BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
февруари 2020
П В С Ч П С Н
« ян.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829  

Анжел Вагенщайн: Яжте глави от сельодки, за да сте умни като евреите

Еврей

Книгата на Анжел Вагенщайн „Преди края на света“ („Драскулки от неолита“) не е нито дневник, нито мемоари. Тя е „каталог от спомени“, които не са подредени хронологично във времето, а са артистично разпилени, но и асоциативно навързани, благодарение на уникалното чувство на автора към детайла.

Нали знаете най-късия виц? Евреин миньор. За фамилията Вагенщайн звучи така: евреи тенекеджии. Но не е виц, а професията на дядото Анжел, и тримата му синове. Те са наследници на онези древни сефаради, прогонени от Инквизицията в Испания през 1492 г. и заселили се по балканските земи.

Прародителите на нашия човек попадат край тепетата на османския град Филибе. (Само за сравнение – през същата 1492 г. Христофор Колумб открива Америка.)

В Града под тепетата, но вече Пловдив, на 17 октомври 1922 г. се ражда малкият Анжел. Орисниците са били доста щедри към младенеца и са го дарили с живот, за който аз искрено му завиждам.

Живот преминал през три Българии, в който Джеки, както го наричат приятелите, е бил самотно емигрантско дете във Франция, ученик в България, ремсист, член на бойна група, партизанин, затворник със смъртна присъда, първият дипломиран във ВГИК сценарист на българското кино, автор над 50 игрални, документални и анимационни филма, спечелил първата награда за български филм – за „Тревога“.

Един от 12-те интелектуалци, поканени на закуска от президента Франсоа Митеран във френското посолство през януари 1989 г., един от лидерите на промените след 10 ноември 1989 г., в дома му се ражда идеята за първия митинг в подкрепа на промяната.

Участник в Кръглата маса през 1990 г. като представител на реформаторското антисталинско крило в БСП. Депутат във ВНС, напуска го по собствено желание и битието на партиен бюрократ, за да си гледа работата. Но остава „хомо политикус“.

Написва трилогията „Петокнижие Исааково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, преведена на повечето западни езици. Носител на френското звание „Офицер на националния орден за заслуги“ и е „Офицер на ордена за литература и изкуство“.

Обиколил е кажи-речи целия свят и се е срещал с някои от най-интересните хора в киното, и не само в киното.

Анжел Вагенщайн даде специално интервю за „168 часа“. С него разговаря Пенчо Ковачев.

– Като млад ремсист участваш в подпалването на склад с кожуси за немската армия. От гледна точка на времето и идеологиите това може да бъде окачествено като: героизъм, саботаж, престъпление и т. н. Каква оценка ще му дадат младите днес?

– Зависи кои млади. Както зависеше и тогава. За мен РМС – нелегалният и жестоко преследван от фашистките власти Работнически младежки съюз, е най-светлата и неопетнена страница от историята на левите движения в България. Тя е и най-дългият списък на хора, отдали младия си неживян живот за един идеал.

Но тогава имаше и десет пъти по-многобройни младежки фашистки организации, като СБНЛ – „Съюз на българските национални легиони“, „Ратник“, „Бранник“, и пр. Това бе в отдавна отминалото „вчера“, но от оценката, която младежта ще му даде днес, зависи каква ще е България утре.

А ако младите, не без заглушителното въздействие на медиите, въобще не знаят и не желаят да знаят нищо за онова време, очаква ги живот, втренчен в мачове и чалги, в една оглушала, апатична и непознаваща историята си страна!

– Какво беше онова опожаряване на кожусите, предназначени за германските войски под Москва?

– Този акт, като много други, включително актовете на солидарност със застрашените от депортация и унищожение евреи, означава, че общоевропейският фронт на Съпротивата срещу нацизма минаваше и през България. А днес минава и през Народното събрание, в което мнозина от обитателите му, току-що изпълзели от пещерите на олигоцена и отдали се на политика, гледат на антифашистите, половината от които отдадоха живота си за една друга, демократична, антифашистка и солидарна Европа, като на дегенерати и крадци на кашкавал. А това, което се случи на 1 февруари и, за съжаление, с участието на новоизбрания ни президент, говори, че някои продължават да хвърлят съчки в огъня, който навремето изпепели 52 милиона човешки живота!

– За почти всичко от антифашистката съпротива като че ли говорите с лека ирония. Това няма ли да обиди бойните ви другари?

– Ирония? Никога не бих си го позволил – та аз загубих скъпи другари в онази безмилостна борба с фашизма. Но пиша с усмивка – понякога може би и малко тъжна, защото на тази възраст са ми вече чужди бравурните интонации, героичните клишета и пози. Времето и без това беше достатъчно драматично, силно време за силни хора, но и жестоко време, когато се извършиха много жестокости – няма защо да го помпаме изкуствено! А и мисля, че разказът за онези събития на фона на патетични хорали е отдавна омръзнал на читателя. Отдалечеността на ония събития смекчава острите им контури, прави пейзажа по-мек и пастелен. Но не и ироничен!

– Какво значава да живееш в постоянно очакване на смъртна присъда? Не се ли изпада най-малкото в депресия? Как човек не полудява?

– Не, човек не полудява – особено ако е поел всички рискове на борбата, включително смъртта, в името на велика кауза. А за преживяванията на осъдения да умре за народа си на бесилото или от куршум са писани много и по-добри редове от моите: „В редовете на борбата да си найда и аз гроба“, или „Разстрел и след разстрела червей – това е тъй просто и логично. Но в бурята ще бъдем пак със теб, народе мой…“ И прочие. Левски, Ботев и Вапцаров не са само названия на софийски булеварди.

– В книгата ти има следната еврейска поговорка: „Ако изпуснеш злато и книга, първо вдигни книгата.“ Сигурен ли си, че евреинът ще остави златото на второ място?

– Заветът да вдигнеш книгата преди златото не е констатация за нещо случило се, а едно мъдро пожелание – символ на значенията, които се придават на Словото и Знанието. А дали евреинът ще спази този завет, зависи и от твоя отговор на Божията заповед „Не пожелавай жената на ближния си“. Не ми казвай, че я спазваш!

– Честно казано, почти не ти вярвам за случката с отказа да назначат на работа сина ти, завършил право с отличие, защото е от еврейски произход. Значи ти отиваш при висш сановник и стар боен другар и го молиш да назначат сина ти на работа. А той ти казва: „Е, как да го вземем, като баща му е евреин?“ И какво стана после?

– Значи си зле информиран! Това е време на вносен, но тих, пълзящ, „свенлив“ и нетипичен за българската традиция сталинистки антисемитизъм, почерпен от нацистките практики, „нощ и мъгла“ за извършване на действия, без да им се дава гласност. Тогава – след известните глупости за намеренията на кремълските лекари-евреи да убият Сталин и прочие антисемитски изцепки – започват и у нас тихи, но масови уволнения на евреите от МВР; от дипломатическите ни представителства и отговорни политически звена. Така се дава знак за системен „отстрел“ на евреи.

Рубен Леви трябва да смени фамилията си на Рубен Аврамов, за да остане на поста си, но името му да звучи по-малко еврейски. Млади наши кандидат-студенти от еврейски произход категорично не се допускат да следват в Института за международни отношения в Москва, отдавна и напълно закрит за съветските евреи.

Полуграмотни служители от ДС „отпочват“ борба с ционизма, без дори да знаят какво точно означава това движение, доколко и в какъв вид го има у нас; фактически е ликвидирана или силно ограничена дейността на традиционните еврейски организации. Въпреки съвършено различната традиция България, за разлика от съседна Румъния, веднага след СССР безсмислено скъсва дипломатическите си отношения с Израел и пр.

Споменавам в драскулките си нещо и за парадоксалната съдба на филма „Звезди“ – най-успешната ни копродукция, но уви – на „еврейска“ тема. И това определи парадокса, че този филм беше забранен у нас, но получи най-висока оценка по света и бе продаден от германския ни копродуцент на 72 страни. И това ли не ти се вярва? И всичко се случва на фона на един героичен портрет на Тодор Живков като спасител на българските евреи!

– Нека преминем от частното към общото. Какъв е твоят отговор на въпроса защо евреите по цял свят постоянно са били гонени и преследвани?

– Отговорът на тези въпроси едва ли е възможен в едно интервю. Той е търсен още от древността в стотици изследвания, запълващи цели библиотеки. Началото във всеки случай е някъде в кървавия разгром на последното от поредицата еврейски въстания срещу римското владичество, когато преди две хиляди години започва „диаспората“ – разпилението на еврейското племе по света.

Теолозите не престават да умуват около корените и развитието на една еврейска ерес, превърнала се по-късно в самостойна християнска църква. Темата и до днес обединява сложната и противоречива философско-теологична същност от притегляния и отблъсквания на две религии, произлизащи една от друга. Нека не търсим сега и тук параметрите на антисемитизма – те имат различен произход и подтици през различните времена.

– А как, благодарение на какво, евреите оцеляваха?

– Що се отнася до оцеляването, ще ти разкажа една стара смешка. Във влака пътували за Варшава поляк и евреин. Полякът, богат селянин, извадил от кошницата и заръфал печена кокошка, а евреинът, последен бедняк от гетото, разгънал увити в стар вестник няколко глави от осолена сельодка – най-евтиното нещо на света. Полякът попитал: „Абе защо вие, евреите, все ядете глави от сельодка?“ „Ами защото от тях се става по-умен.“ „Така ли? – зачудил се полякът. – Ами продай ми тогава няколко глави“. „Защо не? Пет глави за пет рубли, става ли?“

Продал евреинът главите, полякът ги изял, но след малко подскочил: „Абе защо ми взе по една рубла на глава, като цяло кило сельодка струва седемдесет копейки?“ „Ето – рекъл евреинът – виждаш ли, че започна да поумняваш?“

Та и ти, братко, ако търсиш отговор на енигмата как евреите оцеляват през дългите векове на гонения, изяж пет глави от сельодка!