BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Акушерът на свободата

Игнатьев

Към дипломатическа кариера граф Игнатиев се ориентира след 1856 г., когато е изпратен като военен аташе в Лондон. Още същата година на Парижката конференция, която отбелязва края на Кримската война (1853-1856), взима активно участие в преговорите, като се стреми да постигне корекция на дунавската граница на Русия.
Дипломатическата му кариера продължава с мисия в Далечния изток като
посланик в двора на китайския император
в Пекин. Тази мисия е изключително успешна за граф Игнатиев. Той съумява да се възползва от настроенията в Китай и да издейства нови територии за Русия. Резултатите далеч надхвърлят набелязаните първоначални цели, а именно – получаването на левия бряг на река Амур. Освен това граф Игнатиев успява да издейства за страната си земите, разположени между река Усури и Тихия океан – днешния Приморски край на Русия с важното пристанище Владивосток, главна тихоокеанска база на руския флот.
Но името на граф Николай Игнатиев е свързано преди всичко с нашата история. Защото цели 13 г. – от 1864 до 1877-а, е посланик на Русия в Османската империя. Първата му победа е признаването на независимата Българска църква от султана. С ловки маневри той създава впечатлението, че Русия е против отделянето на българите от патриаршията. И Високата порта решава, че трябва да направи обратното, като дава прословутия ферман за Екзархията. Което се оказва за нея жесток автогол – защото ферманът не само признава официално, че в пределеите на Османската империя съществува български народ, но и създава възможност да бъдат определени неговите етнически граници.
Има достоверни данни, че граф Игнатиев
се е срещал със самия Васил Левски
Благодарение на тази връзки руският военен аташе в Цариград – полковник Артамонов, изгражда солидна разузнавателна мрежа. Чиито данни ще се окажат неоценими по време на Освободителната война. Дело на граф Игнатиев е и Цариградската посланическа конференция от края на 1876 г., на която всички Велики сили де факто признават етническите граници на българския народ.
Венецът на неговото дело, разбира се, е Санстефанският мирен договор. След подписването му граф Игнатиев казва: „Моят идеал беше свободна България. Аз мечтаех за това още от 1862 г. и в душата си съм благодарен, че можах да го видя осъществен. Моето сърце принадлежи на българите и аз желая на българския народ да процъфтява в тези мои мечти. С подписването на този документ
открих формулата за устойчив мир
на Балканите
Уви, на договора – както на всеки предварителен такъв, не му е било съдено да остане в сила.“
А и самият Игнатиев няма възможността да защити делото си на Берлинския конгрес. Там отива престарелият вече канцлер Горчаков, но всъщност първа цигулка в руската делегация свири посланикът в Берлин граф Шувалов. Който не споделя славянофилското направление в руската политика и е безразличен към съдбата на българите. Условията на договора обаче се отчитат като личен неуспех на граф Игнатиев и той изпада в немилост пред царския двор. Затова сам се оттегля от поста си през юни 1882 г. и повече не участва активно в политическия живот на страната. Умира на 3 юли 1908 г. в имението си в днешна Украйна.