BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Още нещо за решението на съда в Страсбург

Митрополит ЙОСИФ

Осъждат ли законите на Страсбург човекa или държаватa, ако първом не чуят или узнаят какво върши? (срв. Йоан 7:51)

Ето моя отговор като митрополит на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия, с 27-годишен опит из съдилищата на Америка, Канада и Австралия: Ако имаме предвид решението на съда в Страсбург относно “алтернативния синод” “срещу България” – Да! Имаме една присъда за парична сума досега и предстои отсъждане или не на друга.

Тук обаче възниква въпросът: Как съдът в Страсбург е взел това решение? Само въз основа на подадена жалба? Само на базата на изготвено от адвокатска кантора изкусно едностранно писмено обвинение? Разбира се, изпратено в канцеларията на съда с входящ номер и настояване колкото е възможно по-скоро да се разгледа в полза на обвинителя?

Възможно е съдът в Страсбург да е поискал писмени обяснения и от страна на обвиняемите. Но достатъчно ли е това, ако един съд претендира да е най-висока инстанция и всички послушно да изпълняват неговите понякога ненапълно ясни и обосновани решения?

Аз лично досега не съм чул някои от обвинителите и обвиняемите да са били викани да се яват в самия съд в Страсбург на истински съд, какъвто аз познавам в САЩ, Канада и Австралия, с адвокати и свидетели от двете страни и с кръстосани въпроси към свидетелите относно техните отговори по съдържанието на делото. Значи съдът в Страсбург е някакъв друг съд, който решава сложни неща, да осъжда даже държави, без свидетели, само на представени писмени обвинения и обяснения на страните. Че как така? Къде са свидетелите, очевидците, пострадалите, ощетените, битите, уволнените? Как да узнаем кои са клеветниците и лъжците, лумпените и платените клакьори, биячите и пищолджиите в нашия случай? Как можем да разберем кой е крив и кой е прав само на книга? Може ли един съд по закон без свидетелски показания да осъди човек било или държава, без да ги изслуша и узнае какво вършат? Че може да има премълчани важни сведения, неизяснени неща и факти както в писмените обвинения, така и в писмените отговори на обвиняемия. Че ние сме 12-вековна вече Църква с богата история и традиции, установления и живот! Откъде да съм сигурен, че писмените обяснения на обвиняемите не са се съсредоточили само в преките отговори на обвинителите, които са си писали неща само за тяхна лична изгода! Казусът е много сложен и изисква и свидетелски показания и обяснения, въпреки че писменият материал понастоящем ще бъде доста огромен за горките съдии, на които няма да е лесно да защитят изискванията дори само на тъй обичаната от тях Конвенция по религиозните и човешки права. Че ние, които не сме от “алтернативните”, нямаме ли права? Съдът трябва да чуе и моите свидетелски показания, например, ако иска да бъде обективен, авторитетен и почтен, та и аз с наведена глава да кажа: “Не ми е много приятно, но са прави!”.

Аз например не съм убеден, че подаденият писмен обвинителен адвокатски документ на “алтернативните” отговаря на истината. И с какво ше се докаже това? С авторитета на Европа и нейния окончателен всемогъщ съд, който никой не може да отмени? От Америка, Канада и Австралия изпратено, изразено и подкрепено от всичките ни 30 църкви, скитове и мисии с 52-та клирици и около един милион православни християни-епархиоти, моето мнение е различно и мисля, че Страсбург сбърка.

Добра новина и утеха пристигна до нас в САЩ, Канада и Австралия, че държавата ни България се готви да обжалва решението в Страсбург.

Поддържаме доизясняването на неясните текстове в излязлото вече решение.

И още, като граждани на тази наша България, ние в чужбина се молим и много искаме при апелацията съдът в Страсбурт да изслуша и свидетели на трите страни – “алтернативните”, държавата и на истинския Св. Синод – и тогава, уверен съм, съдът ще разбере истината и ще реши проблема правдиво. Вярно, решението на съда много зависи от адвокатите, но ако съдиите видят със сърце и разум и вникнат в устните отговори на обвинителите, те трудно ще потвърдят исканите астрономически парични суми за заплати, осигуровки, щети, загуби и пр., а да не говорим за имотните претенции за синодната палата, няколкото митрополии, манастири, свещоливници, параклиси, гори, ниви, ливади и пр., чиято собственост съдът ще се изпоти да докаже с решение на базата само на адвокатското писмено искане на обвинителите.

От опит зная, че съдиите бягат от църковните дела. И в Америка, Канада и Австралия са ни молили по време на съдебните процедури да излезем в коридора и да се разберем двете страни с някаква спогодба помежду ни, която с ищах съдиите са готови да одобрят. Защото знаят, че Христовата Църква е на две хиляди години, с многовековни канони и сложен духовен и организационен живот, всичко вплетено в едно; със собственост, която е гарантирана от векове и която те не могат да пренебрегнат или да отрекат. Затова съдиите се въздържат да се произнасят по църковен казус. Това е и причината съдът в Страсбург да пожелае ние в БПЦ да се разберем помежду си за собствеността й.

А ние как можем да се разберем? Кой от нас в БПЦ-БП, що-годе въцърковен и църковно грамотен, може да умува за собствеността й, която е скрепена с хрисовули, крепостни актове, нотариални протоколи, свидни завещания, вековни документи, и да се уговаря: а тази църква на теб, а онази е за мен! Абсурд! БПЦ-БП не е нито моя, нито и на когото и да било. Затова не бива и да се разговаря по въпроса за собствеността на БПЦ-БП. Тя е всеизвестна.

Тук обаче възниква големият и труден проблем за Страсбург. Защото той трябва да се произнесе: кой е истинският представител на БПЦ-БП в България? А той трябва да бъде само един и единствен. Регистрираното име на делото: “Алтернативен синод на БПЦ…“ макар и да е обнародвано в решението, съвсем не е достатъчно за правдивото окончателно решение. А съдът не може да реши това, защото съдът в Страсбург няма закони за това. Това определят не тази или онази конвенция, а каноните на Църквата, неща от които светските съдии бягат.

Затова от опита, който в Америка, Канада и Австралия добих по съдебните проблеми – слава Богу, всичките досега благоуспешни за БПЦ-БП – от името на клира и народа на Епархията заявявам:

1. Поддържам становището на държавата ни България да обжалва решението срещу нея в Страсбург;

2. Много настоявам в обжалването да залегне нашето искане съдът в Страсбург да излуша и свидетели, а не само да разглежда писмените обвинения и писмените обяснения по тях, защото свидетелите са по-важни от писмените документи. От 1992 до 2004 г. ние, каноничните, имаме много повече случаи на принудително изхвърляне и нанасяне на побой при опитите да ни окупират Синодната палата, Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, Софийската духовна семинария, Софийската митрополия, Пловдивската митрополия, Ловчанската митрополия, Ню-Йоркската катедрала “Св. Кирил и Методий”, Българската православна църква “Св. София” в Дес Плейнс, щата Илинойс, САЩ, няколкото манастира, 108-те църкви и канцеларии, които не са залегнали в представените документи на съда. Лично Негово Светейшество Българският Патриарх Максим е бил бит, блъскан и уволняван. Великотърновският митрополит Григорий също е бит и репресиран. Ами историческите синодални заседания в Софийската митрополия с купищата неудобства за синодалните архиереи? Мое смирение също бях бит и уволняван и то по чл. 12 от Закона за изповеданията от 1949 г. Можем да представим и очебиен снимков материал. Имаме и много още репресирани и уволнявани измежду нас, които са длъжни да проговорят, а не да бъдат само зрители отстрани. Ето, по всичко това съдът в Стасбург трябва да вземе ново решение и да защити и нашите религиозни и човешки права. Нали е съд на всички ни в Европейския дом!

3. При обжалването да се посочат като недостатъчно ясни и недобре изяснени в решението на Страсбург следните неща:

а/ Да се поясни защо е отхвърлен най-важният документ, който е разрешил проблема духовно и материално веднъж завинаги, т. е. “Решенията на Всеправославния събор” от 1998 г. в София, които са приети и обнародвани от всички православни църкви по света.

б/ Да се преразгледат личните основания на обвинителите, подкрепени с документи. Наистина ли могат да представляват каноничната БПЦ-БП в Страсбург?

в/ Да се уточни базата на индивидуалните искания за парични обещетения и особено претенциите за принадлежността на църковните имоти.

И 4. Да се убеди съдът в Страсбург, че БПЦ-БП е една и единна не само в Родината, но и в целия свят, като се подчертае, че ние в Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия сме неразделни от нея и винаги ще защищаваме нейния авторитет и достойнство.