BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
февруари 2020
П В С Ч П С Н
« ян.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829  

Хайтов вдига паметник на @

Хайтов

„През 2007 г. започнах да се ровя в Манасиевата хроника и Лондонското евангелие. Трябваше да направя бойни сцени в паметник за Калоян. И се порових там, за да видя как са рисували едно време въоръжението, как са се групирали. Исках просто да се ориентирам – разказва Александър Хайтов. – Случайно намерих символа. Беше доста шокиращо, защото този дизайн го знаем от доста време. Но да го видиш в книга, написана през 1340 г., си е шокиращо. Става дума за XIV век, направо учудващо“, сподели за „Стандарт“ синът на Николай Хайтов. Скулпторът признава, че през 2007 г. вижда @ в Манасиевата летопис и я забравя.
Наскоро обаче пак му се налага да порови в старите книги. И тогава, като вижда кльомбата, си казва: „Я чакай малко!“ Започва да рови в интернет. Оказва се, че най-старите доказателства за съществуването на @ са испански от 1448 г. „Книгата, която аз гледах, е 100 г. по-стара. Значи този знак е наш“, пали се скулпторът Александър Хайтов.
За иберийците е мерна единица
„Докато при нас си е църковен знак – буква“, обяснява синът на Хайтов.
Скулпторът разконспирира маймунското „а“ на страница 62 в Манасиевата летопис. Там знакът @ е употребен именно като ръкописна буква „а“, участваща в калиграфски изписаната дума „@мин“. Надписът на горния ред е :“…и во веки веком.“ Над маймунката има картина на Парис и Хубавата Елена, преди да избягат от Европа и да тръгнат към Мала Азия. Тогава става Троянската война. Картинката няма нищо общо с текста. „Той е църковен“, отбелязва Хайтов.
Каква е историята на Манасиевата летопис? Преди седем века неизвестен монах от Търновската книжовна школа превел от гръцки на български и илюстрирал хрониката на Константин Манасий
по поръчка на цар Иван Александър
В нея са отразени редица световни събития. Вероятно преди превземането на Търновград от турците хрониката е изнесена извън България. През 1475 г. заедно с други ръкописи от сбирката на Никола Катарски, епископ на Модрос, Хърватско, хрониката попада във Ватикана. През 1481 г. летописът е описан в каталога на Бартоломей Платина. Хрониката е проучвана от Марин Дринов, после и от Богдан Филов.
Всъщност Александър Хайтов намира кльомбата във фототипното издание от 1962 г. на проф. Иван Дуйчев. „За щастие то е лично мое, не съм ходил да го търся по библиотеки“, разказва скулпторът. В своя труд „Миниатюрите на Манасиевата летопис“ Иван Дуйчев я датира 1345 г. Оригиналът на хрониката пък се пази във Ватикана под наименованието Codex vaticanus slav.II.