BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
февруари 2020
П В С Ч П С Н
« ян.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829  

По покривите на Дубровник

Дубровник
През януари 2012 г. решавам да видя невероятния далматински град Дубровник в Хърватска, за да мога да завърша впечатленията си за Източна Адриатика. Не е курортният сезон и самолетите натам са малко. Избирам полет през Франкфурт и ето че по обяд на 13 януари, петък, кацам на местното летище.
Естествено моята цел е Стария град, съхранил духа на Средновековието. Следващите дни минават в безкрайни обиколки по тесните улички. Опознах Дубровник и през деня, но и през нощта, когато сградите са красиво и тайнствено осветени. На теб, читателю, обаче ще предложа една необичайна разходка по напълно запазените крепостни стени. Оттам е видна цялата вътрешност, а усещането е на ходещия по покривите Карлсон от приказката на Астрид Линдгрен.
Днес в крепостта на Дубровник се влиза през главната порта Пиле. Първото укрепление на близкото до брега островче е издигнато от византийците през IХ в. В ХII в. отделящият го от материка тесен провлак е засипан и се получава полуостров. Започва създаването на невероятно сложна фортификационна система, продължило чак до ХVII в. В крайна сметка дължината на стените достига 1940 м. Освен главната крепост в нея се включват външните фортове Ловриенац и Ревелин, пазещи подстъпите й. Твърдината на Дубровник е защитена и с много кули, сред които са основни гигантските Минчета и Бокар, представляващи самостоятелни укрепления. Особено важното пристанище се охранява от насипания през 1484 г. изкуствен риф Каше и мощния форт Св. Йоан.
Изкачвам се на стената над портата Пиле. От птичи поглед виждам главната улица Страдун, прекосяваща града от единия до другия край. Тук някога е минавал тесният провлак, разделящ островчето от сушата. Постепенно той се затлачва с наноси и накрая дубровчани го засипват окончателно. На негово място изграждат основната търговска улица, която днес е застлана с красиви мраморни плочи.
Вдясно под мен е Големият фонтан, проектиран от майстор Онофрио делла Кава в средата на ХV в. Някога той е снабдявал с вода целия град. Насреща пък е красивата фасада на църквата „Св. Спас“ с великолепен готически прозорец във формата на роза. Любопитното за този храм е, че е поръчан от Сената в 1520 г. в благодарност към Бога за спасението от тежко земетресение. Когато през 1667 г. Дубровник е разрушен от още по-тежък трус, той е сред малкото съхранени сгради.
До „Св. Спас“ е манастирът на францисканците, чиито основи са положени през ХIV в. След голямото земетресение се е съхранил само южният портал на ранната обител. Църквата е изпълнена в бароков стил през ХVII в., а вътрешният двор (клуатра) е образец за романската архитектура на Южна Далмация. Удоволствие е да се поседне сред отрупаните с портокали дръвчета и каменните муцуни на фантастични животни, украсяващи капителите на мраморните колони. В манастира се намира и една от най-старите аптеки в Европа, създадена през 1317 г.
Тръгвам по широката бойна пътека на крепостната стена. Вдясно остават настръхналите зъбери и заплашително насочените дула на оръдията на форта Ловриенац. От вътрешната страна на зида се нижат покриви на старинни сгради, тесни улички и иначе скрити от чужди погледи вътрешни дворове на благороднически дворци. Обикалям полуострова и стигам до насочените към открито море кули, откъдето се виждат пръснати из залива райски островчета. Ето го жизненоважното пристанище, откъдето някога са тръгвали към всички краища на Средиземноморието дубровнишките кораби. Отвътре съзирам като на длан главния градски площад Лужа, намиращ се на противоположния край на Страдун.
Безспорен акцент там е катедралата „Св. Влах“, посветена на небесния покровител на Дубровник. Тя е построена през ХVII в. в бароков стил на мястото на разрушен от земетресение храм и пази мощите на светеца. От другата страна на площада е прекрасният дворец Спонца от ХVI в., където се помещавали монетният двор и митницата. Той има по-добър късмет и оцелява при труса. Със изящните си аркади и прозорци с ажурна украса Спонца е шедьовър на късноготическата архитектура. Картината на Лужа се завършва от Кметството в новоготически стил и колоната Орландо, на която четири века се развявал белият флаг на републиката.
Недалеч от централния площад е Княжеският дворец от ХV в. Той е друга запазена след земетресението сграда, въпреки че периодично е страдал от пожари и взривове на барутните погреби, пазени в него. Сега там е експониран кабинетът, откъдето избираемите князе са ръководели политиката на Дубровник. Вътре е и Градският музей с мебели и различни предмети от епохата на Средновековието.
Малко преди да се изкача на най-високата кула Минчета, минавам над покривите на манастира на доминиканците, основан още през ХIII в. Вследствие на природните бедствия той също е преустройван многократно, като днес е в стила на барока. В църквата му се пазят безценни картини на дубровнишки и венециански майстори от ХIII-ХVII в.
Слизам от крепостната стена след близо тричасовата обиколка. Усещам, че съм гладен, когато младо момиче ми пъха в ръката рекламно листче за таверната „Ренесанс“. Скоро откривам колко уютна и приятна е тя. Пробвам различни местни специалитети и се подкрепям с прочутото далматинско вино. Обстановката е наистина ренесансова и ми навява спомена за славното минало на Дубровник.

Оцелява и при югославските бомбардировки
Неочаквано средновековните стени опазват града и в началото на 90-те години на миналия век. При разпада на Югославия малочислен хърватски гарнизон три месеца героично отбранява крепостта срещу многократно превъзхождащи съюзни сили. При обстрела загиват 92 мирни жители и са повредени 563 от общо 824 старинни сгради, които днес са възстановени с подкрепата на ЮНЕСКО.

Св. Влах бди над града от хилядолетие
Покровителят на града е епископът на арменския град Севастия, мъчен и убит за вярата по времето на римския император Диоклециан. Според преданието през Х в. той се явява в съня на местния свещеник и го предупреждава за подготвяното вражеско нападение. Образът на светеца е върху монетите и знамето на града, а по стените и кулите има цели 27 негови статуи.