BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Смешният спор за църквата в Батак

Проф. Божидар Димитров шеф на НИМ
Батак

Избухналият спор между Пловдивския владика дядо Николай и Камарата на архитектите в Пловдив и Пазарджик по въпроса за Баташката църква – дали да бъде музей, или да бъде действащ Божи храм, изумява със своята безсмисленост. Решението музеят да се превърне отново в Божи храм бе взето преди една година и архитектите тогава трябваше да протестират, ако действително смятат, че той трябва да бъде само музей. Освен това въпреки липсата най-вероятно на религиозно образование би трябвало да знаят, че една действаща църква трябва да има олтар, икони, владишки трон и място, където да се палят свещи. Без тях църковна служба няма. А те протестират сега точно срещу тях. Ако се следва същата логика, т.е. църквите, паметници на културата, да бъдат само музейни, около 6000 от всичко 7-те хиляди български църкви би трябвало да прекъснат религиозните служби. Защото паметник на културата е и най-старата българска църква „Св. София“ в София, но в нея се води богослужение и съответно има олтар, икони и се палят свещи. Най-близката църква, която трябва да затворят архитектите от Пловдив и Пазарджик, е прекрасната „Св. Богородица“ в Пазарджик, която е с иконостас от дебърски майстори. Естествено това не може да стане. Затова трябва да се намери „модус вивенди“ – и то отдавна е намерено. Както вече писахме по-нагоре, три четвърти от българските църкви са едновременно и паметници на културата, и място за богослужение. От всички неща, с които не са съгласни архитектите, прави са само за едно, че свещите трябва да горят извън храма или в притвора му при осигурена вентилация. Но това се прави много лесно, стига човек да има добро желание да разговаря и да постига компромиси. Това, което казвам, не означава, че и в бъдеще няма да избухват подобни конфликти. В момента се строят много нови църкви, но и много стари храмове, паметници на културата, се реставрират. Обикновено за тях избухват спорове след завършването им кой да ги стопанисва – Църквата или държавните музейни власти. Отново смятам, че в зависимост от случая трябва да се водят конкретни разговори по всеки един случай. Боянската църква, например, не бива и не може да се предава на Църквата по простата причина, че дори дъхът на посетителите, респективно богомолците, може да повреди стенописите. Затова тя има специален режим на посещение – 10 човека за 15 минути. Но в други стари църкви, като „Св. 40 мъченици“ например, които нямат старинни стенописи (с изключение на един малък фрагмент), може поне в големи празници да се върши богослужение и точно такова е разбирателството, постигнато от културното министерство със светата православна църква.
Много по-тежък е проблемът с Патриаршеската църква в Търново, да речем, където църквата отказва да върши богослужения, тъй като стенописите са неканонични, но рисувани от голям български художник – Теофан Сокеров, и не могат да бъдат унищожени с лека ръка. И все пак трябва да се разговаря.