BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Левчев полетя на зелен кон

Кон със зелени крила прелетя над знайните и незнайни приятели на Любомир Левчев преди ден в зала 7 на НДК. Великолепното томче излиза в 1000 броя, от които 3 по 33 са подпечатани и номерирани като автентични библиографски издания – с оригиналните картини на тримата големи художници Георги Трифонов, Николай Майсторов и Стоимен Стоилов. Цената е 250 евро.
„Събирах ги за около две години. Това са 17 стихотворения и една поема. Поезията обича само чувството и смисъла да е голяма, а обемите да са малки“, усмихна се Левчев. Истината е, че книгата мирише на любов. Може би защото хората я искат. В нея кодовата дума е нежност. И тя витае над жените, джанките, спомените, сенките, приятелите. „По-големи приятели от читателите няма. А в днешно време да си читател, е по-ценно от това, да си приятел“, твърди поетът.
Левчев прочете някои от своите стихове с неподражаемия си артистичен глас. „Любовникът на самотата“, „В невидимата кула“, където „мирише на Бог“, „Белият белег“, в който поетът е „млад и чернокос“, „Сянка“, посветена на Николай Майсторов, който сам си избира „своето“ стихотворение, „Балада за нежното не“.
Втората част „Вдетиняване“ ни поднася усещанията и уханията от детството с голямо чувство за хумор. И когато дойде ред на „Залъгалка“, Левчев обясни що е то и почти се извини, че в края на книгата е направил „прозрачен епилог“ с обяснения за различни думички, вече непознати в езика ни. „Залъгалката е не само дрънкалка за бебешката количка, но и нещо като жанр в детската литература“, припомни той.
А за „Бонжур, мадмоазел Мирабел“ Любо коментира: „Според мен мирабел е „сладка“ плодова ракия, която се продава във всяко парижко барче.“ Както и думата „разсол“, която всъщност е обикновен зелев сок, но поетът го поднася с обяснението на Омар Хаям: „Господи, аз пия, ти се напиваш“.
В зала 7 дойдоха акад. Антон Дончев, шефът на НДК Христо Друмев, Кеворк Кеворкян, Николай Майсторов, Иво Хаджимишев, Атанас Свиленов. Иван Гранитски, шефът на издателство „Захарий Стоянов“, се изявяваше и като водещ. Той помоли някои от гостите да споделят вълнението си. Оказа се доста сложно. Иво Хаджимишев, който е направил двете емблематични фотографии на Любомир Левчев, разкри колко щастлив се усеща, че е допуснат до дома на Дора Бонева и поета, който той нарече „магичен“. „С все по-малко хора можем да говорим. Днес е ден за разговор“, каза той.
Издателите от „Сиела“, които пускат сборника, публикуван в сътрудничество със „Захарий Стоянов“ и „Орфей“, отбелязват, че авторът, член на Европейската академия за поезия, не е изоставил своята позиция на съвременна, актуална, модерна лиричност през всички тези години.
Вчера книгата имаше още една премиера, този път с участието на пианистката Жени Захариева и цигуларя Ангел Станков. Поетичният спектакъл „Кон със зелени крила“, вдъхновен от едноименната стихосбирка, бе в камерна зала „България“. С него беше открито третото издание на цикъла „Ноти и метафори“, организирано от Националната агенция „Музика“ към Министерството на културата.
Люсиена КРУМОВА

Поезия
ЛЮБОВНИКЪТ НА САМОТАТА

В света настъпва някаква промяна.
Опасният търсач на смисъл
вече чувства,
че
мечтата е започнала да ослепява.
Тя вижда близките неща.
А по-далечните се губят.
Изчезват бавно като огорчени ангели.
Като обезверени хоризонти.

Добре!
Приемам истината хладнокръвно!
Близките нямат нужда от мечтатели.
Една протегната ръка им стига.

Ето,
дистанционният търсач
сменя канала.
Тъпи реклами те пълнят
като хладилник.

Новини
повтарят онова, което
искат да стане истина…
И те обезличават.

Ти кой си? –
питат
близките неща.
И, без да искам, се издавам:
Аз съм
любовникът на самотата.

НЕЖНОСТ

Всичко е като теб.
Времето изпитва болка.
Като теб.
Страхувам се да ти кажа,
но времето се променя…
Като теб.

Може би ти липсват децата.
Грижата за тях.
Вразумяването…
Да, няма ги.
Само любовта и тревогата са останали.
А причината я няма.
Но ти
с кого говориш?
С причината, нали?
Караш се на онова жалко облаче:
– Внимавай!
Малък си, ще паднеш.
И ще станеш на мъгла
и скреж.

И на горския поток се сърдиш:
– Пак си газил във реката.
Леден си! Излез на слънцето веднага!

По-спокойно, скъпа.
Те са като мен.
Те също се страхуват да ти кажат,
че времето се променя.
И ти си станала дете,
което играе строга майка
в театъра на нашите сенки.

Но аз какво да правя,
като съм забравил свойта роля?
И помня само нежността.