BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

СУ ще съхранява най-добрите образци на православната средновековна литература

Лицевой свод

В централното фоайе на Университетската библиотека ще бъде представено дарение от руския благотворителен фонд „Общество любителей древней письменности” – „Лицевой летописный свод Ивана Грозного“. Това съобщиха от Рекламно-информационния център на СУ „Св. Климент Охридски“. Събитието е с начален час 10:00 ч.

„Общество Любителей Древней Письменности”е създадено през 1877 г. в епохата на либералните реформи на император Александър ІІ по инициатива на княз Павел Вяземски и граф Сергей Шереметиев, която е подкрепена от редица държавни дейци, общественици, учени и предприемачи. През 1932 г. Обществото е принудено да преустанови своята дейност.

Идеята за възраждане на традициите му възниква в началото на ХХІ в. в научноизследователския ръкописен отдел на Руската държавна библиотека.

През 2008 г. е основан Благотворителен фонд „Общество Любителей Древней Письменности” с основна задача – образование и възпитание на младото поколение чрез популяризиране на най-добрите образци на средновековната православна литература.

За тази цел Фондът започва да публикува и разпространява факсимилни издания на илюстриране (лицеви) славянски и византийски ръкописи. Такива са и изложените в експозицията дарени 10 тома на „Лицевой летописный свод” (Учебник жизни для царских детей) и „Елисаветградско евенгелия”.

Шедьовърът на руската средновековна писмена култура „Лицевой летописный свод”е книжовен паметник от световно значение.

Не случайно той е наречен Цар-книга, подобно на Цар-камбана и Цар-топ. Създаден е през втората половина на ХVІ в., най-вероятно в периода 1568-1576 г., по заповед на цар Иван ІV Грозни в един единствен екземпляр за целите на обучението на неговите деца. Обхваща 9745 ръкописни листа и над 17 500 многоцветни миниатюри, т.е. изображенията заемат две-трети от цялото съдържание.

В това грандиозно по обем и обхват летописно произведение са представени събития от библейската, древноюдейската и старогръцката история, повествования за Троянската война и Александър Македонски, историята на Римската и Византийската империя до ХV в. и историята на Русия от 1114 до 1567 г. Руската история е разгледана в тясна връзка със световната, като са отразени моменти от историята на балканските народи (българи, гърци, сърби).

По времето на цар Иван Грозни ръкописът се съхранява в Кремъл, а след това листата му са разпръснати между отделни колекционери. На по-късен етап те са обединени и подвързани в 10 тома, които през ХVІІ-ХІХ в. се намират в различни колекции, сред които тези на император Петър І Велики, патриарх Никон, князете Голици и др.

Днес оригиналният екземпляр на „Лицевой летописный свод” се съхранява на три места – в Държавния исторически музей (Москва), в библиотеката на Руската академия на науките и в Руската национална библиотека (Санкт-Петербург).

„Елисаветградското евангелие”е един от най-забележителните руски лицеви пергаментни ръкописи. Времето на неговото създаване е спорно. Първоначално се счита, че то е създадено в началото на ХVІІ в. в книжовната школа на молдовския митрополит Анастасий Кримкович.

Понастоящем, благодарение на лингвистичен и палеографски анализ на българската изследователка Мария Спасова, времето на неговото написване се отнася към границата между ХV и ХVІ в. Евангелието се явява препис на знаменитото „Лондонско четириевангелие” от 1356 г., създадено в България по поръчка на цар Иван Александър, което на свой ред е заето от византийско лицево Тетраевангелие от ХІ в.

Ранната история на „Елисаветградското евангелие” е неизвестна. Ръкописът е открит едва през 1880 г. в Елесаветград, Херсонска губерния, откъдето получава и името си. Първото му научно описание е направено от Н. В. Покровски – руски историк и изкуствовед, професор в Петербургската духовна академия и директор на Археологичния институт.

След това Евангелието е върнато в Елисаветград откъдето след 20-те години на ХХ в. следите му се губят. Ръкописът е повторно преоткрит едва през 1963 г. от М. Щепкина във фонд на Руската държавна библиотека, в който според библиотечния регистър постъпва през 1940 г., дарен от частно лице.

Благодарение на своите уникални художествени особености Елисаветградското евангелие заема достойно място в световна книжовна култура. То става христоматиен пример и се споменава във всички изследвания, посветени на средновековната евангелска миниатюра.

@ появился впервые в России по приказу Ивана Грозного