BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Январь 2018
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Дек    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Любомир Левчев: От политика се отказах, но не си хвърлих партийния билет

Левчев

С Любомир Левчев разговаря Пенчо Ковачев. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1348959

— Любо, според Светото писание седем е съвършеното число, което управлява времето и пространството. В Египет числото седем е символ на вечния живот, числото на бог Озирис. Езотериката пък твърди, че седем е космическо число. Вчера, на 27 април, ти навърши 77 г. Как се чувстваш в компанията на тия три седмици?

— На «24 часа» му отива да бъде такъв специалист по нумерология. Аз, макар да съм носител на Световната награда за мистична поезия «Фернандо Риело», нямам тази компетентност, поради което седмиците никога не са ми тежали.

— Наскоро изненада с присъствието си на първата сбирка на бъдещата партия ГОРД. Защо беше на нея?

— Ако не съм на разпит, ще отговоря: защото бях поканен като гост (не като основател) от приятели, които ценя.

— Да не би отново да се връщаш в политиката?

— Повече от двайсет години отговарям на този въпрос. Мислиш ли, че толкова лесно се отказвам от думите си? Приятелите, за които ти говоря, знаят, че съм напуснал безвъзвратно практическата политика. Но никога не съм си хвърлял партийния билет на БСП. От политиката мога да се откажа, от думите си — не.

— Какво мислиш за българската политика днес?

— Прилича ми на кораб, чиято мачта е счупена, платната са скъсани, компасът е откраднат, но на хоризонта се надигат тъмни облаци и падат мълнии. Кризата е действителност и алиби.

— Кое културно събитие напоследък те впечатли най-много?

— Въпросът не е уместен за човек, който гледа събитията от болници. Пък и аз съм художествен критик и не се ориентирам по събитията.

— По-голямата част от академичната общност се възпротиви статуята на Радой Ралин да бъде поставена близо до СУ «Св. Климент Охридски». Кои творци от близкото минало заслужават място близо до най-старото ни висше учебно завадение?

— Вероятно ще му бъде по-добре в градината около Националната галерия. Там вече го чакат неговите приятели Вапцаров и Радичков.

— Гледаш ли български сериали? Какво е мнението ти за тях?

— За българските сериали напоследък се говори, че възраждат нашия екран. Познавам талантливи хора, които се занимават с този жанр. Пък и ти си изкушен в него.
Но, за съжаление, на мен ми остава много малко време за телевизия. Имам повече предразсъдъци, отколкото впечатления. Разбира се, има чудесни сериали. Но, ако станат страст, сериалите подчиняват човека. Превръщат го в абонат. Правят го сериен
човек. Страхувам се от всички виртуални заместители на собствения ти живот.

— Притеснява ли те фактът, че младите поколения са повече в интернет и по-малко с книги? И още по-малко с книги с поезия?

— Не зная дали това твърдение е напълно вярно. Нужен е сериозен анализ на сигурни факти.

— Започнаха да излизат все повече мемоари и спомени — тях четеш ли ги и как ги оценяваш?

— Младата литература допълва или коригира «официалните становища» и дори документите. Когато една епоха си отива, а другата се бави да дойде, мемоарната литература избуява. Тя дори е нещо като предвестник на промените. Така че, пишете и четете спомени.

— Ще ти задам въпроса, който преди време зададох на Павел Писарев по повод неговата книга със спомени «Подир изгубеното време». Как да разбираме, че даден автор разказва истината в мемоарите си?

— Казано е — с разума на сърцето.

— Кого от най-близките си приятели, които не са между нас, сънуваш най-често? И какво им казваш?

— Това е квалифицирана информация.

— Любо, при толкова много интервюта с теб, има ли въпрос, който още не ти е зададен, а на теб много ти се иска да му отговориш?

— Прекалено много са наистина. Но имам принцип да отговарям само когато ме питат. Имам чувството, че не е останал незададен въпрос.

— С какво ще зарадваш многобройните си читатели и почитатели?

— Както винаги, имам чувството, че пиша последните си редове. На читателите си мога само да благодаря.

ВИЗИТКА
Роден е на 27 април 1935 г. в Троян
Завършва гимназия в София и «Библиография и библиотекознание» в СУ
Първата му стихосбирка «Звездите са мои» излиза през 1957 г.
Издал е повече от 30 книги с поезия. Повечето от тях са преведени и издадени в 34 страни
Председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1989 г.
Носител е на много български и международни награди
Съпругата му Дора Бонева и дъщерята Марта са художнички. Синът Владимир е поет, преподава в Американския университет в Благоевград