BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Мая като homo ludens

Мая

И децата вече знаят, че Мая Новоселска е явление в българския театър – тя е единствената българска актриса, която може да изиграе едновременно чистачка, проститутка, интелектуалка, просякиня, луда, дете, питка, луничка, врана, воден дух, лигла и всякакви други улични, въображаеми и фантасмагорични персонажи.

Тя е жената клоун. Нежен Чарли Чаплин, куцукащ по сцената, наметнат в ексцентричните одежди на поредния сюрреалистичен, но симпатичен образ. Неслучайно я наричат българската Джулиета Масина. Музата на маестро Федерико Фелини си има достойна душа-близнак в лицето на вечно играещия човек Мая. Разбира се, без своя партньор на сцената и живота Теди Москов актрисата не би била и половината от това, което е днес – точно 40 години след стъпването й на професионалната сцена, след лудите упражнения по инакомислие и въпрекизъм в Учебния театър на ВИТИЗ, след Чапек, Шекспир, Валери Петров и Константин Павлов. След безумните скечове в легендарното тв предаване “Улицата”, след брилянтните партньорства с Кръстю Лафазанов, след полета в театър “Ла Страда”, клоунадите в “Майстора и Маргарита”, “Комедия на слугите” и “Мармалад”, след джаз импровизациите и премятанията, след цялата тази огромна стихия, завихрена около крехката й същност на клоунеса, която разсмива, но и замисля, разчувствана от мечтите на малкия голям човек.

Трудно е да се намери такава актриса и по съвременните европейски сцени. Затова дългоочакваният й моноспектакъл “Едно малко радио” авторски проект на Новоселска и Теди Москов в Сатирата, е огромно събитие, което веднага влезе не само в историята на българския театър, но и в сърцата на хората, закопнели за чистия театър, който не ги манипулира, а ги просветлява.

Невъзможно е да се разкаже този спектакъл, както е на практика невъзможно и за самата актриса да разкаже самата себе си в него: тя се изпява, изтанцува, изиграва, измисля се във всяка секунда, дори мълчанието й е звучно и цветно. Защото това е тишината на малката жена, прегърнала старото си радио като грохнало, но до края си вярно куче. Антената на вехтия ВЕФ улавя честоти от бъдещето и миналото, които потичат като вече случили се или предстоящи истории, чийто сюжет е видимата част от съня на една малка актриса.

Без да е автобиографичен, този фантасмагоричен и нежен спектакъл показва Мая такава, каквато е и на сцената, и в живота: влюбчив клоун, способен да подари сърцето си на първия непознат, щедър дух, раздаващ се без остатък, суингиращо същество, успяващо да превърне и най-баналния ритъм в страхотен джемсешън, поет и мечтател, роден, за да споделя мечтите си със света.

Разбира се, мечтата на невидимия човек е винаги по-красива и съвършена от преходните материални блага на прашната действителност. Затова е така трогателна сцената, в която Мая в ролята на малката анонимна актриса се обяснява в любов на един обикновен стол. А след секунди подтичва като възхитено хлапе след сянката на невидим кавалер с бели обувки и шапка, придвижващи се сякаш сами по сцената, умело кукловодени от ръката на изключителната актриса. В такива моменти неволно си спомняме за един от най-големите учители на Мая в театъра – Юлия Огнянова, преподавала също на Теди Москов и Сашо Морфов. Именно тя е разкрила на актрисата тайната как да бъде едновременно жив човек и кукла с душа на сцената.

Как да се движи клоунадно и драматично. Как да суингира с всевъзможни вариации по една и съща тема. Как да разсмива и да разплаква едновременно.

На пръв поглед сценарият на “Едно малко радио” изглежда хаотично съшит от различни любими на Теди и Мая “парчета” от текстове на Чоран, Фелини, Платонов, Доктороу, Мастрояни, Лундквист и Мунте. Спектакълът им обаче следва своята вътрешна логика и неслучайно звучи катообяснение в любов към изкуството на киното и театъра, на живописта, към Италия и Русия.

Целта не е била просто да съберат силни фрагменти, колкото – да се хармонизират, дописвайки полифонични музикално-актьорски партитури по “нотите” на думите, изиграни блестящо от тази безкрайно различна актриса. Всевъзможните образи и състояния, през които Новоселска минава, сменяйки “станциите” в себе си на бързи обороти, прилича на абсурдна галерия от подскачащи, тихи и шумни, весели и тъжни, но интересни герои, споделящи мечтите си на десетки езици. Епизодите са развихрени в етюди, гегове и клоунади, мелодии, звуци и тишини, извиращи от духа на малкия човек, живеещ истински само във въображението си.

В крайна сметка малкото старо радио – това е самият човек, който несъвършен, но все пак вълшебен инструмент, способен чрез въображението и силата на вътрешния си свят да преобрази границите и понятията на външния. Трудно се забравя ироничната сцена, в която Мая играе членовете на въображаем съвет за опазване на въображението… Театър, кино, музика или изкуство, по-истинско от самия живот – моноспектакълът на Мая Новоселска е всичко това, взето заедно, че и повече.

Homo ludens – играещият човек