BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
февруари 2020
П В С Ч П С Н
« ян.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829  

Дядо Максим 3 дни на вода, а днес на мекички

Патриарх

Cамо вода бе менюто на 97-годишния патриарх Максим в първите три дни от Великия пост. Дори в сряда до обяд и вода не е пил. Последва го целокупното ни монашество начело със синода. С тъй нареченото тримирене започва и завършва най-дългият и строг пост – Великият. Идеята е да се надвие желанието на всичко плътско и да се извиси духът. Тези дни дядо Максим обаче въобще не е нарушил всекидневната си работа – печата си на машината без чужда помощ материалите за синода, преглежда и подписва купчина документи всеки ден и за по-благодатен пост си пуска сам дискове с църковни песнопения.

Тридневното гладуване в края на Страстната седмица е ясно – заради мъките Христови. Но защо още с въведението си след неделя Сиропустна до отминалата сряда на обяд монаси, попове и владици стартират с тотален глад? „Просто е, гладът изостря сетивността и тримиренето отваря съзнанието за съпричастност към Христовата саможертва. А и след гладуването започват да ти харесват и най-безвкусните чорби, готвени без олио и подправки чак до Великден“, обясняват монаси. В сряда след Преждеосвещената литургия се отпива чашка светена вода, взема се нафора и следобед започва захранването – с билкови чайове, компоти, а някои използват и бебешки пюрета.

Обикновено след тримирене дядо Максим се захранва с бульон от зеленчуци. В четвъртък поискал следното меню – по един цял картоф, морков и лук, сварени във вода. После зеленчуците се оставят настрана и се изпива само бульонът. Според типика съботата и неделята са възкресни дни, затова днес са позволени елей (олио) и чаша благочестиво винце. Черния хлебец на дядо Максим днес ще заменят с мекички. Пак днес в църквите се извиват дълги опашки за изповед и вземане на причастие. А от утре постът продължава чак до следващото тридневно гладуване през Страстната седмица в дните преди Великден, който тази година е на 15 април. Може да се поучим какво да ядем, ако отворим книгата с манастирски гозби, която монасите от Русе и Гюргево издадоха преди 5 години. Голямо търсене имат и атонските рецепти на прочулия се като готвач светогорец Епифаний.

Клирът ни обаче няма защо да прибягва до тях – всеки владика има верен готвач, който изтънко знае кога какво да сготви. Постът е нещо обичайно за 97-годишния патриарх и мнозина около него отдават жизнеността му и на аскетичния режим. Защото почти няма ден в годината дядо Максим да не пие билков или цейлонски чай, да не хапне сурови зеленчуци – чушка, домат, морков, лук или краставица. Сред основната му храна са и варени картофи с лук. Почти не сяда на масата без маслините и две препечени филийки типов хляб заради диабета. Много обича лимони и ябълки. Боба гопредпочита на плакия. (Виж рецептата по-долу.)Сега и той, и синодалните старци чакат да се хванат за зелено. И приемат с охота от миряни торба коприва или спанак, защото така постът минава по-лесно. А дотогава варените картофи са най на почит.

Но никой монах, камо ли митрополит, няма да тръгне да разказва за въздържанието си, тъй като постът е таен подвиг. „Питайте някой друг, мен не ме търсете за това“, каза Ловчанският владика Гавриил, който е вегетарианец. И известният с аскетизма Неврокопски митрополит Натанаил отклонява темата: „Във времето на покаяние чрез духовни подвизи да се украсим с делата на светлината. Леки и спасителни пости“, пожела той. Защото през всичките 48 дни до Великден християните изминават пътя на смирението, покаянието и духовното пречистване. И това е много лично.

На Запад обаче от въздържанието правят новини

Хорото поведе сам папа Бенедикт XVI, който, освен че има страница във фейсбук, отскоро може да бъде намерен и в туитър. Ватиканът има аргументи – мнозина търсят помощ в социалната мрежа как да се справят по-лесно именно по време на пости. Така всеки ден направо от източника може да се прочете поредната проповед, но и да се води диалог на живо с най-висшия католически духовник и неговите кардинали. Предлага се и абонамент за кратки SMS новини на 5 езика, за да стигнат посланията на Христос до повече хора. Защото те са истинско просветление за всеки по всяко време.

В последното си обръщение папата представя образно постенето „Постите са важна форма на аскетичност, духовнооръжие за победа над всякакви неподредени действия и мисли вътре в човека. Да се откажеш доброволно от насладата при храна и други материални благини – това ще сложи юзди на желанието за грях, което дреме у всеки от нас.

Вярващият и този път трябва да се противопостави на изкушения като леност, погрешен живот, лъжи. Да се опита да бъде нов човек, но отвътре“, пише папа Бенедикт XVI и заключава, че целта на всяко постене е да се отдадеш изцяло в служба на Бога, да направиш сърцето си „жива дарохранителница“.

В Германия и Австрия църквите призовават по време на пости да се ограничат и пътуванията с автомобили. Смисълът на препоръката е: повече време за размисъл и молитви, а и принос към околната среда.

Евангелската църква не се придържа толкова строго към традицията, твърди шведски пастор. Той смята, че човек все повече подменя изначалната духовна борба със себе си в обикновена оздравителна диета. И дава пример, че все повече млади хора си поставят за задача да не близват и капка алкохол по време на пости. По-възрастните пък избират да спрат кафето. Идеята е да откажеш от нещо, към което почти си пристрастен, за да коригираш успешно остатъка от живота си.

НИКОЛАЙ БОТЕВ
Ходи с цървули и живее като просяк, а е най-големият дарител на “Св. Ал. Невски”

Някои вземат за просяк 97-годишния Добри Добрев, който натрупа 10-годишен стаж да седи пред храм паметника „Св. Александър Невски“ или „Св. Седмочисленици“ в София. Наборът на патриарх Максим обаче е пример за добродетелен християнин, тъй като всичките събрани помощи дава за богоугодни дела.

Той направи най-голямото дарение в 100-годишната история на патриаршеската катедрала – 37 000 лв. За ремонта на църквата в родното си село Байлово помогна с 10 000 лв., там вдигна и параклис със събраните от него пари. Дарявал е за обновяването на черквите в Калофер и Поибрене, други 25 000 лева е предал за реставрацията на Елешнишкия манастир и на храма в Горно Камарци. Пари, събирани стотинка по стотинка.

От помощите не оставя за себе си почти нищо и животът му минава в пости – не готви, сам се гледа, живее в пристройка на църквата, не пие и не се оплаква.

За непознатите е просяк, за други странникът божи и безсребреник в шаячни дрехи и цървули е светец. (24часа)

Боб плакия на патриарха

Продукти: зрял боб 400 г, 2 глави лук, 5-6 домата, 2 моркова, 1/2 глава целина, лимон, 5 зърна черен пипер, 1 ч.л. червен пипер, 5-6 скилидки чесън, връзка магданоз, джоджен и сол на вкус. Ако е в ден за пости, не се слага олио, иначе се добавя само 1 ч.л.

Приготвяне: Бобът се накисва 7-8 часа в студена вода, после се измива и вари до омекване. Изцежда се и се насипва в тава. Отделно се задушават нарязаните на ситно моркови, лук и целина, след което се прибавят част от нарязаните на ситно домати, магданоз, джоджен, чесън, черният пипер и солта. Зарзаватът се изсипва в тавата с боба. Отгоре се нареждат лимонови кръгчета и останалите домати. Пече се на умерена фурна.