове за яйца, благодарение на които натрупал капитала за строежа на „Ролялъ”. Затова над централния фриз на хотела в стил френски сецесион и до днес стърчи един постамент с яйца.


Постамент с яйца над фриза на хотел „Роял“ подсказва откъде е дошло богатството на строителя Али Хаджи Рашидов.

В историята на възобновения в стил френски сецесион хотел „Роялъ” има мистерия. Според официалната информация той е построен през 1905 г. по проект на инж. Никола Лазаров, но според изследователя Християн Облаков автор на сградата е арх. Дабко Дабков и тя е направена през 1921 г.

Тук обаче има и една историческа мистерия, защото в официалната справка се казва, че архитект на „Роялъ” е инж. Никола Лазаров, а изследователят Християн Облаков е открил, че автор на сградата е арх. Дабко Дабков – име, на което Варна дължи много за днешния си облик. Затова завърших разходката си при пейката със статуята на Дабков, поставена пред друго негово дело – стария хотел „Мусала” на Главната, вдъхновен от небостъргача „Ютията” в Ню Йорк, където се събират „Бродуей” и „Пето авеню”.


Сградата на стария хотел „Мусала“ е вдъхновена от известния нюйоркски небостъргач „Ютията“ на „Бродуей“ и „Пето авеню“.


Статуята на арх. Дабко Дабков е на главната пешеходна артерия във Варна.

Пропускам много от тази невероятна разходка във времето, но благодарение на младия краевед Облаков успях не само да зърна Варна през очите на дядо Вазов, но и провидях с погледа на възхитата и преклонението. И към сградите, тънещи в разрушения, сякаш споделили съдбата на Нагасаки, и в тия дето навяват Риодежанейровска носталгия и очарование.

Но ако през 1890 г. Иван Вазов завършва разказа си, че Варна не може да се гордее с миналото, но може да се хвали с бъдещето, то аз ще опонирам с повече от един век давност, че този наш черноморски бисер вече може да се хвали с миналото си. А дали ще се гордее с бъдещето, някой друг след време ще каже.

Иван Вазов пише впечатленията си от първото си пътуване до Варна през 1890 г. в разказа „Един наш черноморски бисер“, който е публикуван за пръв път през 1901 г. във вестник „Мир“.

24chasa.bg/ojivlenie/article/9868002