BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

ТРЯБВА ЛИ НИ ЗАКОН ЗА ЕЗИКА?

Хора

Както стана ясно, и двата законопроекта за опазване на българския език бяха отхвърлени от парламента. Независимо че материята е уредена в близо сто нормативни документа, вносителите Любен Корнезов от Коалиция за България и Огнян Стоичков от „Атака” се мотивираха с необходимостта от такъв закон, тъй като в Конституцията било предвидено съществуването му. Законопроектите предвиждаха и санкции за нарушителите на закона.

Досега бяха внасяни 12 законопроекта, но нито един не беше влизал в пленарна зала. Идеята винаги е била да се повиши грамотността на българина. Преобладаващо обаче е мнението, че специална комисия или съвет за развитието на българския език, каквито бяха предвидени и в двата законопроекта, да регистрират езикови норми противоречи на логиката на естественото развитие на езика. А опростачването на езика не се спира със закони.
Станахме небрежни към словото

Владко
Проф. Владко Мурдаров

Многократно през последните години всеки път, когато се появява проект за закон за езика, езиковедите повтарят, че езикът се развива по свои собствени закони, той не може да понесе намеса отвън, още по-малко административна. И поради тази причина всякакъв опит да бъде формулиран закон за българския език е обречен на неуспех.

Липсата на езикова култура у мнозинството от българите, която се поставя като теза, за да се предлага закон за езика, е друга, съвършено различна тема. Оправянето на езиковата култура на съвременния българин в никакъв случай не може да бъде постигнато чрез някакъв закон. Мога да кажа, че повече от 60 години Институтът за български език към БАН е натоварен да следи как се развива езикът,

ДА ВНАСЯ ВСЯКАКВИ ПРОМЕНИ
на правописа и граматиката. Всичко това намира отражение в учебниците и в училище наистина се съобразяват с всички препоръки, които се дават. Лошото е, обаче, че когато човек излезе от училище, като че ли забравя онова, което някога е учил, и започва да говори по един съвършено некнижовен начин. Тази небрежност, която проявяваме и в изговора, и при построяването на фразите си, все повече се увеличава. И затова вина носят всички. Преди всичко, разбира се, публичните личности, защото тяхната реч в никакъв случай не може да служи за образец.

Искам да кажа и още нещо. Специално разгледах гласуването при отхвърлянето на двата проектозакона. И ми направи впечатление, че онези, които категорично гласуват „против”, са много малко. Наистина в сайта на Народното събрание пише и срещу двата проектозакона, че те са отхвърлени, но и по двата проектозакона има по 78 души „въздържали се”. Не е ясно дали този човек изобщо е против закона за езика, дали този човек не одобрява варианта, който му е предложен, дали човекът се е повлиял от факта, че и двата проектозакона са внесени от опозицията, дали се влияе от това, че както се оказа и в двата проектозакона е имало повече от 20 грешки – всичко това са въпроси, за които за съжаление не получаваме отговор. Наистина добре е, че законопроектите са отхвърлени. Въпросът е в друго. Наистина тепърва трябва да си говорим по какъв начин трябва да се повишава езиковата култура на българина, да говорим за неговата грамотност, защото това са теми, които наистина заслужават внимание. Още повече че обикновено българина го обвиняват, че е неграмотен, и то младия българин, което не отговаря напълно на истината. За да помогнем да се

ПОВИШАВА ГРАМОТНОСТТА
медиите играят и ще играят много голяма роля. За пример ще посоча в. “Монитор”, в който започнахме една рубрика, в която разговаряме за онези явления, които особено смущават при употребата на българския език. Може би такава рубрика трябва да има и в други вестници и в други медии. По този начин трябва да се обръща внимание и да се опитваме да повишаваме езиковата култура.

Дискусия по тези теми е необходима. Проектозаконите са отхвърлени. Но нищо не ни пречи в обществото да започне една голяма дискусия за езика. Защото преди ден имах участие в програма „Христо Ботев”, където обяснявах какво е съдържанието на новия правописен речник, който до дни ще излезе на пазара. Много хора се обадиха и обръщаха внимание тъкмо на това, не на конкретна дума, а всички те се вълнуват от това, че така небрежно се отнасяме към речта си, че това наистина вече смущава хората. Андрей Пантев говори за

ОПРОСТАЧВАНЕТО НА ЕЗИКА
За това опростачване аз започнах да говоря още преди много години, когато съществуваше радио „Свобода Европа”, защото това е наистина ужасяващо. Много разчитаме на учителите, защото на публичните личности много не може да се разчита. Те, опиянени от своята позиция, не обръщат внимание на речта си. Защото българската реч започна да не звучи като българска. Това, че законът не е приет, е сигнал, че е нужна голяма дискусия за състоянието на езика, в която да се включат колкото е възможно повече хора.
Нужни са железни правила

Кина

Кина Къдрева, писател

Тезата, че с приемането на закон за българския език се нарушава свободата на словото, е несъстоятелна. Може ли да се нарече Свобода налагането на модела на езиковата занемара и подмяната на литературния български език с неграмотност?

Наясно ли сме с понятието СВОБОДА и че няма свобода въобще. В това число и свобода на словото. Че свободата “въобще” е фикция. Че свободата е свободен или несвободен избор за служене на една определена цел.

Че свободата е отговорност и израз на отговорността за определена цел. Че свободата не е безотговорна слободия на всеразрешеността. Че когато говорим и пледираме за

СВОБОДА НА СЛОВОТО
трябва да си даваме сметка, че словото е преди всичко оръжие.

Трябва да осъзнаем, че закон за българския език защитава националния ни суверенитет и дава простор за развитието на националната ни култура. Той е защита на свободата на българския език, на българското слово и българската азбучна система по посока на съхранението, развитието и растежа на българския народ.

Случайност и само плод на

НАХЛУЛОТО БЕЗКУЛТУРИЕ
ли е допускането и развихрянето на агресията към българския език и модата за масовото му замърсяване, за стесняването на речниковия му фонд и на подмяната на български думи с чуждици?

Момент само на “Криворазбраната цивилизация” ли е отрицателството, пренебрежението и стремежът за чуждоезичната му подмяна? Случайност ли е внушената отвън и подетата на твърде високо равнище у нас идея за подмяна дори на азбуката ни – идея, която тихомълком завоюва реални пространства през съвременните комуникативни средства?

Не! Не е случайност!

Борбата между езиците е борба за доминиране, а борбата за собствения език и слово е борба за съхранение и развитие. Защото знайно е още от древността, че загуби ли се един език, загуби ли един народ словесната си самобитност и словесното си богатство, той бива погълнат от другоезичието на другословесността и изчезва.

Така че пренебрежението и подценяването на езика е пътят към ликвидирането на един народ. Затова да държим на българския си език, на неговата чистота и качество, значи да държим на себе си като народ. Възниква обвинението, че законът за българския език е политика. Всичко е политика!

И словото е политика!

И е

оръжие в политиката
Не като идеологема. Това винаги го е стеснявало. Не като конюнктура. Това винаги го е принизявало и изкривявало. А като дух на един народ. Но само ако езикът го има, ако не е подменен и занемарен и ако словото е възраснало като сила. Сила, която като огъня се нуждае да бъде подклаждана, за да не угасне и да не се превърне в пепелище, издухано от вятъра.

В това е мерилото за мъдростта на всяка отговорна за народа си политика. При добра политика не се стига до занемара на езика и до инвазия на чуждоезичие, а до неговото разширяване и обогатяване в един процес на духовен растеж, изявен в силна национална литература.