140 лет с начала воздвижения храма-памятника Св. Александру Невскому

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз

Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.

юни 2022
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

140 лет с начала воздвижения храма-памятника Св. Александру Невскому

19 февраля 1882 года на самой высокой точке Софии в те времена, к юго-востоку от церкви Св. Софии, был заложен первый камень кафедрального храма в болгарской столице. Кафедральный собор воздвигнут в знак почтения к освободителям Болгарии от Османского владычества по идее болгарского политика и общественника Петко Каравелова. 17 декабря 1880 г. Обыкновенное народное собрание Второго созыва принимает решение о воздвижении в Софии кафедрального храма, названного по имени русского князя святого Александра Невского – небесного покровителя царя освободителя Александра II. Реальное строительство храма началось в 1904 году по проекту русского архитектора Александра Померанцева, а кафедральные колокола впервые огласили Софию в 1913 году.

Храм представляет собой монументальную пятинефную крестово-купольную базилику с преддверьем и колокольней над ним. Он воздвигнут по образцу кафедральных храмов византийского типа, характерных для России второй половины XIX века, с применением еще средневековых болгарских и других архитектурных форм. Здание имеет застроенную площадь 3170 кв. м и вместимость 5000 человек. Купола храма позолочены. Возвышающаяся на высоте 53 м колокольня оснащена 12 колоколами, самый большой из которых имеет 3 метра в диаметре и весит 11 748 кг. Стенописи и иконы возложены выдающимся болгарским, чешским, российским и итальянским художникам, среди которых выделяются имена проф. Антона Митова, Ивана Мрквички, Виктора Васнецова, Мясоедова и итальянца Бруни. Фасады храма украшены ювелирной резьбой по камню. В подземельях устроена Крипта, где хранятся шедевры старинного искусства времен средних веков и болгарского Возрождения.

https://bnr.bg/ru/post/101603670/140-let-s-nachala-vozdvijenia-hrama-pamatnika-sv-aleksandru-nevskomu


На 19 февруари 1882 година на най-високото място в София по онова време, югоизточно от църквата „Св. София“, е поставен основният камък на катедралата в българската столица. Храм-паметникът е съграден в знак на почит към освободителите на България от Османско владичество, по идея на българския политик и общественик Пeтко Каравелов. На 17 декември 1880 г. Второто обикновено народно събрание взима решението за изграждането на катедрала в София, която да носи името на руския княз светец Александър Невски, небесният покровител на царя освободител Александър II. Реално градежът на катедралата започва през 1904 година, а камбаните ѝ огласят София за първи път през 1913 г.

Храмът е монументална петкорабна кръстокуполна базилика с преддверие и кула камбанария над него. Изграден е по образец на византийския тип катедрали в Русия от втората половина на XIX в., като са използвани и средновековни български и други архитектурни форми. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и побира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата е с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В подземието на храма се намира Криптата, където могат да се видят шедьоври на средновековно и възрожденско българско изкуство.

Съставил: Гергана Манчева