На 5 юли почитаме паметта на Евлоги Георгиев

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

На 5 юли почитаме паметта на Евлоги Георгиев

Евлоги Георгиев Недев е български предприемач, смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на 19 век.

Прекарва по-голямата част от живота си (60 г.) в чужбина, но не престава да се чувства дълбоко свързан със съдбата на своя народ. Брат на Христо Георгиев.

Евлоги Георгиев е роден на 3 октомври 1819 в Карлово. Учи при Райно Попович в родния си град, а след това в Пловдив, като след приключване на образованието си учителства известно време в Карлово. През 1837 заминава за Галац, където двамата братя на майка му – Христо Пулиев и Никола Пулиев – имат фирма за търговия с ориз. На 1 март 1839 г. тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Христо Пулиев влага 68 000 гроша, Никола – 50 000, а Евлоги – 27 000. Скоро в Галац пристига и брат му Христо. В първите години те продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век братята започват сътрудничество с гръцката фирма „Теолого“ в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром.

В 1852 г. равносметката на съдружниците е: Хр. Пулиев – 445 386 гроша, Н. Пулиев – 222 482, Евлоги и Христо Георгиеви – 613 671, Стефан Василев – 42 390, Иван Пулиев – 30 785.

Братята откриват и тайните на банкерството – следят лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 г. 90% от приходите им са от банкерски операции. Ако сравним капиталите на фирмата през 1839 г. (145 000) и 1878 г. (11 631 000), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то увеличението е над 95 пъти. При смъртта на Евлоги състоянието му е 23 милиона

През 1880 година Евлоги Георгиев е избран за депутат във II Обикновено народно събрание, но изборът му е касиран.

Той и брат му Христо Георгиев участват в множество благотворителни инициативи със значителни суми. В продължение на много години Евлоги Георгиев подпомага издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др. Сред по-крупните негови дарения са:

на болницата в Галац – 100 000 лв.
на университета „Карол I” – 200 000 лв.
на Българско девическо училище в Солун – 50 000. лв.
на Българска болница в Цариград – 120 000 лв.

Евлоги Георгиев построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 лв.

Венец на филантропската му дейност е сградата на Софийския университет. Откритото през 1888 първо и единствено Висше училище в Княжеството се нуждае от собствен дом. През 1896 той подарява на българската държава 800 хил. лв за построяване сграда на университета и предоставя парцел от 10 134 m2 в центъра на София (на стойност 200 хил. лв).

Евлоги Георгиев умира на 5 юли 1897 г. в Букурещ

С дарени от него средства е построено и средно техническо училище и фабрика в родния му град Карлово.

Евлоги и Христо Георгиеви са погребани в гробището Белу в Букурещ, Румъния, а гробницата им е призната за архитектурен паметник от румънската държава.

Поклон!
patrioti.net/%D0%BD%D0%B0-5-%D1%8E%D0%BB%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80/