BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Българският бизнес инвестира в наука и образование

Григорий Вазов

– Господин Вазов, как се осъществява връзката между бизнеса и образованието в практиката?

– Има различни форми на свързване. На практика нашият университет е създаден от бизнеса, който има нужда да си подготви кадри. Големият бизнес у нас отдавна е готов да инвестира в наука и образование. Силните корпорации знаят цената на парите и искат само най-добрите студенти.

Благодарение на стажовете се изгражда още по-силна връзка студент – работодател и затова е толкова висока и успеваемостта на завършилите при нас. Затова и във ВУЗФ много държим на стажовете след 2-ри, 3-ти и 4-ти курс, и то по сключени договори със съответните корпорации, застрахователи и банки. Защото не признаваме документи от други, случайни фирми.

Работим и с НОИ, Комисията за финансов надзор, Сметната палата. Освен това обсъждаме учебните планове с тях. Представителите на големите компании също дават предложения и идеи кое е най-важно да знае студентът. Дори си позволяваме на пръв поглед нетрадиционни дисциплини като поведенчески финанси, т.е. как да се държим по време на криза в банката. Голямата грешка на държавните университети е, че не полагат достатъчно усилия в търсенето и комуникацията с бизнеса.

– Служители с какво образование търсят фирмите в момента и какви са тенденциите?

– В почти всички сектори има глад за добри и подготвени специалисти. Например не си мислете, че имаме много финансисти. В цялата финансово-кредитна система на България не повече от 20 – 30 на сто са хората със специализирано образование. Освен това в администрацията е пълно с хора без езикова и компютърна грамотност и с остарели компетенции, които не повишават квалификацията си. Но няма система за момента, която да ги замени с по-качествени кадри.

– В каква степен висшето образование в България отговаря на изискванията на бизнеса?

– Това може да го каже бизнесът и да го покаже реализацията на студентите. Преди 3 години предизвикахме дебат, че университетите не се интересуват от това как се реализират техните студенти. Това е все едно някое предприятие да нехае как и дали се пласира продукцията му – това в бизнеса е нереална ситуация. Ние следим за реализацията на възпитаниците си всяка година и държим около 90% реализация по специалността за последните 5 години.

– Какви са впечатленията ви за отношението на младите хора към образованието?

– Отношението им към образованието минава през желанието да работят хубава работа и да имат някакъв добър статус. Затова и търсят все по-практично образование. Факт е обаче и че голям брой млади хора са неориентирани. Казвал съм неведнъж, че образователният процес трябва да се промени от първи клас – това е една от причините. В момента правим с Асоциация „Родители” изследване доколко родителите в България влияят при избора на учебно заведение – резултатите ще бъдат много интересни.

– Защо образованието е най-добрата застраховка живот?

– Малцина са тези, които успяват без образование да постигнат целите си и да владеят играта. Ще цитирам по памет победителката в нашия ученически конкурс. Тя казва, че образованието е една от най-добрите застраховки срещу провал. Смятам, че е много добре казано.
Визитка
Доц. д-р Григорий Вазов е потомък на фамилия Вазови.

От 2002 г. до днес е президент и председател на Настоятелството на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ)

Бил е декан на Финансово-счетоводния факултет на УНСС

В периода 1992-1994 г. е заместник-министър в Министерството на промишлеността. През 1992 г. е заместник-министър в Министерството на индустрията и търговията. През 1991 г. – съветник на министъра на Министерството на индустрията, търговията и услугите, София Бил е член на Съвета на директорите на Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС), Москва (1991-1994 г.), и на Международната инвестиционна банка (МИБ), Москва (1991-1994 г.)