BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Вярата ни прави братя

Патриарх

– Ваше Светейшество, как бихте оценили днешното състояние на отношенията между Руската и Българската православна църква?

– Първо бих искал да изразя голямата си радост от предстоящата визита. Нашите две църкви са братски църкви, с много тесни исторически, културни и духовни връзки, които, разбира се, датират от миналото. Достатъчно е да кажем дори само, че решението на Александър Втори да започне Освободителната война до голяма степен е преопределено от позицията на Руската църква. Нашите войници отиват на Балканите, за да освободят своите единоверни братя. Думата „единоверни“ е на първо място. Това е проява на духовна солидарност към хора, които са обединени в Православната църква. И разбира се, в по-късен период, след Освобождението на България, православните руснаци остават тясно свързани със своите български братя и сестри, и както знаете , с всички сили се опитват да възстановят църковния живот, като включим и такива важни сфери на живота като например признаването на независимостта на Българската православна църква.

Но ако говорим за съвсем далечни времена, ние съхраняваме в паметта си този духовен, интелектуален принос, който имат българите, православните българи, за християнизацията на Русия. Дори само тези изброени факти свидетелстват за това, че отношенията между нашите две църкви са изключително специални. И в сложното следвоенно време винаги сме били заедно, поддържали сме се едни други, обменяли сме делегации и всичко това продължава. Ние редовно се срещаме с пратеници на Българската църква, наши представители отиват в България, между нас има обмен на студенти, заедно размишляваме по темите за православното единство, за многото предизвикателства, пред които е изправен православният свят. БПЦ е много близка до сърцето ни. Близка е до всеки православен руски гражданин.

– Вие избрахте България да бъде едно от първите места, които да посетите. Какви са очакванията от вашите срещи в нашата столица и в Пловдив?

– Очакванията ми са от най-приятните. Заминавам за България – страна, в която живее близък за нас народ. Говорих вече за историческите връзки. Радвам се на предстоящата среща с патриарх Максим, когото познавам от детството ми. Негово светейшество Максим, който беше току-що ръкоположен, е идвал в тогавашния Съветски съюз. Той съпровождаше патриарх Кирил и беше в Ленинград, сегашния Санкт Петербург, където аз съм роден и моят баща тогава придружаваше българската делегация. И аз, като момче, бях заедно с баща си. Прекрасно помня литургията, която отслужи тогава младият, енергичен и красив епископ Максим… Помня общуването ни, въпреки че бях дете. И именно това прави посещението в България много специално лично за мен и придава на моята визита особено и оптимистично звучене. Много се радвам за предстоящите срещи, а също и за срещите с близки за мен хора – представители на духовенството, богослови. Дай Боже, това мирно посещение в България да съдейства за по-нататъшното укрепване на нашите братски връзки.

– В по-новите времена се случва така, че между нашите държави, между политиците, се получават паузи, неразбиране, които в определени случаи са продиктувани и от чужди влияния. Смятате ли, че двете братски православни църкви биха могли да станат мост за разбирателството между нашите две страни?

– Аз съм убеден в това, че нито един политик, ако всичко е наред с неговата логика и историческа памет, не може да игнорира факта, че ние сме народи от една вяра, че имаме общи страници от героичната ни история, които не могат да бъдат зачеркнати или забравени. Дълбоко съм убеден в това, че те трябва да бъдат използвани. Тази наша общност, откритост един към друг, тази симпатия, която е толкова дълбоко в душите на руснаци и българи. Всичко това трябва да се разкрива, за да можем наистина да надграждаме новите отношения на здрав исторически фундамент. Дълбоко съм убеден, че така ще се случи!

Политиката се развива на принципа на действието и реакцията на действието. През ХХ век имаше много събития, за които после хората си спомняха с не особено добри чувства.

И може би затова има, не бих искал да кажа думата „охлаждане“ на отношенията, а по-скоро спад в активността. Всичко това до голяма степен е резултат от именно тази реакция под влиянието на последните десетилетия на ХХ век. Не е нужно обаче твърде дълго това да бъде комплекс и да задържаме тази реакция.

Трябва да вървим напред, а напред можем да вървим отново с голямо въодушевление, като помним всичко онова, за което говорих – нашата забележителна история, белязана и от героизъм, и от духовен подвиг, и от взаимна любов и симпатия.

– В средата на миналия век имуществото, с което Руската православна църква е разполагала в България, е било предоставено от нея на БПЦ. В навечерието на посещението на патриарх Кирил в някои български медии се появиха твърдения, че той идва у нас с намерението да постави въпроса за връщането на това имущество и за автономността на руската църква в България. Дали това е така?

– Моята визита е мирна визита. А ако в резултат на такава визита възникне църковно разделение в България, то това не е братска, мирна визита. Аз съм изненадан защо в навечерието на моето идване в България се появяват такива мисли у хората и даже такива изказвания. Това, което се е случило през 1952 г., когато Руската православна църква е предала няколко манастира и няколко храма на Българската православна църква, е било жест на добра воля. Било е подарък. Това не е търговска сделка, която може да бъде преразгледана! Това е подарък! А подаръците взимат ли се обратно? Особено между братя?! Никога! Никакви подобни мисли, които дори да напомнят това, за което вие ме питате, не са се появявали у никого в Русия. И се надявам, че няма да се появят. А като знак за историческото присъствие на Руската църква на територията на България ние имаме храм в центъра на София, който освен че е исторически и архитектурен паметник, днес играе важна роля. Благодарение на подворието на Руската църква в София и чрез българското подворие в Москва се осъществяват непрекъснати връзки между нашите църкви. И ние много ценим това.

– Станахме свидетели на подкрепата, която вие получихте от руската православна общност за каузата на църквата. Как успяхте да мобилизирате толкова широка подкрепа?

– Знаете ли – не сме използвали никакви технологии. Просто се обърнахме към хората. Нямаше никаква организация. И това, че толкова много хора дойдоха, е нещо спонтанно! Това е осъзнаването на хората, че в никакъв случай и при никакви обстоятелства в нашия живот не бива да се връщат онези години, в които църквата беше преследвана, а духовните и нравствени ценности бяха разрушавани. Защото без тези основи нашият народ ще престане да съществува като историческа общност.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=408150