3 марта 2022г. в Москве у часовни-памятника гренадерам, павшим под Плевной, почтили память русских воинов, отдавших свои жизни за свободу братского болгарского народа в день празднования 144-й годовщины освобождения Болгарии от османского ига.

В этом году торжества возглавил викарий Святейшего Патриарха Московского и всея Руси епископ Истринский Серафим, который в сослужении столичного духовенства отслужил по русским воина панихиду.

На торжествах присутствовали представители общественных движений России, болгарской диаспоры, ассоциации «АССОЦИАЦИЯ И РАЗВИТИЕ БОЛГАРСКОЙ КУЛЬТУРЫ» и сети магазинов „Мир Болгарии“, которые возложили венок к памятнику.

НА ШИПКА

На Шипка, казват е спокойно.
Спокойни костите лежат
на хилядите смели войни.
България да защитят

дошли от близо и далече,
оставили семейства, род
с едничка вяра във сърцето-
свободен да е наш народ.

Кръвта на този връх пролята
все още пари и дими,
и розовеят небесата
кога през август завали.

И спомня този връх мъжете,
и техния победен вик,
кога в Балкана ветровете
пронизва остро, като щик.

И камъните са смълчани
полегнали в трева и мъх
захвърлени от силни длани
там, в боя до последен дъх.

Лежат, заринати в земята
тук българските синове.
Лежат славянските им братя
до тях във общи гробове.

Дали сънуват как разказват
потомците им след това
за подвига, за боя славен
и кой донесе свобода?

Там, горе на върха изправен,
пробил небето, горд, велик
е паметник за тях направен,
за всеки паднал в бой войник.

И във гранитните шинели
загърнати стоят пак там
да пазят свободата смели
защитници на този храм.

Стотици стръмни стъпала.
Една безсмъртна епопея
ни води горе, към върха
и се прекланяме пред нея.

Спокойно, казват е небето
и Шипка спи във тишина,
а на България сърцето
е живо с тази свобода.

---

В навечерието на Трети март

Момчета, днеска чух, че свободата
ни била подарена на тепсия ,
че русите са врагове, не братя,
че чужда ни е матушка Русия.

Че нямало е робство и кланета,
а някакво съжителство идиотско,
че сухи са очите на Венета
и е безкрил копнежа на Бенковски.

Това го чух от хора покрай мене ,
с които всеки ден живота боря.
И паднал в паметта си на колене,
реших да млъкна, вместо да говоря.

Мълча пред хилядите гнили кости,
потънал между тях от срам в земята.
Мълча пред Шипка, Шейново… и Господ,
дочул вика им „Грабвайте телата-а-а…”!

Мълча пред Перущица и Батак, пред спомен
за писъците в схлупената черква,
пред майката до онзи куп огромен
с пробитите от ятагана черепи.

Мълча пред тайните и тесни друми,
в които Дяконът едничък броди,
на Каблешков пред кървавите думи
изписали в душите ни: „Свободен!”

Мълча пред Плевен и пред Ески Зара,
обляна в кърви и опожарена.
Мълча пред знамето с кръст от Самара
и всичките загинали под него.

Мълча пред лъвчето върху калпака,
събрало прадедите ни в дружина,
мълча пред вопъл „Де е Караджата?…
Аз искам, сестро, тука да загина…”

Мълча!…
И от мълчанието капят
сълзи, които падат вътре в мене.
България празнува свободата,
но някак си празнува разделена…

Йордан Пеев

---

Цените то, что у вас есть. Сейчас. Рядом.
И никогда не думайте: „а может быть“.
Может и не быть.

Хочется счастья большого-большого всем,
кто мне дорог, кто в сердце и в мыслях!
Хочется долгой безоблачной жизни
тем, кто под Богом не делает злого…

Хочется ярких над городом радуг,
хочется глаз восхищенных напротив,
Хочется чуда… Чтоб прямо сегодня!
Добрых друзей не в онлайне, а рядом!

Хочется просто уметь удивляться
каждой минуте и каждому вдоху,
даже когда до отчаянья плохо, —
сил находить от души посмеяться!

Хочется лета. И в ливни, и в стужу!
Хочется сказки, волшебной и яркой!
Хочется быть для любимых — подарком,
самым желанным на свете и нужным!

Хочется просто тепла и вниманья,
хочется просто побольше улыбок…
Меньше бы делать досадных ошибок!

Вот бы исполнилось это желанье!

Наталья Суркова