BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
февруари 2020
П В С Ч П С Н
« ян.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829  

Евгени Онегин влиза в Армията

Онегин и Татьяна
Стайко Мурджев е завършил режисура за драматичен театър при проф. Пламен Марков през 2009 година. „Пухеният“ е дипломният му спектакъл в Сатиричния театър. „Евгени Онегин“ е седмата му постановка.
Мурджев твърди, че не той е избрал професията си, а тя него. Казва, че от дете е обсебен от театъра – за учудване на родителите му, които нямат нищо общо със сценичното изкуство. Във ВИТИЗ са го приели и актьорско майсторство. Предпочел режисурата. Дали е трудно? Трудно или не, аз друго не мога да правя, казва Мурджев. Така че нямам избор.

Александър Сергеевич Пушкин загива в дуел, прострелян от ухажора на своята съпруга Дантес. Предсмъртната му агония трае почти две денонощия. Загрижен за семейството си, поетът праща молба до царя да му прости за това, че е отишъл на дуел без разрешението му – нещо, което и преди това е правил. Царят му прощава и обещава да се погрижи за осиротялото му семейство. На 29 януари 1937 г. към 3 часа след обяд свършват мъките на великия поет. Погребан е почни нелегално. Николай I не разрешил някой да придружава поета в последния път.

На 9 май 1823 година Пушкин започва да пише романа „Евгени Онегин“. Сега аз пиша не роман, а роман в стихове, дяволска разлика, съобщава той на свой приятел. И това е първото споменаване за великото произведение. Началото е в Кишинев. На 25 септември 1830 година в Болдино поетът поставя последната точка. Общото време на работа над „Евгени Онегин“ е 7 години 4 седмици и 17 дни. Всъщност работата продължава и след това. През 1831 година той прави значителни промени. Последната известна дата на доработката е 5 окт. 1831 година. Тогава е написано писмото на Онегин до Татяна. Първото пълно издание на „Евгени Онегин“ излиза през 1833 година

Евгени Онегин се качва за първи път на българската театрална сцена. Досега прочутият пушкинов герой се е вихрил в операта, събирал е аплаузи в балетни спектакли, гледали сме го на кино, но никога не е стъпвал в храма на Мелпомена.
Събитието предстои. Премиерата е на 23 март в Театъра на Българската армия. На сцената ще са единадесет от водещите актьори на трупата. Вече три месеца те живеят в атмосферата и със страстите на Русия от началото на XIX век. Пищният бал се дирижира от младия режисьор Стайко Мурджев, убедил драматурга Юри Дачев да превърне романа на Александър Сергеевич Пушкин в пиеса.
Сложна задача ли е постановката на „Евгени Онегин“ за един театрален режисьор, при това съвсем млад? Стайко Мурджев признава, че подобен въпрос вече му е задаван няколко пъти. Той обаче не приема начина, по който е формулиран. Не става въпрос за сложно или просто. Ако текстът вълнува, ако проблемите в него са твои, ако темата ти е значима, значи, че това е спектакълът, който трябва да правиш, твърди режисьорът.
И все пак с какво една история отпреди два века може да накара един съвременен млад театрал да се захване с нея? Евгени Онегин като литературен и културен факт е в главата ми от много години, казва Мурджев. Доближава се до моята биография. В романа има полифония на темите. Не мога да откроя само една. С този текст се опитвам да направя своя лична равносметка на преживяното дотук. Ако театърът е терапия, може би сега егоистично провеждам своя терапия.
Режисьорът доверява, че значимостта на романа, фактът, че всеки, който го познава, вече има свой образ за героя, е донякъде спънка. Някои дори се плашат, но не и аз, заключава Мурджев.
В афиша за „Евгени Онегин“ на Театъра на Армията е записано- „По Александър Сергеевич Пушкин от Юри Дачев.“ Според постановчика става дума за една превъзходна пиеса на драматурга Дачев, инспирирана от гениалната творба на руския класик. Самият Мурджев някога е драматизирал „Железният светилник“, но при адаптацията на романа на Пушкин е решил да се довери на друг. Причината е не толкова липса на кураж, а преценката, че две е повече от едно. Особено когато вторият е твой съмишленик.
Предложението да напише пиеса по романа на Пушкин изненадала Юри Дачев. Поне така твърди Мурджев. После обаче той става най-важният му съавтор. Това, което Юри направи, е превъзходно, то надхвърли очакванията ми, казва режисьорът. Преди това имахме безконечни разговори. Бях си изградил някаква представа как ще изглежда текстът му, но написаното бе много по-различно от очакваното. Нива по-добро.
За Юри Дачев работата върху Пушкин не е нещо ново. Той вече е драматизирал „Дама Пика“. Неговата версия на „Евгени Онегин“ следва изцяло централната идея и сюжета на автора. Има обаче и странични линии, които в оригинала липсват. Липсва и мерената реч на велекия поет.

Причината Радоев

За да се роди „Евгени Онегин“ точно сега, и то в Театъра на Армията, има само една причина. Тя се нарича Иван Радоев. Той е главният герой в постановката. Избрах го, защото е от малкото хора, на които истински мога да разчитам, казва режисьорът. В него винаги съм намирал тиха категорична подкрепа. Мурджев и Радоев вече са се срещали и в пиесата „Откат“ на Захари Карабашлиев:
– Как реагира Иван Радоев на поканата да играе Онегин?
– По принцип той не реагира по никакъв начин. Предполагам, че вътрешно е бил изненадан и учуден, но външно си спестява емоциите. Това е предизвикателство за двамата. Заедно влизаме в битката – твърди Мурджев. – В актьорския екип са още Анастасия Ингилизова, Анастасия Лютова, Явор Бахаров, Пламена Гетова и още шестима водещи актьори. Това е най-прекрасният екип, с който съм работил, твърди режисьорът. Имаме си абсолютно доверие. Дори с малко тъга очаквам премиерата, защото след това малкото ни семейство, живеещо в смислена хармония, ще се разтури.