BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Преди Младен Исаев Людмила има любов с поета Иван Пейчев

Людмила Исаева е автор на десетина стихосбирки и дългогодишен редактор в издателство „Български писател“. Съпруга е на поета Младен Исаев, герой на Народна република България и два пъти герой на социалистическия труд.

Неговата фамилия носи както предимства, така и проблеми на Людмила. Цял живот тя се бори с мълвата, че той я протежира и дори пише някои от стихотворенията й.

В предишната част ви разказах за тежкото детство на Людмила, за опита на втория й баща да я изнасили, за запознанството й с Младен Исаев. Както и за избора на тавана в жилището й, където тя се самоубива с коктейл от хапчета и коняк.

Младен Исаев и Людмила се запознават, когато той е секретар на СБП и много авторитетна фигура в писателското съсловие.

Роден е на 7 юни 1907 г. в берковското село Балювица. Учи в Механотехническо училище в София, но през 1922 г. е изключен заради участие в стачка. Едва 16-годишен се включва в Септемврийското въстания през 1923 г. След поражението му работи по прехвърлянето на въстаници в Югославия. През 1926 г. каналът е разкрит и той също емигрира в западната ни съседка.

Завръща се след политическа амнистия. Първата му стихосбирка „Пожари“ излиза през 1932 г. Заради леви убеждения е осъден и лежи в затворите на София и Стара Загора.

В една килия е с Никола Вапцаров и Антон Иванов по време на процеса срещу ЦК на БРП през 1942 г. Оправдан е поради липса на доказателства. Той изнася от затвора тетрадката „Сампа“ и кожения тефтер на Вапцаров, където поетът е записал двете си предсмъртни стихотворения „Прощално“ и „Борбата е безмилостно жестока“.

През 1942-1943 г. Исаев е въдворен в концлагерите „Гонда вода“, „Кръсто поле“ и „Свети Кирик“. Въпреки преследванията от властта успява да издаде стихосбирките „Жертва“ (1934), „Ведрина“ (1936), „Тревожна планета“ (1938), „Човешка песен“ (1941).

По това време написва стихотворението “Шумете дебри и балкани”, което след 1944 г. става една от най-масовите песни в страната.

Участва във втората фаза на Втората световна война като военен писател и стига до Унгария и Австрия. Впечатленията си оттам описва в стихосбирката „Война“, която излиза през 1945 г.

Запознанството между Младен Исаев и Людмила става случайно и „по погрешка“, но е от онези неслучайни случайности, предопределени от съдбата. Младата поетеса носи стихотворения на Никола Фурнаджиев, но обърква стаите и влиза при Исаев.

Явно любовта пламва от пръв поглед. Тя се превръща в епистоларна, когато Людмила е бригадирка в Димитровград. Дъщерята Валентина Исаева-Михайлова още пази писмата между тях – романтични, мили, изпълнени с много нежност и любовни думи.

Двамата сключват брак на 31 октомври 1952 г.

В брой 42 на в. „Литературен форум“ от октомври 1992 г. е публикуван текст на Виолета Молнова „Гласът на тръните“. Той е оформен като „Писмо до Павлина от август 1986 г.“. Павлина е дъщеря на Павел Вежинов, а Молнова – неговата първа съпруга. В това „писмо“ 26-годишната Людмила е описана така: „Беше височка, тънка, кестенявата коса се виеше по плещите на едри къдри, а не челото бе силно опъната назад с една стегната превръзка“.

Словесен портрет на Исаева ни е оставила и литературната критичка Нина Андонова: „Видях една на рядкост мила, красива и очарователна дамас изтънчено аристократично държание.“

Да чуем и един мъж – Матей Шопкин, който описва първото си гостуване в дома на Исаеви: „Седнахме край една масичка в огромния хол. И тогава се появи тя – Людмила Исаева!Стройна. Красива. Загадъчна…” А Младен Исаев в стихотворението си „Посвещение“ пише:

Стои на върха вечерта

сама като сребърен облак…

За мене си ти красота

и младост, и слънце, и обич.

Като съвсем млада Людмила има силна любов с поета Иван Пейчев. Но бързо се разочарова от неговия бохемски характер, пропиляното му време в компании и здрави запои и го напуска. Като спомен остава само стихосбирка с посвещение от него. Пеньо Пенев – и той бохема и здрав пияч, пък много харесвал Евгения – по-малката сестра на Людмила.

В писателските среди и досега се разказва един случай между Иван Пейчев и Ангел Тодоров – също пролетарски поет, приятел и земляк от Северозапада на Младен Исаев. Пейчев пие в компания в ресторанта на СБП. Влиза Ангел Тодоров и добродушно му казва: „Иване, не пий! Не пий, а пиши!“ Пейчев бавно се изправя, слага ръка на рамото му и отвръща: „Бай Ангеле, не пиши! Не пиши, а пий…“

Като стана дума за пиене, да ви разкажа още една история, свързана с Пеньо Пенев, Усин Керим и Младен Исаев, когото много млади поети възприемат като народен човек.

На един 7 юни двамата отиват в Сюза на българските писатели, за да търсят някакви пари. Портиера бай Иван, техния вечен кредитор, го няма, но срещат Георги Караславов. Казват му, че Младен Исаев има рожден ден, искат да отидат да го поздравят, защото е голям поет, обаче нямат пари.

„Ако ви дам пет лева, ще купите бутилка ракия и няма да идете да поздравите Младен. Затова на ви 1 лев, купете му букет китки, той ще ви почерпи, щом толкова не можете без ракия“, казва Караславов.

Усин Керим описва гостуването: „Като човек бай Младен беше добряк, пък и Людмила беше наша приятелка. Пристигнахме, Людмила ни покани, извади бутилка ракия и мезе. Младен го нямаше, бил на среща с кварталната ОФ организация. Приключвахме с бутилката, когато той се прибра. Много се зарадва, само дето не се разплака, като му зачетохме стихотворението, посветено на него, и рече на Людмила да донесе друга бутилка…”

„Мама беше много ревнива към татко – разказва дъщерята Валентина. – Но и той й даваше основание за това, отсъстваше често от дома, беше харесван от жените, падаше си по любовни авантюри, обичаше да се събира с приятели, да си пийват…“ В компанията са Павел Вежинов, Андрей Гуляшки, Людмил Стоянов и съпругата му Мария Грубешлиева, Камен Калчев. Все хора на живота и на удоволствията.

Младен Исаев обаче също ревнува младата си красива съпруга. Макар че тя води по-затворен живот, предпочита да си стои вкъщи. В един момент тръгва слух, че има нежна връзка с литературния критик Симеон Султанов. Но си остава само като слух.

Най-голямо напрежение в семейство Исаеви създава извънбрачната дъщеря на Младен Дениза. Тя е плод на кратката любовна авантюра на поета с Елена Всеволодова Чуйкова от Карлово през 1949 г. Дениза се ражда през 1950 г., тоест Людмила и Младен Исаев вече живеят заедно, макар и още без официален брак.

Следващия път – Повече от 20 години Людмила Исаева живее с тежка болест