BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Румъния ни натиска с опасен прецедент и искане на спорна зона по границата

Румъния
\\“Съществува спорна зона на държавната граница с България по отношение на държавната граница на териториалните води на двете държави. Наистина става дума за 17 кв.км, не е много, но между европейски държави сътрудничещи си максимално в много аспекти с общи интереси в много области, не виждам защо тези неща да не бъдат решени много бързо\\“, заяви за новинарския телевизионен канал \\“Диджи24\\“ Дяконеску.

Той допълни, че тази тема съществува от много време и изтъкна, че Румъния предстои да предяви претенции. \\“Не трябва никой да се сърди, не трябва никой да се ядосва, защото това са сфери от национален интерес и за двете страни, които в даден момент трябва да бъдат решени, защото се появяват проблеми да речем с експлоатацията, с концесията\\“, каза Дяконеску и уточни, че ще бъдат проведени разговори на ниво експерти с българската страна във формат, който ще бъде одобрен на двустранно ниво.

Освен това, румънският външен министър спомена, че трябва да бъде обсъдено и положението на румънското малцинство в България.

БГНЕС припомня, че на територията на България няма румънско малцинство, за каквото говори министър Дяконеску. Неговото изказване е опасен прецедент, който ни връща в миналото, когато нашият регион беше разделен от национализма и омразата.

Основите на бъдещия българо-румънски конфликт са поставени след Берлинския конгрес /1878г./. Тогава въпреки противодействието на Букурещ Румъния получава от Великите сили Северна Добруджа, която е изконна българска територия. Този факт се осъзнава добре от румънските власти, които смятат, че това може да се превърне в основа на бъдещ конфликт. Въпреки това те бързо забравят своите протести и \\“усвояват\\“ новите територии, правилно оценявайки стратегическото и икономическо значение на придобивката.

Посятите семена на раздора дават своите плодове през Балканските войни. Още в хода на Първата балканска война /1912-1913г./ Букурещ предявява претенции към София. Румънците настояват и получават българския град Силистра. Букурещ твърди, че България е разширила своите територии в Македония, където живее куцовлашко малцинство. Като компенсация румънците получават дунавския град. Но това не задоволява техния апетит и много скоро след серията допуснати грешки от българския политически, дипломатически и военен елит се възползват, за да заграбят цяла Южна Добруджа. След неуспешната за България Първа световна война /1914-1918/ Букурещ възстановява властта си над Южна Добруджа и заграбва нови територии Молдова /населена с компактно българско, руско, украинско и гагаузко малцинства/ от несъществуващата Руската империя и Трансилвания от Унгария.

Румънското господство в Южна Добруджа продължава до 7 септември 1940 г., когато е сключена Крайовската спогодба с помощта на Германия и СССР, призната и от останалите велики сили – Италия, Великобритания и САЩ. Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа, както и да се осъществи обмен на населението от Северна Добруджа и Южна Добруджа. Така 88 000 румънски колониалисти, заселени от румънските власти след края на Втората балканска война през 1913 г., са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 65 000 българи от северната част емигрират в родината.

Въпреки че Крайовската спогодба трябва да сложи окончателен край на взаимните претенции между двете страни, през години преди всичко в редиците на румънските националисти е повдиган въпроса за \\“румънска Добруджа\\“, но те никога не са имали подкрепа на официално ниво.

Териториалният проблем на север от Дунава се повдига след краха на комунистическата система /1989/ и разпадането на Съветския Съюз в края на 1991 г. Той се концентрира преди всичко в бившата съветска република Молдова /където както вече заявихме живее компактно българско малцинство и близко до него гагаузко/ и териториалния спор с Украйна за водите в Черно море. През последните години напрежението там расте. То е свързано с опитите на Букурещ да се утвърди в Молдова, изтласквайки всички останали заинтересовани страни.

Нов акцент в споровете е откриването на петрол и природен газ в черноморския шелф. Наистина тук става дума за зона, която Румъния получи от Украйна след решение на Международния съд в Хага. Тепърва ще се установи дали откритите въглеводороди са достатъчни за рентабилна експлоатация. Според експерти, периметърът с размер около 9700 кв. км, даден на Букурещ от съда, крие близо 100 милиарда куб.метра газ и 10 милиона тона петрол. За момента не може да се говори със сигурност какви предполагаеми залежи от въглеводороди може да крие българската част от шелфа.