BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Панайот Волов направил първия курс за фехтовка

Запалил го унгарец. В началото революционерът тренирал с бастун вкъщи.Две луди глави и едно театро са причината фехтовката да стъпи на българска земя.

Дьорд Силаги и Панайот Волов – унгарски и български революционери, се захващат да направят възможно най-реалистичен образа на хан Крум в постановката “Възцаряването на Крума Страшний” от Добри Войников. Нейната премиера е по Коледа през 1873 г. в Шумен.

За да бъде добра ролята, която изпълнява, Панайот Волов взема няколко урока по фехтовка от Силаги. После се запалва, работи усърдно и сам, а след това предава наученото на свои връстници. Затова се смята, че тогава за първи път в България се заражда фехтовката, а Волов е първият българин треньор.

Уредникът на къщата-музей “Панайот Волов” в Шумен – Милена Георгиева, е открила писмени доказателства за този факт. Тя ги огласи по повод 85-ия юбилей от създаването на Българската федерация по фехтовка.

Изследванията са правени във връзка със създаването на клуб по фехтовка в Шумен в края на 2011 г. Той носи името на Волов и звезди в него са сестрите Моника и Таня Вълчеви – многократни шампионки на България за всички възрастови групи на рапира.

“Близо 10 г. се занимавам с проучване на отношенията между Волов и унгареца Дьорд Силаги, който бил наричан от шуменци Жорж. От откритите данни в писма и мемоари, при съпоставка на фактите съвсем спонтанно се прави заключението, че фехтовката в България е тръгнала от Шумен”, казва Милена Георгиева.

Тя прави уговорка, че не може да се говори за организирано преподаване, каквото сега има, но все пак има явни наченки. “Защото вече обучен, Волов е занимавал с този спорт и е обучавал в бойни умения и свои съратници – революционерите в Шуменския и други комитети. За това има писмени документи”, обяснява Георгиева.

При репетициите на “Възцаряването на Крума Страшний” сформираната театрална трупа при читалището се амбицира и поставя много от драматургичните текстове на Войников, Васил Друмев, Илия Р. Блъсков. Фаворит на публиката е “Криворазбраната цивилизация”, но историческите пиеси също се харесват и влизат трайно в репертоара на трупата.

Режисьорът на “Възцаряването на Крума Страшний” – Силаги, преподава и първите уроци по фехтовка на Волов, който е натоварен с главната роля и трябва да е добре подготвен за бойните сцени. Премиерата на 26 декември 1873 г. предизвиква огромен успех. Всички погледи са вперени във фигурата на страшния Крум.

“Неговият образ, въплътен от Панайот Волов, се възправя горд и внушителен и заживява в сърцата на зрителите с представата за могъществото на българската държава”, пресъздава театралния триумф историчката.

Безспорна заслуга за успеха има Жорж Силаги. Той е роден през 1833 г. Завършва фармация в Будапещенския университет. Още 28-годишен се впуска в няколко сериозни битки.

Първата е Полското въстание от 1861 до 1863 г. Веднага след това се включва активно и в Гражданската война в Северна Америка, за което получава благодарствено писмо от бъдещия президент на САЩ Линкълн. После участва в италианското освободително движение при Джузепе Гарибалди.

От 1869 г. е военен аптекар в турската армия. С нея стига до Видин, но малко по-късно става частно практикуващ фармацевт в Шумен – до началото на 1875 г. По това време среща съпругата си Павлина. Женят се в Шумен, където им се раждат две деца – Атила и Борис. По-късно се местят да живеят в родния град на Павлина – Русе. Там Силаги почива през 1921 г.

Според историческите сведения дружбата му с Панайот Волов е от 1873 г. Плод вероятно на сходните им интереси в областта на фармацията и народната медицина и най-вече в революционните възгледи и дела.

По това време Волов се е завърнал в родния град след 6-годишно учение в Русия и е назначен за учител и директор на Мъжкото класно училище. Преподава естествени науки, което често го води за “химикали” в аптеката на Жорж Силаги.

Георгиева черпи данни за дейността на унгареца в Шумен от документи в архива на къщата музей “Панайот Волов”, в Регионалния исторически музей и Държавния архив в Русе. Наскоро негови наследници са предали в архива много документи, които дават ценни сведения на изследователите.

След постановката за хан Крум според съвременниците си Волов така се е запалил по модерното за времето си занимание на младежта – фехтовката, че започнал да тренира усърдно. Предполага се, че за това го подтикват романите на Дюма, които шуменецът чете в оригинал.

Вероятно обучението му като кадет във Военно младежко училище в Русия и пристрастието му към Пушкин също го подтикват към този спорт.

“В разказите си пред писателя Стилиян Чилингиров сестрата на Волов – Вичка, споделя, че всяка свободна минута Волов е използвал да тренира вкъщи фехтовка с бастуна си. Скоро всички забелязали, че младият учител става по-висок, строен, а някои съвременници го описват дори като “по-сербез”. За Волов наученото от унгареца не е било самоцел или съпреживяване на емоцията от романите.

Той го цени, развива и прилага, за да обучава своите ученици и съратниците си от Шуменския революционен комитет“, посочва Георгиева.

Волов става председател на комитета през 1873 г. „Вероятно той е бил запленен от боя и качествата на сабята, защото на знамето на Шуменския революционен комитет разпоредил да бъдат извезани “две кръстосани саби”. Само на шуменското знаме е така”, допуска историчката.

Според мемоари Волов често води в околностите на Шумен – край днешните квартали Макак и Дивдядово, свои съратници и там се занимават с бойна фехтовка. Тъй като невинаги и не всички шуменци имат саби, младият революционер ги обучавал с дървени шашки

За това пък разказва революционерът Иван Найденов Хасъмски от Троянския край. “Тук дохожда и Панайот Волов, който в стаята на Хаджи Макария учи младежите няколко вечери как да се бият с коси и дървени шашки”, отбелязва той.

Това обучение в Троянския манастир било необходимо за подготовка на въстанието, насрочено за ранната есен на 1875 г. По-късно, вече като главен апостол на Четвърти революционен Пловдивски окръг по време на Априлското въстание от 1876 г., шуменецът обучава своите четници в бой с хладно оръжие, като безспорно наученото от фехтовалното изкуство му е било от голяма полза.

“Шумен е бил много буден град. Много чужденци са го предпочитали, живели са тук и са давали тласък на икономиката, образованието, културата. Известно е, че в Шумен се зараждат 26 т.нар. начала, т.е. нещо за пръв път се случва тук. Главните, разбира се, са 10-12. Но към цялата група можем вече да прибавим и фехтовката”, убедена е Милена Георгиева.

Тя продължава с работата си – предстои й проучване за съдбата на учениците на Волов във връзка с предстоящо снимане на филм и се надява да се натъкне на още интересни факти.