BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
февруари 2020
П В С Ч П С Н
« ян.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829  

Петър Вучков не хапва шкембе без чесън, дори да го чака Брижит Бардо

Вучков

Петър Вучков е кореняк варненец и в дома му винаги е имало риба, която е на пиедестал в трапезата на семейството му и сега. За него няма по-вкусна от черноморската риба.

Спомня си един улов, когато бил млад екскурзовод. „Видяхме чайките как падат от небето, защото те така ловят риба. Бяха усетили, че има голям пасаж. Бързо влязохме с лодка във водата и набързо хванахме 7-8 кг сафрид и 10-ина кг черномоски скумрии. Това бе през далечната 1960 г. и може би това е била последната скумрия от Черно море.“

С енциклопедичните си познания той припомня, че в Черно море има едва 17 кг риба на хектар, но за сметка на това е невероятно вкусна. За съжаление вече е изчезнала черноморската скумрия, която в учебниците има специално име на латински – скомбрус-скомбрус. Тя е с плавателен мехур и може да живее само в по-високите води. „Стана нещо и тази риба падна под своя биологичен минимум и не можеше да се размножава повече.“

Във варненския дом на Вучков готвели толкова често риба, раци, скариди, та се шегували, че майка му не е готвила само медузи.

Дори чучурината, която е с много кости, жената приготвяла изключително вкусно.

Актьорът пренесъл тези навици и в София. „За щастие живеем на последния етаж и не пречим на съседите, като печем скумрия на скарата на балкона.“ Най-много съседите да забележат, че долу кучетата са усетили миризмата и се облизват. По това комшиите познавали, че Вучкови ще имат гости и пекат риба.

Тв водещият обича да хапва всичко, което е за ядене от морската фауна. Тези дни ще готви рибена супа от сьомга. Не иска да сподели тайната й обаче, защото ще си развали имиджа в квартала, където му казват, че е майсторът на шкембето.

Петър Вучков от малък се въртял и любопитствал покрай майка си кое как се готви, но първата му самостоятелна кулинарна изява била с картофено пюре с мляко, с чисто масло и подправено с индийско орехче. Вучков обяснява, че като консистенция пюрето трябва да не е нито рядко, нито да е гъсто като кирпич.

„За гости обичаме да правим различни неща, като най-често е риба. Друго любимо ястие ни е кордон бльо“, казва той и припомня историята на ястието. Готвачът на френския крал Людовик му я приготвил толкова вкусно, че негово величество откъснал една синя панделка от перуката си и я сложил на рамото му.“ Петър разяснява, че това всъщност са начукани свински шницели, сгънати на две.

Вътре се слага плънка от кашкавал и шунка. След това се прави паста от разбито яйце с много брашно и се пържат. Отгоре се слага ситно нарязан магданоз, смесен с краве масло, нарязано на малки парчета. То се разтопява от топлината на шницелите и остава да стърчи само магданозът. „Когато се поднесе обаче, гостът усеща само аромата на масло.“

Вучков и съпругата му Вихра рядко спорят в кухнята. Той си признава, че жена му е спец на щрудела, десертите са нейна територия. Той обаче поема всички ангажименти по приготвяне на морски ястия.

Какви предизвикателства Петър Вучков иска да пребори в кухнята? „А, не казвам, че пак ще искате да ми гостувате… Аз съм българче от Варна и си падам по традиционната нашенска кухня. В същото време много уважавам китайските лозунги. Така някога казвахме на наредените за сушене суджуци по балконите, защото приличаха на йероглифи.“

Актьорът обича и еленски суджуци, които не са от еленово месо, а от свинско от Елена, защото на тамошния климат стават най-хубави. За празници винаги правят нещо интересно, но нямат твърди предпочитания. „С Вихра имаме трима сина, внучки с рождени и именни дни и почитаме всички техни и наши празници, не ги пропускаме. Не изпускаме поводи да се веселим. Затова не мога да кажа конкретно меню за гости.“

Господин „Няма време“ често води по телефона с жена си подобни разговори като: „Ей, да видиш какви хубави патладжани има на пазара, и какво вкусно кьопоолу става от тях. – А, какви са? Тънки ли са? Стават ли за чушкопека?“ Дори това е повод за празнична трапеза.

Вучков разказва притча за сътворението на любимите му добавки. „Когато бил в добро настроение и около него играели ангели, Господ създал лука и чесъна.

Обичаме тези добавки и ги използваме често, но не злоупотребява. Има ястия, които не могат без лук и си губят вкуса, а в други не върви. Няма как да хапна шкембе без чесън, дори да имам среща с Брижит Бардо. Но ще взема няколко скилидки и за нея.“

Рецептата, която предлага, е подарък от семейната им приятелка от Варна – Армен. С жена му изпаднали във възторг, когато ги почерпили с щрудела и вече го приготвят често. Интересното е, че ябълките не се настъргват, а орехите се режат.